Васил Златарски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мъртъв линк - не се намира из архивите
Ред 27:
Роден е в Търново през 1866 година като най-малък от четиримата синове на [[Никола Златарски]] (1823 – 1875).<ref> Министерство на просветата и културата, Съюз на българските учители. История и география, Народна просвета, 1966, стр. 3.</ref> Братята му са видни строители на следосвобожденска България – [[Александър Златарски]] е сред основателите на Сметната палата, проф. [[Георги Златарски]] е основоположник на геоложката наука в страната, а [[Стефан Златарски]] е офицер.
 
Завършва класическа гимназия (1887) и история в [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския императорски университет]] през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893 – 1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От [[1897]] до смъртта си преподава [[История на България|българска история]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]: редовен [[доцент]] (1897 – [[1904]]), извънреден [[професор]] (1904 – [[1906]]), редовен професор (1906 – [[1935]]). През [[1913]] – [[1914]] и [[1924]] – [[1925]] е [[ректор]] на Университета.<ref> {{Citation |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 56 – 66}}</ref>. Преподавал е и в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]] в [[София]] (днес [[УНСС]]), където чете лекции по политическа и социална история на [[България]] и [[Балканския полустров]]<ref>[https://toplichnosti.com/naukata/zlatarskij-vasil.html Биография на Васил Златарски на сайта toplichnosti.com].</ref>. За студентите в този университет пише едноименния труд, отпечатан през 1921 г<ref>http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/22950?tk=AABZpgAAAABZWSSJ.UOCUDrS5rccTwFjjmZHRhA (мъртъв линк)</ref>.
 
От [[1900]] Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от [[1911]] преименувано на [[Българска академия на науките]]), секретар (1900 – [[1921]]) и председател (1921 – [[1926]]) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]] в Санкт Петербург от 1911, дописен член на [[Чешка академия на науките|Чешката академия на науките]] в [[Прага]] (1925) и на [[Хърватска академия на науките и изкуствата|Югославската (Южнославянската) академия]] в [[Загреб]] (1929). Почетен доктор на [[Харковски университет|Харковския университет]]. Председател е на [[Български историческо дружество|Българското историческо дружество]] 1911 – 1935 г. и член на други български и чужди общества.
Ред 60:
* Нова политическа и социална история на България и Балканския полуостров (1921)
* Известието на Ибрахим-ибн-Якуба за българите от 965 г. / Списание на Българската академия на науките 22 (1921), 67 – 87
* {{cite journal |title=The Making of the Bulgarian Nation |journal= The Slavonic Review |date= December 1925 |pages=362- – 383 |volume= 4|issue=11 |url=http://www.jstor.org/stable/4201968 |accessdate= 30 май 2018 }}
* Страници из старата културна история на българите / Сборник в чест и в памет на Луи Леже 1843 – 1923. София, 1925, 279 – 292.
* Политическата роля на Софроний Врачански през Руско-турската война 1806 – 1812 (1925)