Генератор на електрически трептения: Разлика между версии

Генераторите на електрически трептения намират широко приложение в съвременните средства за радиокомуникации. Именно генераторите, разработени на базата на [[Електронна лампа|електронни лампи]], са в основата за създаване на модерни средства за радиоприемане - – регенеративния, суперрегенеративния и [[Суперхетеродинен радиоприемник|суперхетеродинния]] радиоприемници. Те са в основата на електронните схеми, свързани с излъчване на [[електромагнитни вълни]], радиоприемането, разпространение на телевизионните програми, [[телекомуникации]], автоматизирани средства за управление на производствени и други процеси, [[Компютър|електронно изчислителната техника]].

Генераторите на електрически трептения са средство за преобразуване на [[Постоянен ток|постоянния ток]] в [[променлив ток]] с предварително зададени параметри. Затова са необходими основно два компонента - – източник на постоянно захранващо [[Електрическо напрежение|напрежение]] и устройство, което в нормален работен режим да преминава винаги в състояние на устойчиво самовъзбуждане и да работи с еднакви изходни параметри при преобразуването като създава незатихващи електрически трептения. Този процес с добри експлоатационни показатели е реализиран едва след създаването на електронната лампа. Откриването на генераторния режим на работа на един [[усилвател]] се дължи на въвеждането на положителна обратна връзка във веригата му. При развитието на идеята чрез последващи разработки е възможно постигане на точно определени параметри на изходния сигнал с добавянето на формирователи и електрически филтри.

[[Файл:Induction coil cutaway.jpg|мини|250px|Чертеж на генератор с индукционна бобина Румкорф, пречертан от книга от 1920 г. Външните повърхности са прозрачни, за да се покаже структурата в защитения корпус<br>Fibre tube - – тръба (макара) за бобините <br> Primary - – първична намотка<br> Secondary - – вторична намотка<br> Iron core - – желязно ядро<br>Condenser - – кондензатор<br> Vibrator - – вибратор-прекъсвач на електрическото захранване]]

[[Хайнрих Херц]] доказва експериментално теорията на Джеймс Максуел за електромагнитните вълни. На основата на Румкорфовата спирала (бобината на Румкорф), създадена от Хайнрих Румкорф (Heinrich Daniel Ruhmkorff), през 1887 г. Херц изобретява, построява и демонстрира искров генератор на електромагнитни вълни. С използването на такъв генератор започва началния период от развитието на радиопредавателите и радиоприемниците в началото на 20 век. Чрез искровия разряд се произвежда поредица от затихващи електрически колебания, която се използва като носещо колебание. С така генерираните колебания може да се предават дискретни (телеграфни) сигнали. Честотният спектър на излъчваните колебания е много широк, честотно е нестабилен и мощността им не е голяма. С такъв генератор са експериментирали радиовръзка учените Попов и [[Гулиелмо Маркони|Маркони]]. Използват се до 1916- – 1918 г. <ref name="tih">Тихчев, проф. к.т.н. инж. Христо, Радиопредавателни устройства, Издателство „Техника“, София, 1992, с. 6- – 8; ISBN 954-03-0071-1</ref> Груба представа за такъв генератор е индукционната високоволтова бобина, използвана за запалване на горивната смес в бензинов [[двигател с вътрешно горене]].

През 1902 г. се създават дъговите радиопредаватели. Основният генератор е волтова дъга, като се използва падащия участък на волт-амперната ѝ характеристика. Отрицателното съпротивление на дъгата компенсира съпротивлението на загубите на LC колебателния кръг на радиопредавателя и създава възможност за произвеждане на незатихващо електрическо трептене, излъчвано като носещо електромагнитно колебание. С дъгови генератори е възможно за пръв път предаването на говор. Като недостатъци може да се покажат нестабилност на честотата, голяма инерционност, и потребност от поддържане на равномерен дъгов разряд. Използват се само за радиопредаване в дълговълновия обхват. Използвани са до 1920- – 1925 г. <ref name="tih">Тихчев, проф. к.т.н. инж. Христо, Радиопредавателни устройства, Издателство „Техника“, София, 1992, с. 6- – 8; ISBN 954-03-0071-1</ref>

През 1913 г. немския учен [[Александер Майснер]] създава високочестотен електронен генератор на незатихващи хармонични колебания, като използва лампова триодна лампа – т. нар. ''осцилатор на Майснер''. Електронната схема е изпълнена с общ катод, с товар трептящ кръг в изходната анодна верига и трансформаторна положителна обратна връзка към решетката. С това откритие започва ламповия период за генериране на незатихващи трептения в електрическата верига и много важен период в развитието на радиотехниката. <ref>[http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000027/st054.shtml Радиотехника и радиофизика]</ref>