Ричард I (Англия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en,fr}} => {{lang|en,fr}}
Премахване на цялото съдържание на страницата
Етикети: Изтриване на съдържанието Премахване на съдържание blanking
Ред 1:
{{Монарх
| име=Ричард I
| описание=крал на Англия
| изображение за личността=[[Файл:Richard coeurdelion g.jpg|180 п]]
| описание на изображението=Ричард I
| управление=[[6 юли]] [[1189]] – [[6 април]] [[1199]]
| коронация= [[3 септември]] [[1189]]
| пълно име=
| други титли=
| кръщене=
| място на раждане=[[Оксфорд]], [[Англия]]
| място на смъртта=край [[Лимож]], [[Франция]]
| погребан=
| предшественик=[[Хенри II (Англия)|Хенри II]]
| потомство=
| наследник=[[Джон Безземни]]
| съпруга=Беренгария Наварска
| династия=Плантагенет
| баща=[[Хенри II (Англия)|Хенри II]]
| майка=[[Елеонора Аквитанска]]
}}
 
[[Файл:Royal Arms of England (1189-1198).svg|ляво|50 п|Гербът на Ричард – два лъва пред сърцето му]]
'''Ричард I Лъвското сърце''' ([[8 септември]], [[1157]] – [[6 април]], [[1199]]) ({{lang|en|Richard I of England}}, ''Richard I the Lionheart'', ''Richard Plantagenêt''; {{lang|fr|Richard I-er d'Angleterre}}, ''Cœur de Lion'') е [[крал на Англия]] в периода [[1189]] – [[1199]]. Той е представител на династията на [[Плантагенети]]те. Син е на краля на Англия [[Хенри II|Хенри II Плантагенет]] и неговата жена, [[херцог]]иня [[Елеонор Аквитанска|Елеонора Аквитанска]]. [[Трубадур]]ът [[Бетран де Борн]] го нарича '''''Oc-e-Non''' (''Да-и-Не''),'' докато някои по-късни писатели му дават псевдонима '''Лъвското сърце''' ({{lang|en|Richard the Lionheart}}, {{lang|fr|Cœur de Lion}}).
 
Освен титлата крал на Англия, Ричард I e [[Херцогство Аквитания|херцог на Аквитания]] (1172 – 1184 и 1184 – 1189), [[Нормандия|херцог на Нормандия]] (1189 – 1199) и [[граф на Анжу]] (1189 – 1199), Тур и Мен (1189 – 1199), а в периода [[1169]] – [[1189]] и граф на [[Поатие|Поату]].
 
== Детство ==
Ричард е роден на [[8 септември]] [[1157]] в [[Оксфорд]]. Като втори син на [[Хенри II]], Ричард има формално по-малки шансове да получи английската корона. Като дете той заминава за [[Франция]], където получава като наследство от майка си херцогство [[Аквитания]] и графство Поату. Едновременно с това през [[1170]] г. по-големият му брат Хенри бил коронован под името Хенри III <ref>В историческата литература е наричан ''Младия крал'', за да не го бъркат с неговия племенник [[Хенри III]], син на [[Джон Безземни]]</ref>, който така и не получава реална власт.
 
Ричард обичал да воюва – от дете проявявал големи политически и военни способности и бил известен със своята храброст. Също както и братята му, Ричард боготворил своята майка и не одобрявал пренебрежението на баща си към нея. През [[1173]] г. Ричард, заедно с другите синове на Хенри, вдига неуспешен метеж срещу баща си. Ричард взима участие в метежа по настояване на майка си, но също и поради нанесената му от баща му обида – Хенри II искал да ожени Ричард за любовницата си Алис.
 
След смъртта на големия си брат през [[1183]] г. Ричард се превръща в следващия престолонаследник на Англия. Той решава да даде Аквитания на брат си Джон Безземни и сключва договор с френския крал [[Филип II (Франция)|Филип II]] срещу баща си Хенри II. В същата година старият крал почива и Ричард е коронован на [[3 септември]] [[1189]] г.
 
Според тогавашния хроникьор Роджър Ховеденски, Ричард и Филип „яли от една чиния и нощем спели в едно легло“ и между двамата имало „страстна обич“. Някои историци тълкуват тези думи като свидетелство за [[бисексуалност|любовна връзка]] между Ричард и Филип.
 
== Управление ==
През десетте години, които управлявал, Ричард прекарал само 6 месеца в Англия. Неговото управление, което започнало с еврейските погроми в [[Лондон]] и [[Йорк]] (виновните за които били наказани от Ричард), рязко се отличавало от царуването на неговия баща. Ричард се прославя със своите военни подвизи, но неговото управление води до драстично увеличаване на данъците за финансиране на армията и флота. В стремежа си да набави финансиране на военните си кампании той толерира скутажната практика<ref>Освобождаване от военна повинност на васалите срещу парична такса.</ref> и освобождава от васалска клетва краля на [[Шотландия]] [[Уилям I (Шотландия)|Уилям I]] срещу сумата от 10&nbsp;000 марки. Разчитайки на военния професионализъм на високоплатени наемници <ref>Главно [[Брабант|брабансони]].</ref> Ричард започва да търгува с държавни земи и постове, като на краля се приписва твърдението, че би „продал и Лондон, ако се намери купувач.“ Всички средства са насочвани предимно за подготовка на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], целящ повторното освобождаване на Йерусалим.
 
== Кръстоносен поход ==
През [[1190]] г. кралят се отправя на [[Трети кръстоносен поход]], като оставя за регент и канцлер [[Уилям Лонгчамп]]. От началото на септември [[1190]] г. Ричард и [[Филип II (Франция)|Филип II]] се установяват в [[Сицилия]], където през [[1182]] г. е починал кралят Вилхелм II Добрия, съпруг на Джоан, сестрата на Ричард. Племенникът на Вилхелм, [[Танкред I]] е затворил Джоан в тъмница и я е лишил от наследство. На [[4 октомври]] [[1190]] г. Ричард завладява и разграбва [[Месина]], а през март [[1191]] г. подписва мирен договор с Танкред. Според този документ Джоан бива освободена, а Ричард провъзгласява за свой наследник на английския престол племенника си [[Артур Бретански]], син на [[Готфрид II]], на когото [[Танкред]] обещава да даде за жена една от своите дъщери. В резултат на този договор се влошават отношенията на Англия със [[Свещена Римска империя|Свещената Римска Империя]], а братът на Ричард вдига метеж.
 
През май 1191 г. Ричард побеждава деспота на [[Кипър]] Исак Комнин Кипърски и сам започва да управлява острова, използвайки го като междинна база за своите кръстоносци. Там той се жени за Беренгария Наварска. Бракът им е бездетен – те прекарват малко време заедно, защото Ричард продължава похода си, а Беренгария скоеро е изпратена обратно в Европа.
 
През юни [[1191]] г. Ричард най-накрая пристига със своята армия в [[Палестина]], където пристанището-крепост [[Акра (Израел)|Акра]] е обсадено от кръстоносците. Те почти са завзели града, но сами са обкръжени от войските на [[Саладин]]. След многократни атаки на кръстоносците на [[12 юни]] Акра се предава. Като не получава обещания откуп за гарнизона на Акра, а също и Светият Кръст, завладян от Саладин при [[Хатин]], Ричард заповядва да убият 2600 пленници. Въпреки това добрите отношения между Ричард и Саладин се запазват и стават едни от най-известните средновековни сюжети. Двамата си разменят подаръци – Саладин изпращал на Ричард пресни плодове и лед, а веднъж когато конят на Ричард е убит, му подарява 2 жребеца. Двамата даже разглеждат въпроса за евентуална сватба между сестрата на Ричард Джоан и брата на Саладин Ал-Адил.
[[Файл:Richard I of England - Palace of Westminster - 24042004.jpg|мини|265px|Статуя на Ричард Лъвското сърце в Лондон]]
 
Поради раздорите по повод разделението на Кипър и водачеството на похода, Ричард скоро бива изоставен от неговите съюзници – херцога на Австрия Леополд V и Филип II (Филип скоро показва намерения да се възползва от отсъствието на Ричард за завладяването на неговите земи във Франция). В резултат на това Ричард, въпреки че бил близо до завладения от мюсюлманите Йерусалим, не го атакува и е принуден да сключи мир със Саладин на [[2 септември]] [[1192]] г. В този договор Ричард иска християните да имат свободен достъп и да могат да живеят в града. Ричард признава за крал на Йерусалим Конрад Монфератски, който скоро бил убит от [[асасини]]те и неговото място е заето от племенника на Ричард – Хенри II Шампански. Това събитие хвърля подозрение върху Ричард, че е замесен в убийството на Конрад.
 
== Плен ==
По обратния път към Европа през декември 1192 г. Ричард е пленен във [[Виена]] от [[Списък на владетелите на Австрия|австрийския херцог]] [[Леополд V Бабенберг|Леополд V]], който го обвинява за смъртта на братовчед си [[Конрад Монферратски|Конрад]]. Леополд е в изострени отношения с английския крал още от [[обсада на Акра (1189–1191)|обсадата на Акра]], когато Ричард нарежда флаговете на австриеца да спрат да се развяват над завладения град и те са хвърлени позорно в [[ров]]а на [[крепост]]та. Арестът на кръстоносеца Ричард води до реакция на [[Целестин III|папата]], който отлъчва Леополд от католическата църква. Затворникът е предаден на [[Хайнрих VI (Свещена Римска империя)|Хайнрих VI]] – [[император на Свещената Римска Империя]], тъй като херцог няма правомощието да плени крал, и той го затворя в замъка Дюрнщайн. Двамата германци споделят отговорността и искат откуп за Ричард и Хайнрих също е отлъчен от църквата. Поисканият откуп е 150&nbsp;000 марки – двугодишният доход на английската корона, от тях 100&nbsp;000 марки трябвало да бъдат платени предварително. Братът на Ричард – Джон Безземни, чийто прякор се дължи на това, че баща му оставил почти никакви владения в наследство и който временно царувал над Англия, докато Лъвското сърце отсъства, и френския крал Филип II заговорничат срещу затворника и дори предлагат 80&nbsp;000 марки за това Ричард да остане пленник, но императорът не приема тяхното предложение. Елеонора Аквитанска събира исканата сума чрез извънредни данъци и на [[4 февруари]] [[1194]] г. Ричард е освободен. Плащането на откупа почти разорява Англия. Филип II изпратил писмо на Джон с думите {{цитат|Бъди внимателен. Дяволът е на свобода.|}}
 
== Край на управлението ==
След връщането си в Англия, Ричард сключва примирие с брат си [[Джон Безземни]], според което го обявява за свой наследник. Това настройва английския крал срещу племенника му Артур, който е обезнаследен и по-късно изчезва безследно, вероятно убит. Пред Ричард назрява и конфликт с приятеля му и [[Кралство Франция|френски крал]] [[Филип II (Франция)|Филип II]]. През 1197 – 1198 г. Ричард започва усилена кампания по поправка и строеж на укрепления в Нормандия, като замъка [[Шато Гаяр]] недалеч от [[Руан]], въпреки че съгласно договореностите си с Филип той няма право да строи замъци. Това произтича от факта, че според феодалното законодателство Ричард е васал на Филип в Нормандия и Поату, а е с упражнявано кралско достойнство само над териториите си в Англия.
 
На [[26 март]] [[1199]] г. при обсадата на замъка Шалю-Шаброл в [[Лимузен]] Ричард е ранен от [[арбалет]]на стрела над [[ключица]]та. На 6 април английският крал умира от [[гангрена]] в ръцете на Елеонора, своята 77-годишна майка и жена си Беренгария. Погребан е в абатство Фонтевро, Франция редом с баща си. Тъй като Ричард е бездетен, на трона се възкачва брат му Джон. Френските владения на Плантагенетите обаче желаят за крал племенника на Ричард – Артур Бретански. От тези спорове за наследство започва разпадането на „Империята Анжу“.
 
Други по-важни последствия от управлението на Ричард са:
* Завладеният от Ричард Кипър бил използван за поддръжка на франкските владения в Палестина в течение на цяло столетие.
* Ричард прекарва в Англия само около 6 месеца от кралското си управление. Неговото невнимание към управлението на държавата води до корумпирането на администрацията.
* Военните му подвизи в [[трубадур]]ските времена го правят една от най-големите фигури в средновековната история и литература. Ричард е главен герой в много легенди (особено в легендата за [[Робин Худ]]), книги („[[Айвънхоу]]“ на Уолтър Скот), филми, компютърни игри.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
[[Файл:YouTube logo 2015.svg|30px]] [http://www.youtube.com/watch?v=DczZ_ZKbr_s Песента за пленничеството на Ричард] [https://www.youtube.com/watch?v=sMZ3mSVcSKg в две различни изпълнения]
 
{{пост начало}}
{{пост|[[крал на Англия]]|[[1189]]|[[1199]]|[[Хенри II]]|[[Джон Безземни]]}}
{{пост край}}
 
{{Династия Плантагенет}}
 
[[Категория:Монарси на Англия]]
[[Категория:Херцози на Аквитания]]
[[Категория:Херцози на Нормандия]]
[[Категория:Графове на Анжу]]
[[Категория:Графове на Мен]]
[[Категория:Графове на Поатие]]
[[Категория:Кръстоносни походи]]
[[Категория:ЛГБТ владетели]]
[[Категория:Плантагенети]]
[[Категория:Личности (Оксфорд)]]