Николай Игнатиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Биография: Добавене, редактиране |
|||
Ред 11:
== Биография ==
Роден е на [[29 януари]] [[1832]] г. в [[Санкт Петербург]] ([[Русия]]) в семейството на потомствен дворянин, близък на императорския двор. Ориентира се към военно поприще.
=== Дипломат ===
[[File:Constantinople Conference.jpg|мини|250п|Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон [[Хайнрих фон Каличе]], лорд [[Робърт Гаскойн Сесил трети лорд Солсбъри|Солсбъри]], граф [[Жан-Батист дьо Шодорди]]. Седнали: граф [[Луиджи Корти]], граф [[Франсоа дьо Бургоан]], сър [[Хенри Елиът]], граф Николай Игнатиев, барон [[Карл фон Вертер]], граф [[Ференц Зичи]]]]
Пренасочен е към дипломатическа служба през 1856 г. Кариерата му започва в [[Лондон]] като военен [[аташе]]. На [[Париж]]кия конгрес на [[Великите сили]] след [[Кримската война]] участва активно като военен експерт в преговорите за корекция на руската граница по река [[Дунав]]. Първо дипломатическо поръчение е оценено с орден „Св. Станислав” – II степен, а за дейността си в Лондон получава орден „Св. Владимир” – IV степен. През 1858 г. е изпратен с малък ескорт на опасна мисия в [[Хива]] и [[Бухара]], [[Узбекистан]].
=== Мисия в Азия ===
Следващото му дипломатическо пътуване е в [[Далечния изток]] като посланик в двора на китайския император в [[Пекин]]. Активно се възползва от страховете на [[китай]]ското правителство от успехите на Англо-френската експедиция от [[1860]] г. и изгарянето на Летния дворец. Подписва от името на Русия Пекинската конвенция. С нея Русия получава не само левия бряг на река [[Амур]] – първоначалната цел на неговата мисия, но също и земите между река [[Усури]] и [[Тихия океан]]. Там по-късно е построено пристанището [[Владивосток]]. Директор е на Азиатския департамент във Външното министерство (1861 – 1864).
=== Посланик на Русия в Османската империя ===
<br />
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
През 1864 г. Игнатиев е назначен за извънреден посланик на Русия в [[Цариград]], през 1865 г. получава званието генерал-лейтенант, а през 1867 г. е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Цариград. Там негова основна задача е „разпадането на [[Османска империя|османската империя]] и замяната ѝ с християнски, за предпочитане славянски народности“<ref>Карцов Ю. С. Зад кулисите на дипломацията. Петроград, 1915, с. 10—11</ref>, както и привличането под руско влияние на тези народи. В своите „Записки“ граф Игнатиев пише:<ref>{{cite book |title=Записки (1875-1878)|last=Игнатиев |first=Н.П. |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=изд. Отечествен фронт |location=София |isbn= |pages=51 |url= |accessdate= |quote= |lang= bg|lang-icon=bg }}</ref>
| |||