|
=== Посланик на Русия в Османската империя ===
На 14 юли 1864 г. е назначен за извънреден пратеник и пълномощен министър в Турция, а през 1865 г. получава званието генерал-лейтенант. От 25 март 1867 до 1878 г., е пъномощен посланик на Русия в Османската империя - връх в политическата му кариера.
=== Руско-турска война (1877 – 1878) === ▼През 1864 г. Игнатиев е назначен за извънреден посланик на Русия в [[Цариград]], през 1865 г. получава званието генерал-лейтенант, а през 1867 г. е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Цариград. Там негова основна задача е „разпадането на [[Османска империя|османската империя]] и замяната ѝ с християнски, за предпочитане славянски народности“<ref>Карцов Ю. С. Зад кулисите на дипломацията. Петроград, 1915, с. 10—11</ref>, както и привличането под руско влияние на тези народи. В своите „Записки“ граф Игнатиев пише:<ref>{{cite book |title=Записки (1875-1878)|last=Игнатиев |first=Н.П. |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=изд. Отечествен фронт |location=София |isbn= |pages=51 |url= |accessdate= |quote= |lang= bg|lang-icon=bg }}</ref>
Това е времето, в което руската дипломация толерантно, но безкомпромисно защитава интересите на славянските народи на Балканите, преодолява съпротивата на западните дипломати, успява да отстрани недоверието на турското правителство към Русия.
{{цитат|Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно - влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците.|}}
Авторитетът на „москов паша” го издига като „втора личност в Османската империя” според констатациите на френския коредпондент на вестник „Фигаро” Иван дьо Вестин.<br />
По отношение на съдбата на българите след предстоящата война графът се е отнасял като към васални поданици:<ref>{{cite book |title=Записки (1875-1878)|last=Игнатиев |first=Н.П. |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=изд. Отечествен фронт |location=София |isbn= |pages=52 |url= |accessdate= |quote= |lang= bg|lang-icon=bg }}</ref>
▲=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
{{цитат|За да бъде властта ни здрава и и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер|}}
От 18 февруари до 20 март 1877 г., с цел да обезпечи неутралитет на европейските държави в предстоящата Руско-турска война, посещава Берлин, Париж, Лондон и Виена, но се сдобива само е безсъдържателния Лондонски протокол от 31 март. През цялото време, благодарение на получаваните от посолството на Русия в Цариград сведения за военната мощ на Турция, на предстоящата война се е гледало като на военна разходка, в резултат на което Русия започва военните действия с недостатъчни сили. ▼
Активно участва в сключването на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] между Русия и Османската империя на 19 февруари ([[3 март]]) [[1878]].
Същевременно Игнатиев е бил наясно, че ако въстаналите народи попаднат под западно влияние, това ще се отрази на руските интереси на Балканите:<ref>{{cite book |title=Записки (1875-1878)|last=Игнатиев |first=Н.П. |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=изд. Отечествен фронт |location=София |isbn= |pages=58 |url= |accessdate= |quote= |lang= bg|lang-icon=bg }}</ref>{{цитат|...ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия|}}
▲От 18 февруари до 20 март 1877 г., с цел да обезпечи неутралитет на европейските държави в предстоящата Руско-турска война, посещава Берлин, Париж, Лондон и Виена, но се сдобива само е безсъдържателния Лондонски протокол от 31 март. През цялото време, благодарение на получаваните от посолството на Русия в Цариград сведения за военната мощ на Турция, на предстоящата война се е гледало като на военна разходка, в резултат на което Русия започва военните действия с недостатъчни сили.
Активно участва в сключването на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] между Русия и Османската империя на 19 февруари ([[3 март]]) [[1878]], неизпълним заради сключеното преди това секретно [[Райхщадско споразумение]] между Русия и Австро-Унгария. Повишен е в звание „генерал от пехотата“ на 16 април 1878 г. През следващия месец руското външно министерство го обвинява, че е превишил правомощията си при сключването на Санстефанския договор, и е отстранен от активна служба. След продължителен отпуск в провинцията, на 6 юли 1879 г. му е възложена организацията на Нижегородския панаир.
=== Министър (1881 – 1882) ===
| 