Враца: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-03 април +3 април) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 23:
Разположен в подножието на [[Врачански Балкан|Врачанския Балкан]], градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са [[Леденика|пещерата Леденика]], [[Скакля (Враца)|водопадът Скакля]] и [[Вратцата|проходът Вратцата]].
Във Враца се съхранява [[Рогозенско съкровище|Рогозенското съкровище]], което е най-голямото тракийско съкровище, откривано досега.<ref>[http://trakite.info/traki-sakrovishta/sakrovishte-rogozen.html Подробности за Рогозенското съкровище]</ref>
Ежегодно в града се провеждат [[Ботеви дни|Ботевите дни]], чиято кулминация са митингът-заря на 1 юни, провеждан на площад „Христо Ботев“, както и всенародното поклонение на 2 юни на [[Околчица|връх Околчица]].
Ред 36:
=== Климат ===
Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. Стръмните склонове на Стара планина отслабват влиянието на средиземноморските циклони и понякога създават условия за умерени и силни фьонови ветрове (топли ветрове, спускащи се от северните планински склонове). Заедно с възвишенията на Веслец и Милин камък се създават предпоставки за температурни инверсии, чести мъгли и преобладаващи северозападни ветрове. Зимата в града е студена, а лятото горещо. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли (22,2 °C), а с най-ниска – януари (-1,9 °C)<ref>[http://www.vratza.bg/userfiles/file/obs/Economic/InvestmentProfileVratsaBG07.pdf Маркетингов профил на община Враца], стр. 44</ref>. Добре изразен е май/юнският максимум и февруарският минимум на валежите и влиянието на Стара планина. Броят на дните със снежна покривка е 55. Във Врачанската планина този брой е значително по-голям и снежната покривка обикновено достига 80 – 100 cm.
<gallery class="center" widths="300px" heights="200px">
Image:Vratsa022.jpg | Изглед към Враца
Ред 187:
=== Древност ===
[[Файл:Vratsata gorge.JPG|мини|Край прохода Вратцата]]
Археолозите откриват присъствие на хора по тези места още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерените медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити говорят, че още от далечни времена местните рудари и леяри са превръщали в сечива подземните богатства на мина „Плакалница“. С тези сечива тракийското племе [[трибали]] е търсило плодородието на равнината и богатството на планината. С оръжията, изковани тук, трибалите се защитавали успешно от нашествията на [[илири]]йски и [[Скити|скитски]] племена. Може да се предполага, че в тракийските гробници, разкрити край Враца, са били погребани загиналите вождове на трибалите в защита на своите земи от нападенията на [[Филип II Македонски|Филип II]] или на неговия син [[Александър Велики]]. Богатото съкровище в гробницата говори, че тук е цъфтяло голямо тракийско селище. Дори нещо повече – предполага се, че именно Враца е била столицата на трибалите <ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/13349/arheolozi_ot_vraca_otkriha_rimska_krepost_valve bnt.bg]</ref>
Когато тук дошли [[римляни]]те, те първо отправили поглед нагоре към планината – към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при [[Вратцата]] над река [[Лева]]. Навярно посочената от [[Прокопий Кесарийски]] крепост „Валве“ (Βαλβαί), което на латински означава „двукрила врата“, е същата крепост при Вратцата.
Ред 194:
[[Файл:Vratsa-museum-Rogozen-treasure-10.jpg|мини|Част от [[Рогозенско съкровище|Рогозенското съкровище]] – най-голямото тракийско съкровище, откривано досега]]
Още около 6000 г. пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита [[керамика]] със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа <ref>[http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2002-04-19&article=114678 paper.standartnews.com]</ref> Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.
В периода около VI-VII век пр. Хр. на територията на днешна Враца започват да се заселват [[трибали]]те. Предполага се, че именно тук е била и тяхната столица. <ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/13349/arheolozi_ot_vraca_otkriha_rimska_krepost_valve bnt.bg]</ref> Трибалите били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили [[одриси]]те, а след това дори армията на Филип II. През 335 г. пр. Хр. воюват и срещу [[Александър Македонски]] и впоследствие стават негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи, и най-голямото тракийско съкровище, а именно – [[Рогозенско съкровище|Рогозенското съкровище]]. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. [[фиала|Фиалите]] имат най-голям дял – общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.
Ред 205:
=== Средновековие ===
През периода на Средновековието градът носи името '''Вратица'''.<ref>[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/node/810 www.bulgariancastles.com]</ref>. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Селището има важно значение през [[Втората българска държава]]. Разширява територията си и се превръща в занаятчийски център, с развити стоково-парични отношения. <ref>[http://www.vratza.bg/userfiles/file/obs/Economic/InvestmentProfileVratsaBG07.pdf Маркетингов профил на Община Враца], стр. 17</ref>
Според легендите, при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал [[Радан войвода]]. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на [[XIX век]]), по времето на [[Осман Пазвантоглу]], градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.
Ред 224:
=== След Освобождението ===
[[Файл: Vratsa - centyr.JPG|мини|бул. „Никола Войводов“ – първата обособена пешеходна улица в България, изградена през 70-те години]]
След освобождението на българските земи от османско владичество през [[1878]] г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото [[Княжество България]]. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През [[1896]] г. е открита в града опитна станция по [[бубарство]] – най-старото научноизследователско учреждение в България в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание. През [[1903]] г. към Демонстративната бубарница е създадено първото в България училище по копринарство и тъкачница за копринени платове. <ref>[http://ses-vratza.bacsa-silk.org/bg/istoriya/ ses-vratza.bacsa-silk.org]</ref>
Врачанинът [[Мито Орозов]] на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през [[1883]] г. предприятие за производство на превозни средства – двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в [[Пловдив]] през [[1892]] г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в [[България]], но и на [[Балканския полуостров]]. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и [[Хенри Форд]], който го определя като „личност с европейски мащаб, ум и знания“.
<ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=1158§ionid=6&id=00014 Хенри Форд се впечатлил от файтоните на Мито Орозов
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на [[лозарство]]то. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.
Ред 233:
В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]].<ref name="милюков">{{cite book | last = Милюков | first = Павел | authorlink = Павел Милюков | year = 2013 | title = Живата истина (Студии за България) | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-162-3 | pages = 162}}</ref>
На 30 септември 1923 година, след пожар във военен склад, засегнал и укрити от [[Съглашение]]то боеприпаси, изгаря голяма част от града. Според някои данни 500 къщи са опожарени, разрушена е голяма част от чаршията. На 1 октомври 1923 година е обявен едномесечен траур.<ref>Пелова, Весела. Неизвестни страници от миналото на Враца (30 септември 1923), Архивен преглед, 1
Враца пострадва от бомбардировките по време на Втората световна война.
Ред 243:
=== След 1944 година ===
През 1966 година Враца е засегната от наводнение<ref>Пелова, Весела. Неизвестни страници от миналото на Враца (30 септември 1923), Архивен преглед, 1
=== Враца след 1990 година ===
През 2003 г. торовият завод „Химко“ окончателно спира дейността си <ref>[http://econ.bg/Новини/Химко-Враца-спира-работа_l.a_i.52625_at.1.html econ.bg]</ref>, както и голяма част от по-големите замърсители, с което рязко се подобрява екологичната обстановка в града. В тази нова среда, развитието на Враца като туристическа дестинация се превръща в един от основните приоритети на Община Враца. <ref>[http://www.vratza.bg/pictures/files/495.doc Програмата за управление на Община Враца за периода 2011 – 2015, Приоритет 3]</ref>
== Политика ==
Ред 330:
** TeMax (бул. „Васил Кънчов“, 3000 Източна промишлена зона)
** Строймаркет Инекс (бул. „Васил Кънчов“ 122)
** Практикер (в процес на сторене, бул.
Местните фирми с по-големи обекти са: Магазин Идея, Сигма Маркет, верига магазини Финес
Ред 337:
=== Други отрасли ===
Отрасълът „строителство“ генерира все по-високи приходи. За първите шест месеца на 2007 г. във Враца са издадени 144 разрешения за строеж.<ref>[http://www.citybuild.bg/index.php?page=news&newsID=2666 www.citybuild.bg]</ref> Цените на недвижимите имоти са средно-високи.
Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище (на около 20 km от гр. Враца).
Ред 343:
Северно от Враца се очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.
Мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията също са в добро състояние. Равнището на безработица в община Враца към месец август 2007 г. е 6,5% (по-ниско от средното за страната).<ref>[http://www.focus-news.net/?id=n775519 www.focus-news.net]</ref>
=== Транспорт ===
Ред 351:
[[Файл:Str Kozloduiski Brjag Vratsa.JPG|мини|250px|[[Козлодуйски бряг (улица във Враца)|ул. Козлодуйски бряг]]]]
Град Враца е пресечна точка на два ([[паневропейски транспортен коридор 4|коридори 4]]<ref>{{икона|en}} http://www.unece.org/trans/main/ter/Countries/PanEuCorridors.html</ref> и [[паневропейски транспортен коридор 7|7]]) от паневропейските транспортни коридори. Географското ѝ положение придобива още по-голямо значение след като беше изграден Дунав мост 2 при [[Видин]]. В тази връзка държавата, посредством различни програми, предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 г. е открита обновената 8-километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца, а през 2013 г. бе открита и останалата част от обходния път. <ref>[http://www.minfin.government/bg/news/2006-4-30 www.minfin.government]</ref>
През 2006 г. започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда модернизация в четирилентов път с технически параметри на скоростен път.<ref>[http://www.mtc.government.bg/upload/docs/NI_4_new.pdf www.mtc.government.bg]</ref> От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура.
==== Железопътен ====
През Враца минава главната 7-ма жп линия (София-Видин), която е електрифицирана и удвоена на изток след гара Враца. В града има добре обособени пътническа и товарна гара. Редовните влакови линии включват няколко бързи София-Видин/Лом (като някои пътуват транзитно през Мездра-юг за София) и други пътнически и крайградски пътнически влакове от Берковица/Монтана/Бойчиновци/Видин/Лом за Мездра/София/Червен бряг/Плевен/Горна Оряховица. В железопътната инфраструктура също се предвиждат големи инвестиции. Проектирана е жп магистрала София-Видин с максимални скорости 120/160/200 km/h съответно за товарни /пътнически/ накланящи се влакове. <ref>[http://standartnews.com/bg/article.php?d=2007-06-22&article=193158 standartnews.com]</ref>
==== Обществен транспорт ====
Ред 473:
Регионалният исторически музей се намира в южната част на централния площад „Христо Ботев“. Сегашната сграда функционира от [[1980]] г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят [[Рогозенско съкровище]]. Това е най-голямото тракийско съкровище, намирано някога.
В музея се съхранява и най-древният човешки скелет, откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8000 години. Интерес за посетителите представляват и глинена плочка и дъна от съдове с пиктограмни знаци, определяни като „най-древната писменост в света“. <ref>[http://www.visit.vratza.com/index.php?r=zasto_vratza/d3447&lang=bu&base=zasto_vratza visit.vratza.com]</ref>
Залите в Регионалния исторически музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:
Ред 522:
Куртпашовата кула е фортификационно средновековно съоръжение, по подобие на кулите [[донжон]], която се е използвала като укрепено жилище на местен феодал. Тя датира от [[17 век]], но нейните елементи и начин на строеж сочат приемственост от [[Архитектура на Търновската художествена школа|крепостното строителство]] на късното българско средновековие. Състои се от подземен, приземен и два допълнителни етажа, които са използвани за живеене. Куртпашовата кула е една от няколко подобни, съществували през турско време във Враца.
В края на [[2011]] г. стартират дейности по социализиране на кулата. Предвидените инициативи са свързани с обособяване на музеен бутик за продажба на сувенири (копия на музейните експонати) и оборудване на временни експозиционни пространства; музейният бутик ще бъде обособен на първия етаж; на втория етаж от сградата ще се представят временни експозиции; третият етаж ще бъде оборудван така, че даде възможност на посетителите да се снимат с дрехи от различни епохи. <ref>[http://www.vratsamuseum.com/index.php?pageID=58&lang=bg Официален отчет на РИМ Враца за 2011]</ref>
== Природни забележителности ==
Ред 539:
[[Файл:Skalya waterfall.JPG|мини|250px|Поглед от центъра на Враца към водопада Скакля]]
Водопадът [[Скакля (Враца)|Скакля]] е най-високият непостоянно течащ водопад в България. Водата се спуска от 141 m височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанския Балкан, като уникалното е, че гледки към него се разкриват дори от самия център на Враца. <ref>[http://tv7.bg/news/bodilnik/353372.html tv7.bg]</ref>
=== Водопад Боров камък ===
Ред 592:
{{Основна|[[Врачански говор]]}}
Врачанският говор е цветист, с тънки нюанси и богат подтекст. Специфичното му омекотяване (сиренье, беганье, тумбенье, тупанье) го прави приятен, забавен и атрактивен. Характерни са смяната на ударенията, както и пропускането на „х“ навсякъде, където е възможно (ода, убаво, фащам, гледаа, дадоа).<ref>[http://www.vratzaplus.com/index.php?lang=bg&r=home/t163/t1765 Представяне на специалното издание „Речнико на Баце“] с автор Огнян Пищиков</ref>
[[Определителен член в българския език|Членната форма]] за мъжки род единствено число „о“ (гърбо, вместо гърба; врато, вместо врата; мъжо, вместо мъжа).<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#vrachanski Българска диалектология]. Ст. Стойков</ref>
Актьорът [[Краси Радков]] има основна заслуга в популяризирането на специфичния врачански говор. Чрез телевизионния си образ [[Гацо Бацов]], той запознава българската публика с цветистите думи и изрази от Врачанско.<ref>[http://www.btv.bg/videos/smiah/video/277851156-Repliki_ot_izvestni_filmi_no_na_vrachanski.html Реплики от известни филми, но на врачански]</ref>
=== Местна кухня ===
Ред 667:
[[Файл:Botevvratza2.JPG|мини|Стадион Христо Ботев]]
{{Основна|[[Спортни клубове (Враца)|Списък на спортните клубове във Враца]]}}
В град Враца са съсредоточени много спортни дейности с голям брой спортни клубове. Най-популярен от тях е [[ФК Ботев (Враца)|футболния клуб Ботев]]. Въпреки че [[футбол]]ът е най-популярният спорт, [[водна топка|водната топка]], [[борба]]та, [[спортна стрелба|спортната стрелба]] и [[лека атлетика|леката атлетика]] също имат дългогодишни традиции. В последните години добри постижения имат и врачанските клубове по [[автомоделизъм]], [[кик бокс]] и [[таекуон-до]] <ref>[http://vratzaplus.com/index.php?lang=bg&r=home/t168/t7661 vratzaplus.com]</ref>
=== Спортни съоръжения ===
| |||