УикиЛийкс: Разлика между версии

Въпреки името си, Уикилийкс не е традиционен [[уики]] сайт. Читателите, които не разполагат с необходимите разрешения, не могат да променят неговото съдържание. [6] [[Джулиан Асанж]] (Julian Assange), австралийски интернет активист, е представян като основател на сайта и главен редактор.[7] Kristinn Hrafnsson е вторият от двамата сътрудници, които публично са свързани с Уикилийкс от 2011 година. Hrafnsson е също така член на компанията Sunshine Press Productions с Assange, Ingi Ragnar Ingason и Gavin MacFadyen.[8][9]

Групата е публикувала множество важни документи, които са станали тема за първа страница в пресата. Ранните издания включват документации за разходи за екипировка за войната в Афганистан и корупцията в Кения.[10] През Април 2010, Уикилийкс публикува снимка от въздушния удар по Багдад на 12 юли 2007 Baghdad, в който загиват иракски журналисти. През месец юли същата година, Уикилийкс издава Afghan War Diary, компилация от повече от 76,900 документа за войната в Афганистан, които преди това не са били публично известни.[11] През октомври 2010, групата пуска пакет от почти 400,000 документа наречен Iraq War Logs в сътрудничество с главни организации за комерсиална преса.[12] През Април 2011, Уикилийкс започва публикацията на 779 секретни файла, свързани със затворниците, задържани в Guantanamo Bay detention camp.[13]

През ноември 2010, Уикилийкс си сътрудничи с големи организации за глобална преса, за да издаде редактирана версия на дипломатическите канали за връзка на държавния департамент на САЩ. На 1 септември 2011 става известно, че криптирана версия на големия архив на Уикилийкс с нередактирани канали за връзка на държавния департамент на САЩ е била достъпна чрез Bittorrent за месеци и криптографския ключ е бил достъпен за тези, които са знаели къде да го потърсят. Уикилийкс обвинява бившия си партньор The Guardian за изтичането на информация и журналиста на вестника David Leigh, който е разкрил ключа в книга, публикувана през Февруари 2011;[14] The Guardian твърди, че вината е на Уикилийкс тъй като те са създали представата, че криптографският ключ е временен (което е невъзможно за криптографски ключ, ползван за файл).[15] Der Spiegel докладва по-сложна история[16, която е свързана с грешки и на двете страни. Широко изразяваните страхове, че пробива може да застраши невинни животи [17][18], не са подкрепени с доказателства.

[[Домейн]]ът ''wikileaks.org'' е регистриран на 4 октомври 2006.[3] Уеб сайтът е стартиран и публикува първия си документ през декември 2006.[19][20] От януари 2007 Уикилийкс се представя от Джулиан Асандж.[21]

Уикилийкс разчита широко на доброволци и описва основателите си като разнородна смесица от китайски дисиденти, журналисти, математици и технолози от стартиращи компании от САЩ, Тайван, Европа, Австралия и Южна Америка.[23] Сайтът първоначално е стартиран като [[уики]], което може да се редактира от потребителите, но прогресивно се развива в по-традиционен модел на публикуване и престава да приема потребителски коментари или редакции. Към юни 2009 сайтът има повече от 1200 регистрирани доброволци [23] и членове на управителните органи, сред които Асандж, Jash Vora и други, макар че някои от тях отричат да имат връзка с организацията.[24][25]

Въпреки името „Уикилийкс“, уеб сайтът не е уики-базиран от май 2010.[26] Също така, макар и често да се бъркат[27], Уикилийкс и Уикипедия никак не са свързани един с друг („wiki“ не е [[търговска марка]], а технология)[28].

Проектът е сравняван с изтичането на документи на Пентагона от Daniel Ellsberg през 1971.[32] В САЩ, изтичането на някои документи може да бъде легално. Според закона Конституцията гарантира анонимност, поне в областта на политическите разкрития.[32] Авторът и журналист Whitley Strieber е говорил за ползите от проекта Уикилийкс, изтъквайки че „изтичането на правителствен документ може да означава затвор, но присъдата е сравнително къса. На много места присъдата е дълъг затвор или дори смърт като в Китай, части от Африка и Близкия изток.“[33]

- решение за убийствени атентати на представители на правителството подписано от Sheikh Hassan Dahir Aweys."[20]

- корупция от семейството на бившия кенийски лидер Daniel arap Moi.[102]

- протокол на американската армия в Guantanamo Bay detention camp.[103]

- обвинения за нелегални дейности в клона банка Swiss Bank Julius Baer на Кайманските острови, след което банката завежда дело срещу Уикилийкс.[105]

- съдържанието на акаунт в Yahoo на Sarah Palin (по време на президентските избори).[109]

- списък с членовете на дясната партия British National Party.[111]

- 86 телефонни записа на перуански политици и бизнесмени замесени в скандала с петрола в Перу.[112]

- 6,780 доклада на Congressional Research Service [113], списък със спонсорите на кампанията на сенатора Norm Coleman [114][115] и набор от документи, принадлежащи на Barclays Bank.[116]

- документи за сериозен ядрен инцидент в Iranian Natanz nuclear facility през 2009 г.[117]

- Вътрешни документи от Kaupthing Bank точно преди срива на банковия сектор в Исландия, водещ до финансовата криза в Исландия през 2008 – 2012. Документа показва подозрително големи суми от пари, които са дадени на заем на собствениците на банката.[120]

- Копия от електронна кореспонденция между учени по климата.[124][125]

- Около d 570,000 части от съобщения по пейджър на деня на атаките от 11 септември.[126]

- лист от забранени или нелегални уеб адреси в Австралия, Дания и Тайланд.[127][128][129]