Ада Лъвлейс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
м форматиране, вътр. препратки |
||
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]]
| починал-място = [[Лондон]], [[Великобритания]]
| националност = {{Великобритания}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = математик
| област = [[Математика]]
Line 20 ⟶ 21:
}}
'''Огъста Ейда Кинг, [[граф]]иня на Лъвлейс''',<ref>[http://forvo.com/word/ada_lovelace/#en Звуков файл за английското произношение]</ref>
Става известна с превода си на
За разлика от мнозина, включително и самият Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.
== Биография ==
Ада Лъвлейс е родена на [[10 декември]] [[1815]] г. в [[Лондон]]. Тя е единственото законно дете на знаменития поет романтик лорд Джордж Байрон, но бракът между него и майка ѝ Ан Изабела Милбанк продължава само около година. Родителите на Ада се разделят едва месец след раждането ѝ. Малко след това Лорд Байрон напуска Англия завинаги и тъй като през 1824 г. умира в [[Гърция]], Ада така и никога не се среща с баща си.
Ада расте като болнаво и много слабо дете и прекарва цялото си детство у дома над книгите. На 13-годишна възраст се разболява от [[шарка]], в резултат на която дълго остава [[Парализа|парализирана]] и близо година прекарва на легло. С образованието ѝ се заемат частни учители, сред които са известни учени и математици като Огъстъс де Морган – първият професор по математика на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. В свое писмо до лейди Байрон Морган предрича следата, която възпитаничката му ще остави, съзирайки огромния ѝ потенциал и откривателски дух.
[[Файл:Diagram for the computation of Bernoulli numbers.jpg|мини|ляво|Диаграма на алгоритъм за аналитичната машина за намиране на числата на Бернули – от „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ на Луиджи Менабрия, с бележки на Ада Лъвлейс]]
През 1833 г., на 17-годишна възраст, Ада Лъвлейс се запознава с един от големите учени на епохата, с когото стават приятели за цял живот. Това е [[Чарлз Бабидж]], [[
Самият Бабидж никога не пише за своите изобретения, но през 1842 г. италианският математик и инженер Луиджи Менабрия (който впоследствие става министър-председател на Италия – от 1867 до 1869 г.), публикува в швейцарско издание на [[френски език]] статия, озаглавена „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“. Ада превежда статията от френски на английски език, като при превода добавя извънредно много собствени идеи. Сред тях е неин метод за автоматично пресмятане на [[уравнение на Бернули|уравненията на Бернули]] с машината. Именно този метод се смята за първия [[алгоритъм]], писан специално за изчислителна машина, или иначе казано първата [[софтуер|компютърна програма]].
|