Разлика между версии на „Ада Лъвлейс“

м
форматиране, вътр. препратки
({{lang-en}} => {{lang|en}})
м (форматиране, вътр. препратки)
| портрет-описание =
| роден-място = [[Лондон]], [[Великобритания]]
| починал-място = [[Лондон]], [[Великобритания]]
| националност = {{Великобритания}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = математик
| област = [[Математика]]
}}
 
'''Огъста Ейда Кинг, [[граф]]иня на Лъвлейс''',<ref>[http://forvo.com/word/ada_lovelace/#en Звуков файл за английското произношение]</ref>, родена '''Огъста Ейда Байрон''' ({{lang|en|Augusta Ada King, Augusta Ada Byron}}, [[10 декември]] [[1815]] – [[27 ноември]] [[1852]]) е [[Англия|английска]] [[математика|математичка]], единственото законно дете на [[поет]]а [[Джордж Байрон|Лорд Байрон]]. В днешно време е известна просто като '''Ада Лъвлейс'''.
 
Става известна с превода си на научнанаучната статия „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ за [[машина]], наподобяваща [[компютър]], към който тя добавя свои бележки. Днес тя се смята за първия [[програмист]] в историята, след като написва [[алгоритъм]] за намиране на [[Числа на Бернули|числата на Бернули]] в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. [[компютърна програма]]).
 
За разлика от мнозина, включително и самият Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.
 
== Биография ==
Ада Лъвлейс е родена на [[10 декември]] [[1815]] г. в [[Лондон]]. Тя е единственото законно дете на знаменития поет романтик лорд Джордж Байрон, но бракът между него и майка ѝ Ан Изабела Милбанк продължава само около година. Родителите на Ада се разделят едва месец след раждането ѝ. Малко след това Лорд Байрон напуска Англия завинаги и тъй като през 1824 г. умира в [[Гърция]], Ада така и никога не се среща с баща си.
 
Ада расте като болнаво и много слабо дете и прекарва цялото си детство у дома над книгите. На 13-годишна възраст се разболява от [[шарка]], в резултат на която дълго остава [[Парализа|парализирана]] и близо година прекарва на легло. С образованието ѝ се заемат частни учители, сред които са известни учени и математици като Огъстъс де Морган – първият професор по математика на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. В свое писмо до лейди Байрон Морган предрича следата, която възпитаничката му ще остави, съзирайки огромния ѝ потенциал и откривателски дух.
 
[[Файл:Diagram for the computation of Bernoulli numbers.jpg|мини|ляво|Диаграма на алгоритъм за аналитичната машина за намиране на числата на Бернули – от „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ на Луиджи Менабрия, с бележки на Ада Лъвлейс]]
През 1833 г., на 17-годишна възраст, Ада Лъвлейс се запознава с един от големите учени на епохата, с когото стават приятели за цял живот. Това е [[Чарлз Бабидж]], [[Лукасовлукасов професор]] по математика в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]]. Двамата започват да водят усилена кореспонденция по теми като математика, [[логика]] и други науки. По това време Бабидж вече е популярен в Лондон като изобретател на механична [[машина]] за математически изчисления, наподобяваща [[компютър]], която смята с точност до 20 знака. През 1823 г. правителството отпуска първата субсидия за проекта му, наречен „Аналитичната машина на Бабидж“, но изграждането ѝ продължава десет години, конструкцията все повече се усложнява и през 1833 г. финансирането е прекратено. Ада има шанса да види машината преди да бъде завършена, запленена е от идеите на Бабидж и го насърчава да продължи работата си по проекта.
 
Самият Бабидж никога не пише за своите изобретения, но през 1842 г. италианският математик и инженер Луиджи Менабрия (който впоследствие става министър-председател на Италия – от 1867 до 1869 г.), публикува в швейцарско издание на [[френски език]] статия, озаглавена „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“. Ада превежда статията от френски на английски език, като при превода добавя извънредно много собствени идеи. Сред тях е неин метод за автоматично пресмятане на [[уравнение на Бернули|уравненията на Бернули]] с машината. Именно този метод се смята за първия [[алгоритъм]], писан специално за изчислителна машина, или иначе казано първата [[софтуер|компютърна програма]].