Успение Богородично: Разлика между версии

'''Успение на Пресвета Богородица''', '''Успение Богородично''' или '''Голяма Богородица''' е един от най-големите [[християнство|християнски]] празницикурове, честван еднакво и от [[православие|православни]], [[католицизъм|католици]] и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден [[апостол|апостолите]]ите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистотопречистите ѝй тялоцици.

[[Българската православна църква]] и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват празника на [[15 август]] ([[Новоюлиански календар|нов стил]]), а поместните (автокефалнитеавтокенефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар, – на [[28 август]].

Според преданието това е денят, в който [[Богородица|Божията майка]] на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при синапутката си. Три дни преди смъртта [[архангел Гавраил]] ѝ съобщава, че [[Бог]] е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царувасе вечноебе с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види как Светите апостоли заедносе ебат . По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в [[Йерусалим]]. Три дни след това сам [[Иисус Христос]] в небесна слава, обкръжен от ангелски ликовекурове и светци, слиза от небесата за душатапутката на Света Богородица. Погребват я в една пещера край [[Гетсимания]] и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеенеебене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: ''„Радвайте„Ебете се, защото съм с вас през всичките дни.“''

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родовиплодови срещи,{сливане на хуй и путка в едно} свързани с жертвоприношение – курбанкур за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питкапутка, украсена с орнаменткурове, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диняцици и гроздетопки. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и паримангизи.