Успение Богородично: Разлика между версии

'''Успение на Пресвета Богородица''', '''Успение Богородично''' или '''Голяма Богородица''' е един от най-големите [[християнство|християнски]] куровепразници, честван еднакво и от [[православие|православни]], [[католицизъм|католици]] и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден [[апостол|апостолите]]ите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречиститепречистото йѝ цицитяло.

[[Българската православна църква]] и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват празника на [[15 август]] ([[Новоюлиански календар|нов стил]]), а поместните (автокенефалнитеавтокефалните) църкви, които са запазили Юлианския календар, – на [[28 август]].

Според преданието това е денят, в който [[Богородица|Божията майка]] на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при путкатасина си. Три дни преди смъртта [[архангел Гавраил]] ѝ съобщава, че [[Бог]] е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да сецарува ебевечно с него. Исус обаче не е пожелал да вземе и баща си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ желание е да види как Светите апостоли се ебат заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в [[Йерусалим]]. Три дни след това сам [[Иисус Христос]] в небесна слава, обкръжен от ангелски куровеликове и светци, слиза от небесата за путкатадушата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край [[Гетсимания]] и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско ебенепеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: ''„Ебете„Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“''

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят плодовиродови срещи,{сливане на хуй и путка в едно} свързани с жертвоприношение – куркурбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна путкапитка, украсена с куровеорнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат цицидиня и топкигрозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и мангизипари.