Леринска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Kerberizer (беседа | приноси) м Илюстрация Илинденъ -> Илюстрация Илиндень |
||
Ред 26:
В 1863 година [[Герасим Калугера]] отваря първото българско училище в село [[Търсие]]. Български училища са отворени и в [[Зелениче]], [[Пътеле]] и [[Горно Върбени]] (Екши Су).
През 1870 година осем български първенци поставят въпроса за църковно пеене на български пред гръцкия владика [[Прокопий Касандрийски|Прокопий]], но той отказва да ги допусне в църквата. На [[Цветница]] по време на службата в Лерин свещеник [[Константин Гулабчев]] чете евангелието на български, след което избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град - около 400 семейства - се обявяват за български и българите овладяват градската църква. Същата година 120 български семейства от Лерин, подкрепени и от жители на селата Горно Върбени, [[Пътеле]], [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Горно Неволяни|Неволяни]] и други, подават заявление до Високата порта, с което се отказват от Цариградската патриаршия и преминават под лоното на Българската екзархия.<ref name="il85">{{Цитат периодика| last = Ив. | first =Ил | authorlink = Илия Иванов (революционер) | coauthors = | year =1937 | month =май | title = Учебното дѣло въ гр. Леринъ и Леринско | journal = Илюстрация
[[Файл:Bulgarsko Uchilishte v Lerin.jpg|ляво|мини|250п|Българското училище в Лерин]]
[[Файл:Lerin Bulgarian Municipality Present Plaque to Exarch Joseph I of Bulgaria.jpg|ляво|мини|250п|Плоча с дарствен надпис от Леринската българска община до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]].]]
Ред 37:
През учебната 1886/1887 в околията има 13 основни училища с 14 учители и с 797 ученици. Класното училище в Лерин има един учител и 16 ученика. В 1891/1892 основните училища са 17, с 22 учители и 998 ученици, а в класното училище в Лерин преподава един учител на 7 ученици. Скоро след това основните училища са 25, с 40 учители и 1776 ученици, а класните училища са две, с двама учители и 22 ученика. През 1911/1912 година в град Лерин се обучават 175 български деца, в основните училища в селата 2353 ученици с 56 учители. Класни училища в тази година има в Лерин, Пътеле, Горно Върбени и Зелениче с 121 ученици. Общо за Леринската община 2474 български ученици. Същевременно в Лерин се издържа пансион за 26 деца от селата и библиотека с 750 книги. Български училища има в селата [[Търсие]], [[Суровичево]], [[Секулево]], [[Сребрено]], [[Пътеле]], [[Прекопана]], [[Попадия (Леринско)|Попадия]], [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Петърско]], [[Неред]], [[Люботино]], [[Лесковец (дем Лерин)|Лесковец]], [[Лаген]], [[Кучковени]], [[Зелениче]], [[Живойно]], Горно Върбени, [[Долно Котори]], [[Горно Неволяни]], [[Горно Котори]], [[Горно Каленик]], [[Горничево]], [[Буф]], [[Бач]], [[Айтос (дем Суровичево)|Айтос]], [[Хасаново]], [[Арменско]] и [[Арменово]].<ref name="il85"/>
Църквите с български фермани са в Горно Върбени, Арменско, Петърско, Суровичево, [[Баница (дем Лерин)|Баница]], [[Крушоради]], [[Сетина]], [[Пополжани (дем Лерин)|Пополжани]], Каленик, [[Горно Неволяни]], манастирът „[[Свети Лука (Неред)|Свети Лука]]“ край Неред, параклис в Сребрено, Бач и [[Крапешино]]. В 1912 година в Леринско българските църкви са 46, а манастирите четири - [[Айтоски манастир|Айтоски]], Крушорадски, Нередски и Арменски. През 1912 година в Лерин е посрещнат епископ [[Неофит Видински|Неофит]], чиято обиколка по думите на В. Трифонов се превръща във „връх на славата на българщината в нашия край“.<ref>{{Цитат периодика| last = Трифоновъ | first =В | authorlink =Васил Трифонов | coauthors = | year =1940 | month = май | title = Негово Високо Преосв. Неофитъ Видински въ Леринско | journal = Илюстрация
Сред по-известните дейци на общината са Константин Гулабчев, Васил Крепиев (Кържатев), [[Димуш Търпенов]], Мице и Атанас Зафирови, [[Димитър Гулабчев]], Трифон Иванов и Д. Прусанков<ref name="il85"/>.
| |||