Николай Игнатиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
премахнати редакции на акаунт, който изглежда на руски трол (пише на български, но с руска граматика). |
Премахната редакция 9354126 на Вени Марковски (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 11:
== Биография ==
Роден е на [[29 януари]] [[1832]] г. в [[Санкт Петербург]] ([[Русия]]) в семейството на потомствен дворянин, близък на императорския двор. Ориентира се към военно поприще.
=== Дипломат ===
[[File:Constantinople Conference.jpg|мини|250п|Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон [[Хайнрих фон Каличе]], лорд [[Робърт Гаскойн Сесил трети лорд Солсбъри|Солсбъри]], граф [[Жан-Батист дьо Шодорди]]. Седнали: граф [[Луиджи Корти]], граф [[Франсоа дьо Бургоан]], сър [[Хенри Елиът]], граф Николай Игнатиев, барон [[Карл фон Вертер]], граф [[Ференц Зичи]]]]
Пренасочен е към дипломатическа служба през 1856 г. Кариерата му започва в [[Лондон]] като военен [[аташе]]. На [[Париж]]кия конгрес на [[Великите сили]] след [[Кримската война]] участва активно като военен експерт в преговорите за корекция на руската граница по река [[Дунав]]. Първо дипломатическо поръчение е оценено с орден „Св. Станислав” – II степен, а за дейността си в Лондон получава орден „Св. Владимир” – IV степен. През 1858 г. е изпратен с малък ескорт на опасна мисия в [[Хива]] и [[Бухара]], [[Узбекистан]].
=== Мисия в Азия ===
Следващото му дипломатическо пътуване е в [[Далечния изток]] като посланик в двора на китайския император в [[Пекин]]. Активно се възползва от страховете на [[китай]]ското правителство от успехите на Англо-френската експедиция от [[1860]] г. и изгарянето на Летния дворец. Подписва от името на Русия Пекинската конвенция. С нея Русия получава не само левия бряг на река [[Амур]] – първоначалната цел на неговата мисия, но също и земите между река [[Усури]] и [[Тихия океан]]. Там по-късно е построено пристанището [[Владивосток]]. Директор е на Азиатския департамент във Външното министерство (1861 – 1864).
=== Посланик на Русия в Османската империя ===
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===▼
На 14 юли 1864 г. е назначен за извънреден пратеник и пълномощен министър в Турция, а през 1865 г. получава званието генерал-лейтенант. От 25 март 1867 до 1878 г., е пъномощен посланик на Русия в Османската империя - връх в политическата му кариера.
Това е времето, в което руската дипломация толерантно, но безкомпромисно защитава интересите на славянските народи на Балканите, преодолява съпротивата на западните дипломати, успява да отстрани недоверието на турското правителство към Русия.
Авторитетът на „москов паша” го издига като „втора личност в Османската империя” според констатациите на френския коредпондент на вестник „Фигаро” Иван дьо Вестин.<br />
▲=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
От 18 февруари до 20 март 1877 г., с цел да обезпечи неутралитет на европейските държави в предстоящата Руско-турска война, посещава Берлин, Париж, Лондон и Виена, но се сдобива само е безсъдържателния Лондонски протокол от 31 март. През цялото време, благодарение на получаваните от посолството на Русия в Цариград сведения за военната мощ на Турция, на предстоящата война се е гледало като на военна разходка, в резултат на което Русия започва военните действия с недостатъчни сили.▼
Активно участва в сключването на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] между Русия и Османската империя на 19 февруари ([[3 март]]) [[1878]].
През май 1878 е уволнен, а негов личен враг [[Пьотър Шувалов]] е назначен за представител на Русия на [[Берлински конгрес|Берлинския конгресс]], след което е подписан [[Берлински договор|Берлинския договор]], който исказява [[Санстефански договор|Санстефанския договор]].
▲От 18 февруари до 20 март 1877 г., с цел да обезпечи неутралитет на европейските държави в предстоящата Руско-турска война, посещава Берлин, Париж, Лондон и Виена, но се сдобива само е безсъдържателния Лондонски протокол от 31 март. През цялото време, благодарение на получаваните от посолството на Русия в Цариград сведения за военната мощ на Турция, на предстоящата война се е гледало като на военна разходка, в резултат на което Русия започва военните действия с недостатъчни сили.
Срещу граф Игнатиев действа кампания по умалважаване му в европейска преса.<br />
=== Министър (1881 – 1882) ===
[[Файл:Victoria, BC Liberal Town Hall Forum public libéral.jpg|мини|100px|[[Майкъл Игнатиев]], канадски историк, публицист и политик, правнук на Н. П. Игнатиев]]▼
След идването на власт на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] (1881) е назначен за кратко (25 март – 4 май) за министър на държавното имущество, след което е назначен за министър на вътрешните работи с очакването, че ще провежда консервативна и националистическа политика. През време на непродължителния му престой в министерството на вътрешните работи (до 30 май 1882 г.), в Русия рязко се изостря еврейския въпрос и се провежда вълна от еврейски погроми в южните части на страната. Още преди назначението му за министър, Игнатиев проявява антисемитизъм. На 12 март 1881 г. той пише:<ref>А. Б. Миндлин, Государственные политические и общественные деятели Российской Империи в судьбах евреев, СПб 2007, с. 142</ref>
{{цитат|...в Петербург съществува могъща полско-жидовска (от руската дума жид - обидно прозвище за евреите, б.р.) група, в ръцете на която се намират банки, адвокатурата, значителна част от пресата и др. обществени работи... Всеки честен глас от руския живот бива заглушаван от полско-жидовските викове, твърдящи, че руските искания следва да бъдат отхвърлени като остарели и необразовани.|}}
Ред 43:
На 3 май 1882 г. по негова инициатива биват публикувани [[Майски закони|Майските правила]], с които се налагат огромни ограничения на правата на евреите и по същество стават повратен пункт в политиката по отношение на евреите след реформите на цар Александър II. Те са отменени едва след Февруарската революция от 1917 г.
На 30 май [[1882]] г. граф Игнатиев е уволнен и след отпуск се оттегля от поста си, като до края на живота си не заема официални длъжности.
=== Оставка и смърт ===
На 30 май 1882г. е уволнен от поста Министър на министър на вътрешните работи. От 1884 е президент на Общество за съдействие на руската промишленост и търговия. От 1888 е президент на [[Славянско благотворително общество]].
Умира на 20 юни 1908 година в имението си [[:ru:Круподеринцы_(Винницкая_область)|Круподеринци]]
== Памет, наследници ==
[[Файл:Ignatiev.jpg|мини|слева|175px|Паметник на Н. П. Игнатиев във Варне]]В България в негова чест са наименувани град [[Игнатиево]] в [[област Варна]] и село [[Граф Игнатиево]] в [[област Пловдив]], улиците „[[Граф Игнатиев (улица в София)|Граф Н. Игнатиев]]“ в [[София]], „Граф Игнатиев“ в [[Хасково]] и „Граф Н. Игнатиев“ в [[Панагюрище]],¨Граф Игнатиев¨ в Поморие и " Граф Игнатиев" в Шумен, „Граф Игнатиев“,[[6 основно училище „Граф Н.П. Игнатиев“|училище в гр. София]].
Неговият по-малък син Николай Николаевич Игнатиев (1872 – 1962) се заселва в България след Октомврийската революция и живее в София до смъртта си.
Правнук на Н. П. Игнатиев е [[Майкъл Игнатиев]], лидер на [[Либерална партия на Канада|Либералната партия]] на [[Канада]] до май 2011 година.
▲[[Файл:Victoria, BC Liberal Town Hall Forum public libéral.jpg|мини|100px|[[Майкъл Игнатиев]], канадски историк, публицист и политик, правнук на Н. П. Игнатиев]]
== Източници ==
| |||