[[Файл:Krishna and Arjun on the chariot, Mahabharata, 18th-19th century, India.jpg|мини|250px|[[Кришна]] и [[Арджуна]] на полето Курукшетра, картина от 18 – 19 век]]
Поемата е разказ за разговора между [[аватар]]а (божествено въплъщение) Бхагаван [[Кришна]] (Бхагаван) и воина Махатма [[Арджуна]], състоял се на бойното поле [[Курукшетра]] между армиите на враждуващите родове [[Каурави]] и [[Пандави]] преди започването на битката за царството на предците им. Слепият цар и баща на Кауравите [[Дхритаращра]], който не напуска двореца си поради старостта си, иска от своя съветник Санджая да му разкаже какво се е случило на полето Курукшетра след като битката вече се е водила в продължение на десет дни и великият воин от армията на Кауравите [[Бхишма]] е изхвърлен от колесницата си от Арджуна. Санджая може да го стори, тъй като Вяса му е дал свръхестествената способност да види битката от далечно разстояние. Арджуна е един от петимата братя Пандави, но тъй като Кауравите са техни братовчеди, той се разколебава дали е праведно да убие роднините си заради царство, отчайва се и казва, че за завоюване на трите свята (физически, астрален и каузален) не би желал да убива роднините си, а какво остава само заради земята. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и [[гуру|учител]] Кришна, който в отговор му дава напътствия за това как да изпълни дълга си и същевременно да постигне най-висшата цел – единението с Бог ([[йога]]).
