Дебиан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink |
м fixlink |
||
Ред 7:
| описание = Debian GNU/Linux 8.2 с [[GNOME]]
| разработчик = The Debian Project
| версия = 9.7 „Stretch“ <ref>[https://www.debian.org/News/2019/20190123 www.debian.org]</ref>
| дата на версия = {{Стартова дата и възраст|2019|01|23|df=y}}
| вид ОС = [[Unix-базирани операционни системи|UNIX-подобна]]
Ред 18:
'''Debian''' (изговаря се „дѐбиън“ или „дѐйбиън“, на български разпространено като '''Дебиан''') е [[UNIX-подобна]] компютърна операционна система, съставена изцяло от [[свободен софтуер]], лицензиран най-вече под [[GNU General Public License]] и пакетиран от група хора, участващи в The Debian Project (Проектът Дебиан).
'''The Debian Project''' е създаден на 16 август 1993 година от [[Ian Murdock]] (Иън Мърдок). Името „Debian“ е комбинация от първите три букви от името на тогавашната му приятелка – Debra, и от неговото име – Ian. Debian 0.01 е издаден на 15 септември 1993 година,<ref>[http://www.ibiblio.org/pub/historic-linux/distributions/debian-0.91/ChangeLog www.ibiblio.org]</ref> а първият Stable (стабилно издание) е пуснат през 1996 година.<ref>[https://www.debian.org/doc/manuals/project-history/ch-releases.en.html www.debian.org]</ref> Тогава започва постоянно нарастване на броя на разработчиците и на качеството на една от най-големите дистрибуции, създавана от общност, отличаваща се едновременно с отвореността си и с прецизната си, и подробна организираност.
Debian е една от най-популярните [[GNU/Linux]] дистрибуции за [[сървър]]и и [[Персонален компютър|персонални компютри]], и на негова база са създадени над 300 [[GNU/Linux]] дистрибуции,<ref>[https://www.debian.org/misc/children-distros www.debian.org]</ref><ref>[https://distrowatch.com/search.php?basedon=Debian&status=All#distrosearch distrowatch.com]</ref> включително [[Ubuntu]], [[Linux Mint]], [[SteamOS]], [[Kali Linux]], [[Tails (операционна система)|Tails]] и т.н., което прави Debian и Debian-базираните дистрибуции най-масовите в света на [[GNU/Linux]].
Работата на проекта се осъществява в [[Интернет]] от група доброволци, ръководени от [[Debian Project Leader]] (Лидера на Проекта Дебиан) и три основни документа: [[Debian Social Contract]] (Социалния договор на Дебиан), [[Debian Constitution]] (Конституцията на Дебиан), и [[Debian Free Software Guidelines]] (Указанията на Дебиан за Свободен Софтуер). The Debian Project работи непрекъснато с цел изготвяне на следващия Stable, който се пуска „когато е готов“, тоест когато разработчиците решат, че са премахнати всички критични бъгове и проблеми.<ref>[https://wiki.debian.org/ReleaseWhenReady wiki.debian.org]</ref> '''Debian Stable''' е известен с легендарната си надеждност.
Като една от първите операционни системи базирани на [[Линукс (ядро)|Linux]] ядрото, е решено Debian да се разработва открито и да се разпространява безплатно и свободно, в духа на Проекта [[GNU]]. Това решение привлича вниманието и подкрепата на [[Free Software Foundation]] (Фондацията за Свободен Софтуер), която спонсорира Debian в рамките на една година, от Ноември 1994 до Ноември 1995.<ref>[https://www.debian.org/doc/manuals/project-history/ch-detailed.en.html www.debian.org]</ref> В края на спонсорството, The Debian Project създаде организацията с нестопанска цел [[Software in the Public Interest]] (Софтуер в Обществен Интерес), която първоначално е създадена, за да може Debian да приема дарения, а днес самата тя е спонсор на много [[Свободен софтуер|свободни]] проекти.
Основната версия на Debian, Debian GNU/Linux, използва [[Линукс (ядро)|Linux]] ядро и [[GNU]] програми, но съществуват и други версии, базирани на [[FreeBSD]] ядрото – Debian GNU/kFreeBSD, и на [[GNU Hurd]] ядрото – Debian GNU/Hurd. Всичките използват [[GNU]] потребителското пространство и [[GNU Compiler Collection|GNU C]] библиотеката '''(glibc)'''.
Ред 32:
[[Файл:Debian Installer graphical etch.png|мини|Графична версия на Debian инсталатора]]
Debian има достъп до онлайн хранилища които към днешна дата съдържат между 50 000 и 60 000 пакета компилиран софтуер,<ref>[https://www.debian.org/distrib/packages www.debian.org]</ref> което е една от най-големите колекции в света. Официално Debian съдържа само [[Свободен софтуер]] (в хранилището main), но несвободен софтуер също може да бъде изтеглен и инсталиран от хранилищата на Debian (contrib и non-free).<ref>[https://wiki.debian.org/SourcesList wiki.debian.org]</ref> Debian включва софтуер като офис пакетът [[Libre Office]], браузърите [[Mozilla Firefox]], [[Chromium]], плеърите [[VLC media player|VLC]], [[Rhythmbox]], редакторът на изображения [[GIMP]], уеб сървърите [[Apache]], [[Nginx]], базите данни [[MySQL|MySQL/MariaDB]], [[PostgreSQL]], [[MongoDB]], програмните езици [[PHP]], [[Python]], [[Пърл (език за програмиране)|Perl]], [[Ruby]], също така се поддържат езиците [[Java]], [[C Sharp|C#]], [[C++]], [[Rust]] и т.н., средите за разработка [[Eclipse (софтуер)|Eclipse]], [[NetBeans]], [[MonoDevelop]] и други. Софтуер, които поради лиценза си не може да бъде добавен в хранилищата на Debian, като [[Google Chrome]], [[Visual Studio Code]] или [[Skype]], също може да бъде лесно инсталиран чрез пакети предоставени на страниците на съответния софтуер.
== Ядра ==
Debian официално поддържа [[Линукс (ядро)|Linux]], а неофициално предлага [[FreeBSD|kFreeBSD]]<ref>[https://wiki.debian.org/Debian_GNU/kFreeBSD wiki.debian.org]</ref> и [[GNU Hurd]].<ref>[https://www.debian.org/ports/hurd/ www.debian.org]</ref> Debian GNU/kFreeBSD беше пуснат за IA-32 и x86-64 архитектурите в Debian 7 „Wheezy“,<ref>[https://www.debian.org/releases/wheezy/i386/release-notes/ch-whats-new.html www.debian.org]</ref> и съдържаше по-малко софтуер от [[Линукс (ядро)|Linux]] дистрибуцията на Debian.<ref>[https://release.debian.org/wheezy/arch_qualify.html release.debian.org]</ref> Официално поддръжката за [[FreeBSD|kFreeBSD]] беше премахната в Debian 8 „Jessie“, който не предлагаше [[FreeBSD|kFreeBSD]]-базирана дистрибуция. Актуалният стабилен Debian 9 „Stretch“ използва [[Линукс (ядро)|Linux ядро]] версия 4.9, която е с дългосрочна поддръжка, като по-нови версии (4.13) може да бъдат инсталирани от Backports хранилището.
== Инсталация ==
Debian предлага DVD и CD образи за инсталация които могат да бъдат изтеглени с [[Торент система|BitTorrent]], jidgo или директно. Пълният комплект се състои от няколко диска (целият amd64 порт заема 14 DVD-та),<ref>[https://www.debian.org/CD/jigdo-cd/#which www.debian.org]</ref> но само първият диск е нужен за инсталацията на операционната система, тъй като инсталаторът може да изтегли от Интернет софтуера който липсва на първия диск.<ref>[https://www.debian.org/CD/http-ftp/#stable www.debian.org]</ref> Останалите дискове съдържат пакетите от хранилищата и могат да бъдат използвани при липсваща връзка с Интернет.
Debian предлага различни мрежови инсталационни методи. Минимален инсталатор на Debian (290 МБ) е наличен в netinstall CD-то, като първо се инсталира само базата на Debian, а останалият необходим софтуер се избира от менюто на инсталатора и се изтегля от хранилищата чрез Интернет. Друга опция е инсталаторът да се зареди от Интернет.<ref>[https://www.debian.org/distrib/netinst www.debian.org]</ref>
Инсталационните образи могат да бъдат записани на флашки, като за [[x86-64|amd64]] и [[x86|i386]] архитектурите са налични хибридни образи които могат да бъдат използвани за създаването на [[Жива дистрибуция|Live USB]], чрез което операционната система да се зареди и използва без да бъде инсталирана.<ref>[https://www.debian.org/CD/live/ www.debian.org]</ref>
По подразбиране, буутлоудъра е [[GNU GRUB]] версия 2, но името на пакета е просто grub, а версия 1 беше преименувана на grub-legacy.<ref>[https://wiki.debian.org/Grub wiki.debian.org]</ref>
[[Работен плот (компютри)|Графичната среда]] по подразбиране може да бъде избрана от менюто по време на инсталация, като налични са [[GNOME]], [[KDE]], [[Xfce]], [[MATE]], [[Cinnamon]] и [[LXDE]] (други графични среди или мениджъри на прозорци също могат да бъдат инсталирани допълнително от хранилищата).<ref>[https://wiki.debian.org/DesktopEnvironment wiki.debian.org]</ref>
The Debian Project предлага подробно ръководство за инсталация, за всяка една от поддържаните архитектури.<ref>[https://www.debian.org/releases/stretch/installmanual www.debian.org]</ref>
== Пакетна система ==
Ред 110:
=== Хранилища ===
Debian поддържа няколко типа хранилища, според това колко време е тестван софтуера в тях:<ref>[https://www.debian.org/releases/ www.debian.org]</ref>
* '''Oldstable''' – остарял стабилен – в момента под името „Jessie“<ref>[https://wiki.debian.org/DebianOldStable wiki.debian.org]</ref>
*: Когато се издаде нова стабилна версия, старата продължава да се поддържа в продължение на 1 година, но се препоръчва миграция към стабилна. Екипът на Debian Long Term Support, при необходимост, осигурява поддръжката на oldstable издание до 5 години.<ref>[https://wiki.debian.org/LTS wiki.debian.org]</ref>
* '''Stable''' – стабилен – в момента под името ''Stretch''<ref>[https://wiki.debian.org/DebianStable wiki.debian.org]</ref>
*: Този софтуер е тестван продължително време (около година). Тези хранилища се ползват в стабилното издание.
* '''Testing''' – тестов – в момента под името ''Buster''<ref>[https://wiki.debian.org/DebianTesting wiki.debian.org]</ref>
*: Името често заблуждава тези, които не са запознати с дистрибуцията. Софтуерът е тестов за следващата стабилна версия, но в същото време е доста стабилен – тестван около 6 месеца в експерименталните хранилища и 2 – 3 седмици в нестабилните unstable/''sid'' хранилища.
* '''Unstable''' – нестабилен – постоянно под името ''Sid''<ref>[https://wiki.debian.org/DebianUnstable wiki.debian.org]</ref>
*: Тези хранилища са буферът между тестовите хранилища и експерименталните. В тях пакетите стоят сравнително кратко време (2 – 3 седмици), но в този период се извършва сериозна работа по напасването им към останалите пакети в системата. [[Ubuntu]] използва пакети от това хранилище.
* '''Experimental''' – експериментален<ref>[https://wiki.debian.org/DebianExperimental wiki.debian.org]</ref>
*: В тези хранилища се намира нов, нетестван софтуер. Често този софтуер, след предварителна проверка, се ползва в деривати на Debian (като [[Linux Mint]]).
Ред 155:
=== Графични среди ===
За Debian са налични много от популярните, съществуващи [[Работен плот (компютри)|графични среди]] за [[GNU/Linux]].<ref>[https://wiki.debian.org/DesktopEnvironment wiki.debian.org]</ref>
На основния инсталационен диск – DVD-1, са достъпни 6 от най-често използваните – [[GNOME]], [[KDE]], [[Xfce]], [[Cinnamon]], [[MATE]] и [[LXDE]]. В Debian 7 ''Wheezy'', средата по подразбиране [[GNOME|GNOME 2]] бе заменена с [[Xfce]], а в Debian 8 ''Jessie'' отново бе избран [[GNOME]], но вече с актуалната версия 3. В Debian 9 ''Stretch'' среда по подразбиране отново е [[GNOME|GNOME 3]], като налични са също и МАТЕ, [[KDE|KDE Plasma]], [[Xfce]], [[LXDE]], LXQt, Cinnamon, възможно е и инсталирането само на мениджър на прозорци – Openbox, Enlightenment, Fluxbox, IceWM, Window Maker или инсталация без [[Работен плот (компютри)|графична среда]] (често срещано при [[сървър]]и).
Ред 185:
=== Други ===
[[Ubuntu]], [[Linux Mint|Mint]], LMDE, [[Kali Linux]], [[SteamOS]], [[Tails (операционна система)|Tails]], Point Linux, [[Knoppix]], [[Linspire]], [[Mepis]], [[Kanotix]], [[Xandros]], [[SolusOS]], [[Aptosid]], [[Siduction]], [[Parsix]], [[Snowlinux]], [[KWeezy]], [[GNewSense]] и още над 300 дистрибуции.<ref>[https://distrowatch.com/search.php?basedon=Debian&status=All#distrosearch distrowatch.com]</ref>
== От къде идват кодовите имена на изданията? ==
| |||