Христо Смирненски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Защити „Христо Смирненски“: Чест обект на вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 16:25, 24 март 2019 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 16:25, 24 март 2019 (UTC))) |
вр на стар вандализъм |
||
Ред 25:
=== Детство и юношество ===
Семейството на Христо Смирненски участва дейно в църковните борби на македонските българи. Баща му Димитър Измирлиев е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]],<ref name="Спомени сборник">{{cite book |title= Спомени за Христо Смирненски |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1955 |publisher= Институт за литература към Българската академия на науките |location= София |isbn= |pages= 298 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> а дядо му [[Анастас Кръстев]] е виден български духовник, участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]], български екзархийски наместник в Кукуш.<ref>{{cite book |title= Избрани произведение. Студии |last= Караславов |first=Георги |authorlink=Георги Караславов |coauthors= |year=1979 |publisher=Български писател |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref> Негов пръв братовчед е българският комунист [[Петър Хаджиделев]].<ref>Смирненски, Христо, Пантелей Зарев, Елена Димитрова. Събрани съчинения, том 4, Български писател, 1960, стр. 646.</ref> [[Туше Делииванов]], близък техен роднина, пише:
{{цитат|Измирлиевци са страдали в борбата за българското духовно възраждане. Бащата на това момче е затварян, съден и измъчван в тези борби от турските власти по подстрекателства на гъркомани и на гръцките владици. Измирлиевци са уважаван род от всички кукушани – българи.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 –
През октомври 1912 г. започва [[Балканска война|Балканската война]] и на двадесет и петия ден от същия месец българските войски освобождават Кукуш. Смирненски е едва на 14 години. Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия и избухва [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш; градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев, заедно с хилядите бежанци, се отправя да търси спасение и препитание в [[София]]. Въпреки състоянието на мизерия, в което се намират, Димитър Измирлиев и жена му държат децата им да учат. Христо се записва в [[Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“|Техническото училище]], но заедно с по-малкия си брат [[Андон Измирлиев]] помага в издръжката на семейството – продават вестници.
| |||