Дуло: Разлика между версии

Митичният прародител на рода Дуло е посочен в [[Именник на българските ханове|Именника на българските ханове]] като [[Авитохол]].<ref>The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, 2013, ISBN 1107009065, p. 59.</ref><ref>Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206957, p. 71.</ref> Голяма част от историците свързват първите две имена от Именника – [[Авитохол]] и [[Ирник]] – с [[Атила]] и неговия син [[Ернак]].<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm www.promacedonia.org]</ref><ref>Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.</ref> Самият Именник не твърди [[хуни|хунска]] връзка за прародителя, което не я изключва, както и тази с [[хунну]].<ref>Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Peter B. Golden, Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, p. 71.</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=qzlEdQRYB4IC&pg=PA437&dq=Hsiung+Nu+dulo&hl=bg&sa=X&ei=C77uVI7YCuv4yQPTj4CAAQ&ved=0CCYQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567 – 822 n. Chr. Reihe „Frühe Völker“, Walter Pohl, C.H.Beck, 2002, ISBN 3406489699, s. 437.]</ref> По-късно [[Кубрат]], член на династията, основава [[Стара Велика България]], на територията на днешна Украйна.<ref>The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, Florin Curta, Roman Kovalev, BRILL, 2008, ISBN 9004163891, p. 284.</ref> През втората половина на 7 век синовете му разделят прабългарите и се разпръсват из Европа:<ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/ www.promacedonia.org]</ref> [[Батбаян]] ([[Хазария]]), [[Котраг]] ([[Волга]]), [[Кубер]] ([[Македония (област)|Македония]]), [[Аспарух]] ([[Долна Мизия]]), а също и [[Алцек]] ([[Италия]]).

Въпреки че са предложени множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.<ref>The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66.</ref> Голямата част от изследователите приемат, че той е от [[тюркски народи|тюркски]] произход,<ref>[https://books.google.bg/books?id=rcFGhCVs0sYC&pg=PA209&dq=dulo+clan+turkic&hl=en&sa=X&ei=pnvtVN6iKZP7ap6MgpAD&ved=0CB0Q6AEwADgK#v=onepage&q&f=false The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500 – 700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1139428888, p. 209.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=hEuIveNl9kcC&pg=PA13&dq=dulo+clan+hunns&hl=en&sa=X&ei=g3XtVJW2HYX5ygPwqoLQDA&ved=0CCQQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1442203021, p. 13.]</ref> като е тясно свързан с племената [[дулу]] от [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския хаганат]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&pg=PA261&dq=dulo+western+turk&hl=bg&sa=X&ei=4bnuVITpLsjvUNSDgpgC&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=EbIyAQAAQBAJ&pg=PA71&dq=dulo+western+turkic&hl=bg&sa=X&ei=WbvuVOa5N4XzUMXQgaAN&ved=0CDAQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.]</ref> Независимо, че също подкрепя тюркския произход на рода,<ref>Peter B. Golden, Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Publisher: Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, стр. 71.</ref> [[Питър Голдън]] счита връзката Дуло-дулу за спекулативна.<ref>OQ AND OĞUR ~ OĞUZ*, Peter B. Golden, бележка 37, "... but a Dulo-Dulu connection, however appealing as a legitimating source for Bulğar kingship, cannot be established on the basis of our current data." http://www.enu.kz/repository/repository2014/oq-and-ogur.pdf</ref> Друга теория за произхода на Дуло е [[хуни|хунската теория]], <ref>[http://www.promacedonia.org/en/sr/ www.promacedonia.org]</ref><ref>[http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html promacedonia.org]</ref><ref>The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, стр. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"</ref><ref>The Huns, Rome and the birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, стр. 59: „Pritsak argues for a connection between the name Dulo and the name of the old Xiongnu ruling house Tu-ko(EMC Duo-klo“</ref> като самите хуни също дълго време са смятани за тюрки, но това виждане не е безспорно.<ref>Maenchen-Helfen, Otto J. (1973). The World of the Huns: Studies in Their History and Culture (Edited by Max Knight). University of California Press. ISBN 0-520-01596-7, стр. 441.</ref><ref>Grousset, Rene (1970). The Empire of the Steppes. Rutgers University Press. p.78. ISBN 0-8135-1304-9.</ref>