Уикипедия

Усилвател: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 46.47.109.235 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 14:
 
=== Функциите, изпълнявани от електрическата схема ===
* Усилватели напо напрежение.
*Усилватели по ток
* Усилватели на мощност.
 
Line 35 ⟶ 36:
* '''Усилватели клас А''' – работната точка се намира в линейната част на характеристиката, което означава, че нелинейните изкривявания са малки, но и [[Коефициент на полезно действие|КПД]] също е малък. Затова се използва само в първите стъпала на усилвателя, там където нивото на сигналите е ниско, при по-големи входни сигнали има опасност от ограничаване на изходния сигнал и до поява на големи нелинейни изкривявания.
* '''Усилватели клас АВ''' – работната точка се намира между клас А и клас В така, че се избягва закривената част на характеристиката, с което се избягват камбановидните изкривявания. Нелинейните изкривявания са по-големи от клас А и по-малки от клас В. КПД също е голямо, но по-малко от клас В.
 
[[Файл:BJT-based Large-Signal Amplifier-Efficiency and Conduction Angle-en.svg|мини|Зависимост между класа и КПД.]]
 
* '''Усилватели клас В''' – работната точка се намира в началото на характеристиката, следователно изкривяванията са големи. Ъгълът на отсечка е Θ=90°. Характерно за класа е наличието на четни хармоници, поради което се използва при двутактовите усилвателни стъпала, като те се компенсират. Средният КПД за режим клас В е голям.
 
* '''Усилватели клас С''' – Режимът клас С се характеризира с това, че ъгълът на отсечка е Θ<90°. Токовият импулс е много богат на хармонични съставки, които предизвикват големи нелинейни изкривявания. За да се отделят тези хармоници, в изходната верига на усилвателния елемент се включва [[трептящ кръг]], настроен на основната честота, поради което нейните хармоници затихват в достатъчна степен. Тези предпоставки предопределят приложението на режим клас С в резонансните усилватели. КПД на този клас е значително по-голям в сравнение с този при останалите режими.
* '''Усилватели клас ВС''' – Представлява аналогово-импулсен режим с комутиране на захранващото напрежение, който се използва в двутактни схеми с 4 усилващи транзистора. За слаби сигнали работи едната двойка транзистори в клас В с понижено захранващо напрежение. При силни сигнали се включва втората двойка транзистори в клас С който са захранени с номиналната стойност на захранващото напрежение. КПД е по-висок от този при режим клас В.
* '''Усилватели клас D''' – Този клас е от групата на високоефективните усилватели на мощност с КПД η≈1. При усилване на непрекъснати сигнали е необходимо преобразуването им в импулси. Усилвателният елемент е поставен да работи в ключов режим и усилва импулсите. В този режим отделяната топлинна мощност от усилвателния елемент е минимална. След усилването е нужно сигналът да се [[демодулация|демодулира]], за да се възстанови непрекъснатата му форма.
 
{| class="wikitable"
Line 119 ⟶ 124:
Прилагането на ОВ в усилвателите оказва силно влияние върху техните параметри – коефициент на усилване, нелинейни изкривявания, честотна характеристика и др.
* ООВ намалява коефициента на хармониците kh. Формата на изходния сигнал се изменя в резултат на възникващите висши хармоници, но въведената ООВ компенсира част от тях, тъй като те постъпват с обратна фаза на входа на усилвателя.
* ООВ подобрява честотната характеристика на усилвателя. Чрез подбор на честотнозависимитечестотно зависимите елементи във веригата на обратната връзка може да се внесе желано изменение на характеристиките и да се намалят честотните изкривявания.
 
Намаляването на усилването при ООВ се компенсира чрез повишаване на входния сигнал или чрез увеличаване броя на усилвателните стъпала.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Усилвател“.