Асен Разцветников: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м →Външни препратки: {{DNB-Portal}} → {{Нормативен контрол}} редактирано с AWB |
|||
Ред 37:
След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на [[Пейо Яворов]] той, както и [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]] и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от [[БКП]] в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]], „Златорог“.
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които ''„[[Ода на Радостта]]“'' от [[Фридрих Шилер]] – част от финала на ''[[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|„Девета симфония“]]'' от [[Лудвиг ван Бетховен]], станала [[Европейски химн|химн]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с [[Емил Коралов]] и [[Лъчезар Станчев]] на популярния вестник за юноши "[[Весела дружина]]".
== Галерия ==
| |||