Електрически двигател: Разлика между версии

В България производството на асинхронни машини за двигатели започва едва през тридесетте години на [[20 век]] в малки частни работилници в градове като [[Троян]] работилницата на [[Марин Стаевски]], [[Ловеч]], [[Габрово]] и [[София]]. По-късно е построен силнотоковият завод „Васил Коларов“ край [[София]], където започва серийно производство на [[електрически машини]]. През 50-те години развитието на отрасъла е бурно – страната се електрифицира, строят се [[завод]]и, има огромна нужда от [[двигател]]и в [[промишленост|производството]] и в електротранспорта, от [[генератор]]и в [[електроцентрала|електроцентралите]]. Производството на [[електрически машини]] се разпределя по територията на страната и заводите се специализират. Например, големите асинхронни машини продължават да се произвеждат в София, средно големите (от 4-ти, 5-ти, а по-късно и от 6-ти) габарити се преместват за производство в завод „[[ЗАЕ-Пловдив]]“ в началото на 60-те – и в „ЗЕД Димо Дичев‟ в [[Харманли]], а малките, които имат най-богата и разнообразна номенклатура, се преместват в завод „[[ЕЛПРОМЕлпром Троян]]“ и в "[[Елпром Тетевен]]".