Никопол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Svilen1970 (беседа | приноси) м →Забележителности: Няма загинали румънски войни за освобождението на Никопол. |
Svilen1970 (беседа | приноси) |
||
Ред 51:
По време на освободителната [[Руско-турската война (1877 – 1878)]] Никопол е силно пострадал от руските батареи на отсрещния бряг на река Дунав, които с 63 обсадни и полеви оръдия го обстрелват масивно по време на десанта при Свищов, за да отвлекат вниманието на турците. На 15 юни (стар стил) / 27 юни (нов стил) градът е подпален и продължава да гори една седмица. След преминаване на Дунав при Свищов, за превземане на крепостта на Никопол руското командване изпраща Западния отряд от 35 000 души, командван от генерал [[Криденер]]. Той настъпва към града с IX-и Армейски корпус в състав: по 6 полка [[пехота]] и [[кавалерия]], 2 бригади и 2 батареи артилерия и 1 [[сапьор]]на рота. Силите са разделени на 2 колони: дясната да овладее и задържи с. Въбел и да подпомага главният удар на лявата от запад и югозапад, където противниковата отбрана е най-слаба. Битката започва сутринта на 3/15 юли около 4 ч. Турските войски (около 8500 души под командването на Хасан паша) са заели широк отбранителен фронт на 2 линии в селата около града – от Ерменлуй (Драгаш войвода) чак до Сомовит. Затова лявата колона се разделя на две подколони при с. Дебово: първа – между реките [[Осъм]] и [[Вит]] през селата Гаурене (Милковица), Сомовит и Черковица и втора – около река Вит през Муселиево и Джорно (Жернов).
[[Файл:Nikopol dmitriev.jpg|300п|мини|Освобождаването на крепостта Никопол, 4/16.7.1877 г.]]
След Гаурене част от първата се отделя и преминава към втората, която овладява последователно с боеве Муселиево и Джорно. Около 14 ч. полковник [[Иван Тутолмин]] превзема [[Сомовит]]. Сраженията през деня се водят при крайно тежки условия: температурата е над 35 градуса, а в околността няма питейна вода. Дясната колона атакува, но напредва по-бавно: от юг превзема редута северно от Въбел и част от Никополския овраг, но го овладява напълно едва в 19 часа когато турците се прибират в крепостта, а настъплението от югоизток е спряно. Вечерта се прекратяват боевете, но руските войски са превзели първата отбранителна линия на турците и по-важната част от втората като плътно са обсадили града. На сутринта под заплахата от бунт на войската си Хасан паша се предава с целия останал гарнизон. Пленени са 7000 турски войници и изпратени в [[Букурещ]]. Придвижващият се към града [[Осман паша]] е принуден да се насочи към Плевен. Така на 4/[[16 юли]] [[1877]] г. Никопол е освободен от османско владичество. <gallery>
Файл:Паметник Никопол2.jpg
Файл:Паметник щабс капитан Чут и прапоршчик Андреевский 1.jpg
Файл:Паметник майор Волчанецкий 4.jpg
Файл:Паметник 122-ри Тамбовски полк Никопол редута2.jpg
</gallery>
== Политика ==
Line 101 ⟶ 106:
Крупна културна забележителност в града е [[Никополска крепост|Никополската крепост]], наричана от местното население просто „Калето“. Тя е създадена от римляните като граничен укрепен пост. Около него се изгражда селището '''Секуриска''', наречено по-късно '''Никополис'''. На Калето е построена защитената Скална църква - част от манастирски комплекс от Х-ХI век. Там е запазена част от големия дворец на един от последните български царе [[Иван Шишман]]. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква [[Св. св. Петър и Павел (Никопол)|„Св. св. Петър и Павел“]], строена през XXIII – XIV век, позната като „Манастирчето“. <ref name="Мирела"></ref>
Почти в центъра на града се намира Паметникът на [[кръстоносци]]те, преминали през града през XII век. Художественият монумент "600 години от битката при Никопол" е посветен на единството на европейските народи. <ref name="Мирела"></ref> [[Елия (чешма)|Чешмата на Елия]] се намира в южната част на гр. Никопол, на 1 км от река Дунав. Представлява античен саркофаг от II век с латински надпис, който по-късно е вграден в чешма. Челната и стена е висока З м и широка 4 м. В днешно време е действаща изворна чешма и е регистрирана като паметник на културата. <ref name="Мирела"></ref>
| |||