Хауърд Зин: Разлика между версии

Зин учи в гимназията „Томас Джеферсън“ (Бруклин) по специална програма, създадена от директора и поет Елиас Либерман.<ref>[http://www.educationupdate.com/archives/2004/apr04/issue/col_howardzinn.html Appel, Jacob M. Howard Zinn: Chronicling Lives from Spelman College to Boston U]. ''Education Update'', Aprilаприл 2004</ref> След завършването на гимназията, през 1940 г. започва работа като стажант-механик в Нюйоркската корабостроителница докато е едва осемнадесетгодишен. Заради ниските възнаграждения и опасните условия на труд, Зин заедно с още няколко колеги, основава ''Асоциацията на стажантите''. По това време стажантите не се допускат за [[Професионален съюз|синдикални членове]] и по този начин имат нищожна власт при договаряне на възнагражденията си.<ref name="auto"/> Организаторите на асоциацията, които включват и самият Зин, се срещат веднъж седмично извън работата, за да обсъждат стратегията си и да четат книги, които по онова време са смятани за радикални. В сдружението, Зин изпълнява ролята на директор по дейностите. Времето му в тази асоциация оказва огромно влияние върху политическите му възгледи и го прави симпатизант на дейността на профсъюзите.<ref>{{cite web|url=http://howardzinn.org/howard-zinn-describes-work-in-the-navy-yards/|title=Howard Zinn Describes Work in the Navy Yards {{!}} HowardZinn.org|website=HowardZinn.org|language=en-US|access-date=3 март 2016-03-03}}</ref>

Заради неприязънта си към [[фашизъм|фашизма]] Зин се записва като доброволец във военновъздушните сили на САЩ по време на [[Втора световна война|втората световна война]] и е назначен за пилот на бомбардировач в ''490 бомбардировачна група'' <ref>''The Politics of History'' 2 издание от Хауърд Зин (University of Illinois Press, 1990) pp. 258 – 274)</ref>. Участва в бойни мисии над [[Берлин]], [[Чехословакия]] и [[Унгария]].<ref> [http://www.citylights.com/resources/titles/87286100167600/extras/thebombexcerptcl.pdf The Bomb]</ref> През април 1945, по време на полет над [[Роаян]] – морско, курортно градче в югозападна Франция, Зин хвърля бомби с [[напалм]], които предизвикват жертви сред цивилното население. <ref>{{cite book |last=Zinn |first=Howard |title=Declarations of Independence |year=1990 |publisher=HarperPerennial |location=New York, NY |isbn=978-0-06-092108-8}}</ref> Антивоенните настроения, които по-късно се утвърждават в Зин, са отчасти и заради тези му спомени (въпреки, че Роаян е бил разрушен от Британските ВВС няколко дни по-рано). <ref>{{cite web|url=https://www.c-royan.com/histoire/histoire-contemporaine/les-guerres/1576-la-liberation-de-royan-avril-1945.html|title=La Libération de Royan avril 1945|publisher=}}</ref>

По време на изследователско проучване във връзка с дисертацията си, девет години по-късно, Зин посещава курорта близо до [[Бордо]], където интервюира жители, преглежда общински документи и чете изрезки от вестници в местната библиотека. През 1966 г. отново се връща в Роаян, след което дава най-подробната информация за събитията, случили се там през 1945 в книгата си ''„Политиката на историята“''. На място Зин научава, че въздушните бомбардировки, в които е участвал, са убили повече от хиляда френски цивилни, и само няколко германски войника, които се криели в близост, за да дочакат края на войната. Тези събития, които са описани навсякъде по негово изследване като „една трагична грешка“, довели до унищожаването на малък, но древен град и неговото „население, което поне беше официално приятел, а не враг“. В ''„Политиката на историята“'' Зин описва как се е стигнало до заповедта за бомбардирането на Роаян – три седмици преди края на войната в Европа – от висши военни, които са били мотивирани повече от желанието си за кариерно развитие, отколкото от постигане на смислени военни цели. Той цитира краткото позоваване в официалната история на военновъздушните сили на американската армия, на атаката на ''Осма Военновъздушна Армия'' срещу Роаян, и в същата глава на книгата си я сравнява с описанието на бомбардировките над [[Пилзен]] в тогавашна [[Чехословакия]]. В официалната история се посочва, че заводите [[Шкода]] в Пилзен „получили 500 тона добре насочени експлозиви“ и понеже предупреждение за бомбардировката е било изпратено навреме, „работниците са имали време да избягат, с изключение само на петима души. Американците бяха посрещнати възторжено, когато освободиха града“.<ref>[https://dspace5.zcu.cz/bitstream/11025/11417/1/Misterova.pdf dspace5.zcu.cz]</ref>