Менандър: Разлика между версии

Малко са фактите от живота на Менандър. Син е на знатно семейство. Негов другар в юношеството е философът [[Епикур]]. Изглежда, учи в перипатетическата школа-близък е с Теофраст и Деметрий от Фалерон. В драматургическото изкуство го посвещава чичо му, поетът Алексис. Също така се радва на подкрепа от пълководеца [[Птолемей I|Птолемей Сотер]], син на [[Лаг,]] който го кани в двореца си, но той не се отзовава; и връзките му с хетерата Гликера, образована жена, която му помага при направата на театралните маски. В негова чест сънародниците му го погребват на пътя за Атина, където е бил последно видян от Павзаний. Оцелели са многобройни негови паметници, включително добре позната статуя във [[Ватикан]]а, по-рано считана, че представлява лика на римския генерал и политик [[Гай Марий]].

Негов съперник в драматичното изкуство (предполага се и в любовта) е [[Филимон]], който изглежда е бил по-популярен. Менандър, обаче, смята себе си за по-добър драматург и, според латинския писател [[Авъл Гелий]], попитал Филимон: „Не те ли е срам, когато печелиш срещу мен?“.

Благодарение на съхраненото от Менандър сравнително повече се знае за елинистическата комедия, главно за нейната проява в кратък период от време на границата на четвърти4 и трети3 век пр.н.е. в Атина. Атмосферата на новата атическа комедия, засиленият интерес към частния живот и конкретно човешкото се разбират дори само по заглавията на загубени произведения. Ето няколко: "Братя", "Войници", „Лекарят“, "Добрите Другаридругари", "Подхвърленото дете", „Изчезналите пари“, „Истории в банята“, "Търговецът", "Неверните жени", „Огърлицата“, "Женомразец", „Самовлюбеният“ и „Недоверчивият“. Усеща се склоността към типологическо възприемане на житейското явление. Менандър минава през средната атическа комедия. В средната комедия се поставя въпрос за индивидуалното в човешката природа и се прилага Аристотеловата типология на характера, която дава плод по-късно у Менандър. Той е между най-цитираните автори след Омир и Еврипид. От негови фрагменти се оформя цял сборник, т.нар. „Изречения на Менандър“, сентенции по всякакви въпроси. Отличава ги острота и житейска опитност, несвойствена за традиционна елинска сентенция. Героите му говорят на език, максимално приближен към говорната практика, едновременно богат на конкретна и на абстрактна лексика. До началото на XX век творческата му характеристика се е основавала главно на фрагменти от комедиите, на техни римски преработки и на антични сведения за тях. Освен целия- "[[Човеконенавистник|Човеконенавистник"]]- – една от най-ранните творби, по която се усеща високото стъпало, отдето е започнало Менандровото развитие и почти целите „Третейски съд“ и „Самиянка“, притежаваме големи откъси от четиринадесет комедии на Менандър. Имената на по-значителните, неспоменати до този момент, са: „Щит“, „Селянин“, „Перинтийка“ и „Сикионец“. В „Човеконенавистник“ главният герой е Кнемон- – саможив човек, недоверчив и необщителен. Още от заглавието интересът е насочен към човешката природа. Действието протича на село, Вв Атика, пред домовете на Кнемон и Горгий. Между тях се вижда една пещера, светилище на нимфите, откъдето се появява бог Пан. В монолог той характеризира Кнемон и разказва за обстоятелствата нена неговия живот, следствие на лошия му характер. В ''[[Мъчният човек|"]]''Човеконенавистник''[[" (среща се и като "Мъчният човек|"]]'') след всеки акт иде означение [[Хор]], несъпроводено от словесен текст. Това внушава, че партиите на хора нямат отношение нито към предходните, нито към следващите събития на драматическото действие.

Постоянен двигател на Менандровата драма са робите, които с умствена и физическа енергия, с лъжи и хитрости, с преданост и вярност към господарите си, преодоляват всяко неблагоприятно положение.

Менандър е един от най-значителните поети на Новатановата Комедиякомедия, произведенията му влияят на [[Овидий]], [[Теренций]] и [[Плавт]]. При Менандър [[хор]]ът играе задкулисна роля; явява се между актовете с музикални изпълнения. Комедиите му не са политически, те показват малките слабости на жителите на града му и завършват щастливо.