Колимска планинска земя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
м fixlink; козметични промени
Ред 20:
'''Колѝмската планинска земя''' (''Колимски хребет, Гидан'') ({{lang|ru|Колымское нагорье, Колымский хребет, Гыдан}}) е планинска земя, в [[Азия|Североизточна Азия]], в южната, югоизточната и източната част на [[Магаданска област]], югозападната част на [[Чукотски автономен окръг]] и крайната северозападна част на [[Камчатски край]] на [[Русия]]. Простира се от югозапад (около границата на [[Магаданска област]] с [[Хабаровски край]]) на североизток (изворната област на река [[Анадир (река)|Анадир]]) на протежение от 1300 km. На запад се свързва с хребета [[Сунтар-Хаята]], а на североизток – с [[Анадирско плато|Анадирското плато]] Представлява планинска система състояща се от хребети, плата и вериги, отделящи водосборния басейн на река [[Колима]] от реките вливащи се в [[Тихия океан]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article063088.html «Большая Советская Энциклопедия» – Колымское нагорье, т. 12, стр. 479]</ref>
 
В югозападната ѝ част преобладават плата, къси хребети и отделни гранитни масиви с височина 1500 – 1800 m. На североизток следват редица хребети, разделени от тектонски падини – Маймаджински хребет (до 1809 m), Олско плато, пресечено от [[Колимска магистрала|Колимската магистрала]], Сеймчано-Буюндинска падина, [[Омсукчански хребет]] (до '''1962 m''', {{coord|61|34|55|N|155|19|38|E}}, на 100 km южно от сгт [[Омсукчан]]), Омсукчанска падина, [[Коркодонски хребет]] (до 1884 m), Кедонски хребет (до 1661 m), Горнокедонска котловина, [[Конгински хребет]] (до 1561 m), Мологдински хребет (до 1644 m) и др. Между реките Коркодон (десен приток на [[Колима]]) и Олой (десен приток на [[Омолон]]) е разположен платообразния Омолонски масив изграден от протерозойски гнайси и кристалинни шисти.<ref name="bse"></ref>
 
Западните части на планинската земя са изградени основно от алевролити и пясъчници с пермска, триаска и юрска възраст, а в източните преобладават ефузивните седименти. С многочислените гранитни интрузии с мезозойска възраст са свързани находищата на злато, калай и редки метали. В падините са открити залежи на каменни и кафяви въглища и находища на термални води. От северните и северозападните склонове на Колимската планинска земя водят началото си множество десни притоци на [[Колима]]: Бахапча, Буюнда, Балигичан, Сугой, Коркодон с притока си Булун, [[Омолон]] с притоците си Кегали, Молонгда, Кедон и Олой. Реките, водещи началото си от южните и югоизточни склонове се вливат в [[Охотско море]] и са по-къси: Тауй, Яна, Ола, Яма, Гижига, Парен, [[Пенжина]].<ref name="bse"></ref>
 
По северните и северозападните склонове на Колимската планинска земя климатът е рязко континентален с мразовита зима (средна януарска температура –40 &nbsp;°C) и сухо лято (средна юлска температура 8-10 &nbsp;°C). Южните и югоизточните склонове са по-влажни със студена зима (средна януарска температура –20 &nbsp;°C), а лятото е хладно и влажно (средна юлска температура 4 &nbsp;°C). Около 2/3 от територията на планинската земя е безлесна (планинска мъхово-лишейна тундра и кедров клек). Падините и долните части на хребетите на височина до 500 m на север и до 800 m на юг са покрити с редки лиственични гори, а по дъната на долините има малки крайречни гори.<ref name="bse"></ref>
 
== Национален атлас на Русия ==
* Чукотка<ref>[http://национальныйатлас.рф/cd1/262-263.html национальныйатлас.рф]</ref>
 
== Източници ==