Свръхпроводимост: Разлика между версии

{{дописване}}

 

Явлението е открито през [[1911]] г. от холандския физик [[Хейке Камерлинг Онес]], кой изследва [[електрическо съпротивление|съпротивлението]] на чист [[живак]] при ниски температури. В 1986 г. [[Йохан Георг Беднорц| Беднорц]] и [[Карл Мюлер|Мюлер]] установяват свръхпроводимост на сплави при температури, значително по-високи от известните до тогава, което се оказва от различен тип. Оттогава става общоприето различаването на „класическа“ и високотемпературна свръхпроводимост.

 

[[Файл:Timeline of Superconductivity from 1900 to 2015.svg|мини|400п|Критични температури на свръхпроводящи материали, открити между 1900 и 2015 г.<ref>Pia Jensen Ray. Figure 2.4 in Master's thesis, „Structural investigation of La(2-x)Sr(x)CuO(4+y) – Following staging as a function of temperature“. Niels Bohr Institute, Faculty of Science, University of Copenhagen. Copenhagen, Denmark, November 2015. DOI:10.6084/m9.figshare.2075680.v2</ref>]]

 

== Източници ==