Разлика между версии на „Крит“

55 bytes added ,  преди 1 година
м
fixlink; козметични промени
({{lang-el,la,tr}} => {{lang|el,la,tr}})
м (fixlink; козметични промени)
Началото на минойската епоха съвпада с това на бронзовата епоха. Съществуват различни мнения за появата на минойците, като най-подкрепяна е теорията, че те пристигат на о. Крит от [[Мала Азия]] около 2600 г. пр. Хр. Предполага се, че те са [[индоевропейци]], но тази теза не може да бъде доказана. Благодарение на информацията от археологическите разкопки днес се знае, че минойците били богата народност, при която изкуството и икономиката процъфтявали.<ref> {{икона|ru}} [http://old.marin.ru/greece/crete_history.shtml История острова Крит], посетен на 26 януари 2008 г.</ref>
 
[[FileФайл:CreteMap.jpg|thumbмини|leftляво|300px|Карта на остров Крит]]
 
След това над острова властта си налагат [[Римска империя|Римската империя]] и [[Византия]]. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на [[Венецианска република|Венецианската република]], която установява на острова т.н. [[херцогство Кандия]], като венецианците владеят острова чак докато османците не го завладяват с дългата [[Венецианско-турска война (1645-1669)|Критска война]] (1645 – 1669). Въпреки активното си участие в гръцката революция от 1821 до 1828 г. Крит не е освободен от османска власт, макар че се контролира от османския васал в [[Египет]]. От 1866 до 1869 г. критските гърци продължват борбата си, в резултат на което Крит постига автономно положение в рамките на [[Османска империя|Османската империя]]. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат [[Велики сили|Великите сили]] принуждават султана да създаде независима критска република. Само след десет години тя се присъединява към Гърция.
== География ==
От всички гръцки острови, той е най-близо до [[Северна Африка]]. Остров Крит е с [[население]] от 623&nbsp;666 жители (2005), [[площ]] от 8336 [[км²]], а гъстотата на населението му е 75 жители/км². Той е продълговат с дължина от изток на запад 260 км и ширина, която варира от 12 до 58 км. Бреговете му са силно разчленени, като в тях са оформени дълбоки заливи – Кисанос, Ханя, Суда, Мирабелос на северното крайбрежие, а на южното е широкият и отворен към Средиземно море залив Месара. Полуостровите са дълбоко вдадени в морето – Родопос, Акротири, Сидерос.
[[FileФайл:LefkaOri.jpg|thumbмини|250px|Планината Лефка]]
Остров Крит има планински релеф с четири ясно оформени масива. От запад на изток те са: Лефка (връх Пахнес – 2453 м), Иди (тук е най-високата точка на острова, връх Иди или Псилорити – 2456 м), Дикти (2418 м) и Орнос (1179 м). Критските планини са част от Динарската планинска система, която започва от Словения и минава през цялата западна част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
 
Между масивите са оформени широки долини, в които текат реките Гиолирос, Апоселемис, Анаподанс и Кутсулидис. Реките на острова са къси и пълноводни. Климатът е средиземноморски със значителни валежи и високи температури, мека зима и топло лято. Възможни са климатични аномалии, като тази през февруари 2004 г., когато целият остров е скован от невиждан студ и покрит със сняг.
[[ImageФайл:Kueste Kreta.jpg|thumbмини|250px|leftляво|Северното крайбрежие на Крит е разчленено и по него са разположени основните курорти.]]
 
[[ImageФайл:Heraklion le port.JPG|thumbмини|leftляво|250px|Пристанището на Ираклион]]
Растителността на Крит е съставена предимно от твърдолистни вечно зелени гори и храсти (маквиси) – [[маслина]], [[портокал]], [[смокиня]], [[лоза]]. Сравнително добре е развито земеделието, както и животновъдството. Намират се находища на [[манган|манганова руда]], [[азбест]] и [[гипс]]. Затова добивната промишленост има традиции, но освен нея почти не е развит друг дял на тежката промишленост. С най-голямо значение са кожарската, хранителната и сапунената промишленост.
 
== Стопанство ==
Остров Крит от древни времена е известен по цял свят със своя вкусен и лековит [[зехтин]], наречен още „течното зелено злато на о.Крит“. Според [[Археология|археолозите]] [[Маслина|маслиновото дърво]] е култивирано преди 6 хиляди години, а местните жители се научили да добиват зехтин преди 2500 години. В онези далечни времена зехтинът е продукт от първа необходимост и не е случайно, че гърците могат да се похвалят с най-ниско ниво на сърдечно–съдови заболявания.<ref>[http://zehtin.free.bg/ zehtin.free.bg]</ref>
 
== Личности ==