Католицизъм в България: Разлика между версии

Обръщането на павликяните на север от Северна[[Стара Българияпланина]] в католицизма започва малко преди 1610 г., а на тези от Южнана Българияюг от 1623 г. и завършва за около 50 години и за едните, и за другите. В докладите на католическото духовенство в България от този период (1618 – 1680) се споменават поименно около 40 селища по тези земи (включително и големите градове), имащи отношение към католицизма.

През август 1641 г. в Чипровци е проведен църковен събор на българските католици, по чието решение църквите на дубровнишките търговци в страната също са подчинени на Българската кустодия. През следващата година, по предложение на епископ [[Петър Богдан]], Софийската епископия е издигната в ранг на архиепископия, а през 1643 г. е създадена и нова [[Марцианополска архиепархия (Римокатолическа църква)|Марцианополската архиепископия]], обхващаща централната и източна част от [[Северна България]] и [[Молдова]] с постоянно седалище в [[Силистра]]. Последната първоначално е оглавена от [[Марко Бандулович]], а като секретар и помощник на Бандулович за Молдова е назначен епископ [[Петър Парчевич]]. През 1648 г. по искане на ежегодния събор през предишната година, за нуждите на приелите католицизма павликяни в централнацентралната Северначаст Българияна Дунавската равнина е създадена нова [[Никополска епархия|Никополска епископия]], начело с [[Филип Станиславов]].{{hrf|Чолов|2008|74 – 76}} Никополската епархия също е обхващала католиците във [[Влашко]].

В областта [[Македония (област)|Македония]] по това време съществува [[Скопска епархия (Римокатолическа църква)|Скопската епархия]], обхващаща в диоцеза си още от средновековието саксонски колонисти и дубровничани; титуляри на тази епархия били назначавани много преди идването на Солинат в България. През XVII век обаче в нея не се виждат процесите на разширение на католицизма, наблюдавани в новоучредените епархии в Севернадругите ичасти Южнана Българиябългарските земи. Църквата тук остава да се основава на паството, което съставя нейната общност и в предишните векове. В общия план на административните преобразования и разширението из българските земи на Католическата църква през XVII век, като става дума за Македония, трябва да се има предвид и учредяването към [[1650]] г. на [[Охридска архиепархия (Римокатолическа църква)|Охридската католическа архиепископия]] начело с архиепископ [[Рафаил Левакович]], родом от Хърватско. Тази архиепископия обаче не просъществува дълго. През [[1661]] г. земите на архиепископията са отдадени под управлението на скопския архиепископ; тогава и останалият без епархия архиепископ [[Франческо Соймирович]] е назначен за управляващ Марцианополската, а малко по-късно, на Никополската епархия.<ref>{{cite book |title= Католическата църква от източен отряд в България: От времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на ХХ век |last=Еленков |first=Иван |year= 2000 |publisher=Католическа апостолическа екзархия |location=София |pages=9 }}</ref>