Руско-турска война (1768 – 1774): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
|повод=нахлуване на [[хайдамак|хайдамаци]]те на османска територия в [[Балта]]
|територия= [[Молдова (област)|Молдова]], [[Влашко]] и [[Морея]]
|резултат=
|страна1= {{Флагче|Русия|Русия}} [[Руска империя]] със съюзници
|страна2= {{Флагче|Турция|Османска империя}} [[Османска империя]]<br>[[Дубровнишка република]]<br>
|командир1= {{флагче|Русия}} [[Пьотър Румянцев]]<br />{{флагче|Русия}} [[Пьотър Панин]]<br />{{флагче|Русия}} [[Василий Долгоруков]]<br />{{флагче|Русия}} [[Николай Репнин]]<br />{{флагче|Русия}} [[Александър Суворов]]<br />{{флагче|Русия}} [[Алексей Григориевич Орлов]]
|командир2= {{флагче|Турция}} [[Иваззаде Халил паша]]
|сила1= 135 000 мобилизирани
Ред 19:
|жертви2=
|}}
'''Руско-турската война от 1768 – 1774 г.''' (на [[турски език]]: ''1768—1774 Osmanlı-Rus Savaşı'') е една от ключовите по значение войни между [[Русия]], с подкрепящите я [[Дания]], [[Великобритания|Британия]] и [[Италия|Италия (херцогство Тоскана)]] от една страна, и [[Османска империя|Османската империя]] и [[Шляхта|Полската шляхта]] от друга, в резултат на която
Войната е обявена от Османската империя - на Руската.
[[Екатерина Велика]], под въздействието на приятеля на [[Волтер]] българина от [[Корфу]] и виден европейски хуманист [[Евгениос Вулгарис|Евгений Булгар]] и князете Григорий и [[Алексей Орлов]]и формулира т.н. ''[[Гръцки проект|„Гръцки проект“]]'' на Русия за освобождаване на православните на Балканите от османска власт и овладяване на Константинопол. Българинът на руска служба подполковник Даразин е пратен предрешен като монах със специално възвание от императрицата на български и гръцки да вдигне на въстание западните и южните Балкани в тила на Турция.<ref>[http://coollib.com/b/281599/read Е.А. Разумовская БРАТЬЯ ОРЛОВЫ]</ref> След мисията му въстават Македония, Албания, Черна Гора, Босна и Херцеговина и Пелопонес.▼
== Цели ==
Войната е предшествана от вътрешна криза в [[Полша]], където съществува раздор между [[шляхта]]та и [[Станислав Август Понятовски|крал Понятовский]], бивш любовник на руската императрица Екатерина. Причина за войната е руската намеса в полските дела, която застрашава интересите на Османската империя. Високата порта е подтиквана за войната от френската дипломация, която след [[режим на капитулациите|капитулацията от 1740 г.]] се сдобива с огромно влияние в империята. След [[Дипломатическа революция|дипломатическата революция]] със [[седемгодишната война]], Франция цели отслабване на Русия, която се сближава с [[Прусия]]. За повод послужва нахлуването на [[хайдамак|хайдамаци]]те на османска територия в [[Балта]].▼
Османската империя цели в замяна подкрепата за [[Барска конфедерация|Барската конфедерация]], да получи [[Подолия]] и [[Волиния]]; да разшири владението и влиянието си в Северното Черноморие и Северен Кавказ и основно - да получи протекторат над [[Жеч Посполита]] /подбуждана от френската дипломация по силата на стария [[френско-османски алианс]], след [[дипломатическа революция|дипломатическата революция]], и с оглед резултатите от [[седемгодишната война]]/.
Двама [[велик везир|велики везири]] ([[Рагъп паша]] и [[Мухсинзаде Мехмед паша]]) се опитват всячески да отклонят османската външна политика от военен конфликт с Русия, но опитите им остават безрезултатни, заради политиката на синовете на [[Ахмед III]] - [[Мустафа III]] и [[Абдул Хамид I]]; настояванията на военната партия в Константинопол и най-вече поради натиска на френската дипломация след [[Режим на капитулациите|османската капитулация пред нея от 1740 г.]]
Политиката на Руската империя още от началото на XVIII век е за излаз и свободно плаване на Черно море. По силата на [[Белградски мирен договор|Белградския мирен договор]] (1739), тази цел остава нереализирана.
== Реакция на османската политика и стремежи ==
▲[[Екатерина Велика]], под въздействието на приятеля на [[Волтер]] българина от [[Корфу]] и виден европейски хуманист [[Евгениос Вулгарис|Евгений Булгар]], и князете Григорий и [[Алексей Орлов]]и, формулира т.н. ''[[Гръцки проект|„Гръцки проект“]]'' на Русия - за освобождаване на православните на Балканите от османска власт и овладяване на Константинопол. Българинът на руска служба подполковник Даразин е пратен предрешен като монах със специално възвание от императрицата на български и гръцки да вдигне на въстание западните и южните Балкани в тила на
== Причини ==
Причините за войната се коренят в събитията в двете империи от началото на века на [[Просвещение]]то. Реформите на [[Хюсеин паша Кьопрюлю]] остават на книга, докато [[реформи на Петър I|реформите на Петър Велики]] и неговия приближен [[Дмитрий Кантемир]], извеждат Русия в просперираща империя, усещано особено отчетливо по времето на Екатерина Велика. След т.нар. [[голямо сръбско преселение]] в днешна [[Войводина]], Русия започва организирано и целенасочено да изпраща в областта руски книги на [[граждански шрифт]] и учители, в резултат от което се формира специфична култура и книжнина на [[славяносръбски език]]. Междувременно започват да се формират [[български опълчения в Руско-турските войни през 18 век]].
Османската империя започва да се чувства застрашена, заради славянските балкански преселения в [[Новорусия]] - по османската граница и срещу васалното [[Кримско ханство]] - [[Нова Сърбия]] и [[Славяносърбия]]. [[Димитрие Теодосие]] получава солидна финансова подкрепа от Екатерина Велика за своята „Славенско-Греческа типография“ във Венеция. В годината на възцаряването на Екатерина Велика е написана „[[История славянобългарска]]“, а през 1765 г. излиза от печат във Венеция ''Увод в историята на славяно-сръбския народ'' ({{lang|sr|Увод у историју славено-сербског народа}}). <ref>[https://www.nb.rs/view_file.php?file_id=1333 ПРВИ СРПСКИ УСТАНАК У КЊИГАМА САВРЕМЕНИКА 1804-1813, с. 462]</ref>
Османската реакция е мигновена - закриване на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]] (1766) и [[Охридската архиепископия]] (1767). В дуплика, Димитрие Теодосие отпечатва по време на войната „Житие на Петър Велики“ (1772). <ref>[http://www.cacak-dis.rs/elektronska_izdanja/gb19/79-100-Monika-Fin.pdf; МОНИКА ФИН; ВЕНЕЦИЈА И СРПСКА КЊИГА, 92]</ref>
== Повод ==
▲Войната е предшествана от вътрешна криза в [[
Отряд от казаци на руска служба, преследвайки полски въстанически сили, влиза в град [[Балта]] на територията на Османската империя. Тя, на свой ред, ги обвинява в клане на жителите на града, което е отхвърлено от руска страна. Използвайки инцидента, султан [[Мустафа III]] обявява война на Русия на [[25 септември]] [[1768]] г. Османците сключват съюз с [[Барска конфедерация|Барската конфедерация]]. Русия е поддържана от [[Великобритания]], която изпраща действащи офицери и военни инструктори в руския флот.
== Развитие ==
Поляците са напълно разбити от [[Суворов|Александър Суворов]], след което той се прехвърля на турския боен театър. През [[1773]] и [[1774]] г. Суворов спечелва и там важни сражения. Османската армия е разбита последователно в три важни сражения - [[битка при Ларга]]; [[битка при Кагул]] и [[битка при Козлуджа]]. След руската окупация на Влашко и неуспеха на османската армия да изтласка русите от Букурещ, султан Мустафа III връща за велик везир Мехмед паша, след като стратегическата инициатива се оказва мираж и трябва да се спасяват [[дунавските княжества]].
[[File:Arhipelag1770.PNG|thumb|Боен път на Първата Архипелагска ескпедиция на руския флот и сраженията му.]]
[[File:Cyclades1770.PNG|thumb|Островите на Архипелага прели руско подданство в 1770 – 1774 г.]]
Морските операции на руския балтийски флот във войната са т.н.
▲Морските операции на руския балтийски флот във войната са т.н. „Първа Архипелагска експедиция“ в [[Средиземно море]] под командването на граф [[Алексей Орлов]], с участието в руското командване на адмирал Григорий Спиридов и британския адмирали [[Джон Грейг]] (John Elphinstone Samuel Greig) почти напълно разбиват флота на Османската империя в сраженията при [[Хиос]] и решителното при [[Чешме]] на 24 – 26 юни 1770 г., блокирайки [[Дарданелите]] и окупирайки остров Тасос и Егейският архипелаг, който дори е устроен като неофициално руско княжество наричано „Архипелагско велико княжество“, а жителите на 27 егейски острова (Цикладите и остров Икария от Додеканезите) приемат руско поданство, императрицата урежда в Наксос детско училище, впоследствие преместено в Петербург, на островите са въведени руски названия като Св. Екатериниски пристан, Николск вместо Агиос Николаос и пр.
== Мирен договор ==
На [[21 юли]] [[1774]] г. Османската империя подписва с Русия [[Договор от Кючук Кайнарджа|Кючук-Кайнарджийски договор]], в резултат на който [[Кримско ханство|Кримското ханство]] формално придобива независимост, но [[де факто]] става зависимо от Русия. Османската империя изплаща военни контрибуции в порядъка на 4,5 милиона рубли, а също отстъпва северното крайбрежие на [[Черно море]] заедно с две важни пристанища.
По време на войната, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във [[Влашко]], [[Молдова]] и [[Украйна]]. Броят на установилите се в Украйна, главно в земите на създаващата се по това време [[Бугска казашка войска]], се оценява на 2 до 3 хиляди души. Сред най-масовите изселвания е това на 400 семейства от [[Алфатар]], които основават селището [[Олшанка]].<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 57 – 58 | isbn = 954-322-019-0}}</ref>
Руско-турската война (1768 – 1774) бележи решителния прелом в руско-турските войни и отношения, най-вече заради Крим. Отделно от това Русия си извоюва правото да има [[черноморски флот]] и да закриля християните на Балканите, което значи да се меси във вътрешната политика на Портата. Руската политика спрямо Османската империя бележи половин век по-късно своя пик с [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] и най-вече с последвалия го [[Ункярискелесийски договор]]. Междувременно, в края на XVIII век, приключват трите [[подялби на Полша]], с които тази държава /с [[Кримското ханство]]/ изчезва от политическата карта.
== Бележки ==
| |||