Северна Македония: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) Подобряване на статията |
Редакция без резюме |
||
Ред 128:
Според сключения преди Балканските войни [[Българо-сръбски договор (1912)|Българо-сръбски договор]] от 1912 г. Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония.<ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878 – 1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11 – 14</ref> По време на [[Балканската война]] сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на [[Междусъюзническата война]] се стига до фактическото разделяне на Македония на три части – [[Вардарска Македония]] за Кралство Сърбия, [[Пиринска Македония]] за Царство България и [[Егейска Македония]] за Кралство Гърция.
След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.<ref name=Banac>{{cite book |title=The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics. |last=Banac |first=Ivo|publisher=Cornell University Press|year=1984|place=London and Ithaka|isbn=0801416752|page=317}}</ref> Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени.<ref name=Banac/> Официалната сръбска власт определя славянското население в
==== По време на Първата световна война ====
Ред 136:
Сръбското правителство провежда политика на [[сърбизация]] в региона, която включва системни репресии срещу българските дейци, промяна на фамилните имена, вътрешна колонизация, принудителен труд и интензивна пропаганда.<ref name=Banac/> За да подпомогне осъществяването на тази политика, югославското правителство разполага петдесетхилядна армия и жандармерия във Вардарска Македония.<ref name=Banac/> До 1940 г. по правителствения план за вътрешна колонизация в областта са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства (първоначалните планове са били за 50 000 семейства).<ref name=Banac/>
През 1927 г. в Скопие е организиран процес срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В отговор на репресиите срещу българите
В границите на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]] Вардарска Македония е поделена на Скопска, Битолска и Щипска област, а малка част е включена към област Враня. От четирите области през 1929 г. е формирана [[Вардарска бановина|Вардарската бановина]] в [[Кралство Югославия]].
Ред 145:
Между 6 и 17 април 1941 г. [[нацистка Германия]] и фашистка [[Италия]] нападат и окупират Кралство Югославия. Видни представители на българското население, бивши дейци на ВМРО, а също и комунисти образуват [[Български акционни комитети]] във Вардарска Македония, които подготвят анексията на голяма част от областта от Царство България.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/bccc_1941/index.html Bulgarian Campaign Committees in Macedonia – 1941] Dimitre Mičev</ref> В италианската окупационна зона са включени градовете Тетово, Гостивар, Струга, Дебър и Кичево.
На 19 април 1941 г. българските войски навлизат във Вардарска Македония, като още преди това, на 13 април 1941 г., сръбската власт в Скопие е смъкната от местните българи и е избран кмет на града. Във Вардарска Македония липсват условия за разгръщане на масова комунистическа съпротива. [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненският комитет]] на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] за Македония (ПКМ) начело с [[Методи Шатаров|Методи Шатаров (Шарло)]]<ref>[http://books.google.com/books?id=6WC5AAAAIAAJ&q=Shatorov+bulgarian&dq=Shatorov+bulgarian&lr=&hl=bg&pgis=1 Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Valentina Georgieva, Sasha Konechni, Scarecrow Press, 1998, ISBN 0-8108-3336-0, p. 223].</ref><ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=j_NbmSoRsRcC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=Metodi+Shatorov+bulgarian+communist |title=Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, p.102 |publisher=Books.google.bg |accessdate=28 април 2010|isbn=978-1-85065-238-0|year=1995}}</ref> отхвърля директивата да започне въоръжена съпротива и отказва да приеме българската войска за окупаторска.<ref>{{cite book|url=http://books.google.com/?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA130&dq=Metodi+Shatarov+bulgarian+communist |title=Bulgaria during the Second World War, Marshall Lee Miller, Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, p. 131 |publisher=Google Books |year=1975|accessdate=28 април 2010|isbn=978-0-8047-0870-8|page=314|author1=Miller, Marshall Lee}}</ref> Методи Шатаров установява връзка с ръководството на БРП в София. Организират се куриерски служби, сериозни са и връзката със задграничното представителство на партията. По инициатива на Методи Шатаров Покраинският комитет на ЮКП става ПК на Българската работническа партия (комунисти)
Българското управление завършва на 28 [[октомври]] 1944 г. с подписването на [[Московско примирие|Московското примирие.]]<ref>[http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/mak_42_1-8.html Мариана Атанасова, Московското примирие от 28 октомври 1944 г., в-к „Македония“, брой 42, 18 ноември 1998 г.]</ref> Още на 11 октомври е подписано предварително споразумение, даващо петнайсетдневен срок за прибиране на българската администрация и войска в границите от 1939 г. (изключвайки Южна Добруджа), което страната изпълнява.<ref>[http://www.viaevrasia.com/bg/22-българия-във-външнополитическата-орбита-на-москва-19441955-любомир-огнянов.html Любомир Огнянов, БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ОРБИТА НА МОСКВА (1944−1955), 2012]</ref> С подписването на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]], влязъл в сила на 15 [[септември]] 1947 г., статуквото е закрепено и формално.
Ред 240:
{{bar percent|Други и неопределени|purple|4.0}}
}}
Македонският език или македонската езикова норма е [[южнославянски езици|южнославянски език]] или една от книжовните норми на [[български език|българския език]]. Това е официалният език на Северна Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на [[Република България]] и
<!--
{| border="1" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0"
| |||