Разлика между версии на „Косово“

редакция без резюме
м (Премахнати редакции на FilipIlićPiti (б.), към версия на BotNinja)
Етикет: Отмяна
| забележки = <sup>(1)</sup>: Прието едностранно, Косово не е член на еврозоната;<br/><sup>(2)</sup>: Официално от 2016 г. тел. код е +383, но някои мобилни оператори използват +381(Сърбия), +377 (Монако) или +386 (Словения).
}}
'''Косово''' ({{lang|sq|Kosova|Kosovë}},; {{lang|sr|Косово и Метохија|Kosovo i Metohija}}) е частично призната държава на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
 
До 17 февруари 2008 г. Косово юридически е автономна област в състава на Република [[Сърбия]], макар фактически областта да не е под контрола на сръбското правителство от 1999 г. Формално Косово е част от Сърбия, но след [[Косовска война|Косовската война]] се управлява като протекторат на [[Организация на обединените нации|ООН]]. През ноември 2006 г. в Сърбия се провежда референдум за нова конституция на републиката, според която ''Косово'' остава автономна област, но с по-широка автономия. Това е отхвърлено от предимно [[албанци|албанското]] население, което не участва в референдума.
След конституционните промени парламентите на всички югославски републики и провинции са разпуснати и се провеждат многопартийни избори. До този момент в тях влизат представители само на [[Югославската комунистическа партия]]. Косовските албанци отказват да участват в тези избори и вместо това провеждат собствени неофициални такива. Тъй като изборните закони изискват (така е и и до днес) гласоподавателска активност над 50 %, косовският парламент не може да бъде конституиран.
 
Новата конституция премахва официалните медии на отделните провинции, като ги интегрира в рамките на официалните сръбски медии. Въпреки че някои програми на албански език са запазени, на албанските държавни радио и телевизия също е забранено да излъчват от Косово <ref>[http://www.hrw.org/worldreport/Helsinki-12.htm www.hrw.org]</ref>.
 
Конституцията също прехвърля контрола върху държавните компании на сръбското правителство (по това време повечето от компаниите са държавни и де юре все още са такива). През септември [[1990]] г. близо 123 хиляди албански работници са уволнени от заеманите в управлението и медиите длъжности, подобна е съдбата и на много учители, доктори и работници в индустриите, контролирани от правителството <ref>[http://www.bndlg.de/~wplarre/back337.htm www.bndlg.de]</ref>. Това води до обща [[стачка]] и масови безредици. Въпреки че на тези уволнения се гледа като на чистка на етнически албанци, правителството поддържа тезата, че просто се отървава от стари комунистически кадри.
 
Косовските албанци са оскърбени от тези промени, които те възприемат като посегателство върху техните права. В резултат на масови вълнения и безредици на албанците, както и на спорадично насилие между двете общности, през февруари 1990 г. е обявено извънредно положение и е увеличено присъствието на югославската армия и полиция, за да се потушат безредиците.
Армията за освобождение на Косово започва партизанска война и терористична кампания, която се изразява в постоянни бомбени и огнестрелни атаки срещу югославските сили за сигурност, държавни служители, граждани, които открито подкрепят националното правителство, включително албанци, които не симпатизират на [[Армия за освобождение на Косово|АОК]]. През март [[1998]] г. части на югославската армия се присъединяват към сръбската полиция, за да се противопоставят на сепаратистите с военна сила.
 
През следващите месеци хиляди мирни жители от албански произход са убити, а повече от 500 хиляди напускат своите домове. Много албански семейства са принудени да изоставят домовете си под смъртна заплаха, тъй като в резултат на сблъсъците между националните сили за сигурност и силите на АОК много хора, асоциирани с паравоенни формирования, са изселвани. Според изчисленията на [[Върховен комисариат на ООН за бежанците|ВКБООН]] 460 хил. души са били изгонени от своите домове от март 1998 г. до началото на бомбардировките на [[НАТО]] през март 1999 г. <ref>[http://www.unhcr.org/cgi-bin/texis/vtx/news/opendoc.htm?tbl=NEWS&page=home&id=3ae6b80dc www.unhcr.org]</ref>
 
След провала на преговорите между сръбските и албанските представители под егидата на НАТО, на 24 март 1999 г. без да е упълномощена за това от [[Организация на обединените нации|ООН]], [[НАТО]] се намесва в конфликта и започва масирани бомбардировки над югославски военни цели, след което продължава с широкомащабни бомбардировки (като тези над мостовете в [[Нови Сад]]).
Голям брой бежанци от Косово все още живеят във временни лагери и подслони на сръбска земя. През 2002 г. Сърбия и Черна гора обявяват, че са предоставили подслон на 277 хиляди вътрешно разселени лица. В тях влизат 201 641 души, подслонени в Сърбия, 29 451 души в Черна гора, и около 46 000 разселени в самата провинция Косово, включително 160 хиляди завърнали се бежанци, които не могат да обитават своите предишни домове.
 
Според някои източници броят е доста по-малък. Европейската инициатива за стабилност изчислява, че разселените лица са около 65 хиляди, а още 40 хиляди сърби са останали в Косово. Тези данни обаче не обясняват какво се е случило с голяма част от етническото сръбско население на провинцията отпреди 1999 г. Най-голямата концентрация на сърби в Косово е в северната част на провинцията над река Ибар, но според изчисленията две трети от сръбското население в Косово продължава да живее в доминираната от албанци южна част на провинцията.<ref> [http://www.esiweb.org/index.php?lang=en&id=156&document_ID=53 The Lausanne Principle: Multiethnicity, Territory and the Future of Kosovo's Serbs]</ref>
 
На 17 март 2004 г. сериозни [[безредици в Косово]] довеждат до смъртта на 19 души и до унищожението на 35 сръбски православни църкви и манастири в провинцията, след като албанците започват погроми срещу сърбите. Още няколко хиляди косовски сърби напускат домовете си, за да търсят убежище на сръбска земя или в доминираната от сърби северна част на Косово.
През 2006 г. започват международни преговори за определяне на статута на Косово, в изпълнение на [[резолюция 1244]] на [[Съвета за сигурност на ООН]], с която през 1999 г. приключва [[косовският конфликт]]. Въпреки че международната общност признава сръбския суверенитет над Косово, мнозинството сред населението на провинцията предпочита независимост.
 
През февруари 2006 г. започват подкрепени от ООН преговори, водени от специалния пратеник на ООН за Косово [[Марти Ахтисаари]]. Въпреки че е постигнат напредък по техническите въпроси, двете преговарящи страни остават на противоположни позиции по отношение на статута на провинцията.<ref>"[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/6034567.stm UN frustrated by Kosovo deadlock] ", ''BBC News'', [[October 9]], [[октомври 2006]].</ref> През февруари 2007 г. Ахтисаари представя пред лидерите в Белград и Прищина предложение за решение на статута на Косово. То става основа на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, която предлага да се установи [[„наблюдавана независимост”]] за провинцията.
 
От началото на юли 2007 г. проекторезолюцията, подкрепена от САЩ, Великобритания и други европейски членове на [[Съвета за сигурност на ООН]], е променяна четири пъти, за да се отговори на руските опасения, че тя ще подкопае принципа за държавния суверенитет.<ref> [http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/en_GB/newsbriefs/setimes/newsbriefs/2007/06/29/nb-07 Russia reportedly rejects fourth draft resolution on Kosovo status]</ref> Руската федерация, която има вето в Съвета за сигурност, като една от петте постоянни членки, обявява, че няма да подкрепи резолюция, която е неприемлива и за Белград, и за Прищина.
 
На [[17 февруари]] [[2008]] г. Косово обявява едностранна независимост от [[Сърбия]], която предизвиква различни реакции на международната сцена. На 9 април Парламентът на Косово приема конституция на страната, която влиза в сила на [[15 юни]] [[2008]]. Съгласно нея Косово е обявена за „независима и суверенна държава“ с форма на държавно устройство „[[парламентарна република]]“.
== География ==
{{основна|География на Косово}}
'''[[Косово]]''' е разположено в [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] с обща площ 10 908 км<sup>2</sup>. Граничи със [[Сърбия]] (351.,6 км), [[Северна Македония]] (158.,7 км), [[Албания]] (111.,8 км) и [[Черна гора]] (78.,6 км). Най–високата точка е връх [[Жеравица (Косово)|Жеравица]] (2 6562656 м [[Надморска височина|н.в]]), а най–ниската при река [[Бели Дрин]] (122 м [[Надморска височина|н.в]]).
 
== Население ==
}}
 
Според статистика от 2005 г. населението на Косово е между 1,9 и 2,2 млн. души.<ref>{{cite web |url=http://www.ks-gov.net/esk/esk/pdf/english/general/kosovo_figures_05.pdf |format=PDF |title=Kosovo in figures 2005 |author=UNMIK |publisher=Ministry of Public Services}}</ref><ref>{{cite web |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4385768.stm |title=Muslims in Europe: Country guide |author=BBC News |date=23/12/05 декември 2005}}</ref><ref>{{cite web |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/country_profiles/3524092.stm |title=Regions and territories: Kosovo |author=BBC News |date=20/11/07 ноември 2007}}</ref>
 
Преобладаващата религия е [[ислям]]ът (основно [[сунити]]), която е изповядвана от мнозинството албанци, босненци, турци и горани. По приблизитлни данни мюсюлманите в Косово са около 90%<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/4385768.stm Muslims in Europe: Country guide]</ref>, а християните са около 7%. Сръбските граждани, които наброяват между 100&nbsp;000 и 120&nbsp;000 души са предимно [[Православие|православни християни]]. Част от населението (около 3, 5%) изповядва [[католицизъм|католическото християнство]], сред които и албанци. Католиците, наброяващи около 65 000 души, са обединени в апостолическа администратура с епископски център в [[Призрен]], която обхваща цялата територия на страната.
 
През 2005 г. 92% от населението са се определили етнически за [[албанци]], а 4% за [[сърби]] <ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/kv.html www.cia.gov]</ref>.
 
По оценка на британския журналист [[Хенри Брайлсфорд]] през 1906 г. около 2/3 от населението на Косово са албанци, а около 1/3 - сърби.<ref>H. N. Brailsford, Macedonia, Its Races and Their Future, London, 1906</ref> Подобно съотношение между двете основни етнически групи в областта е посочено в карта, съставена от [[Алфред Стед]] през 1909 г.<ref>Servia by the Servians, Compiled and Edited by Alfred Stead, With a Map, London (William Heinemann), 1909. (Etnographical Map of Servia, Scale 1:2.750.000).</ref>