Крал Лир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink |
м fixlink |
||
Ред 259:
]]
Предвид отсъствието на законни майки, [[Копелия Кахн]]<ref>[https://vivo.brown.edu/display/ckahn vivo.brown.edu]</ref> представя [[интерпретация]] на [[психоанализа]]та на „''майчинския субект''“ <ref>[http://webpage.pace.edu/nreagin/tempmotherhood/spring2002e/the%20absent%20mother.html#Top webpage.pace.edu]</ref>, открит в [[пиеса]]та. Според [[Кахн]] напредналата възраст на Лир го води към инфантилната диспозиция да търси [[любов]], традиционно удовлетворявана от майката, но в отсъствието на истинска майка, неговите дъщери я заместват. Състезанието на Лир между Гонерила, Регана и Корделия служи за споразумение. Неговите дъщери ще вземат своето [[наследство]] при условие, че се грижат за него, особено Корделия, на чиято доброта той разчита най-много. Отказът на Корделия да му се посвети и да го обича като повече от баща е често интерпретиран като съпротива срещу [[кръвосмешение]], но [[Кахн]] също вмъква и образа на отхвърлящата майка. Ситуацията се обръща към ролите „родител-дете“, в които лудостта на Лир е детински гняв, породен от лишаването от грижи. Дори когато Лир и Корделия са заловени заедно, неговата „''детинска''“ [[лудост]] продължава като си представя затвора, описвайки го с „''детско''“ въображение, където цялото същество на Корделия е отдадено на него. Чак със смъртта на Корделия нагласата дъщеря-майка намалява и така „Крал Лир“ приключва само с мъжки живи персонажи.
[[Файл:Three daughters of King Lear by Gustav Pope.JPG|мини|260px|''Трите дъщери на Крал Лир''<ref>''The Three Daughters of King Lear'' (1875 – 76), Museo de Art de Ponce, Puerto Rico</ref>'', 1875 – 6, Густав Поуп'']]
[[Зигмунд Фройд]] твърди, че Корделия символизира [[смърт]]та. Затова, когато пиесата започва с отхвърлящия дъщеря си Лир, може да се интерпретира като неговото отхвърляне на смъртта. Лир не желае да се изправи пред края на своето съществуване. Поразителната крайна сцена на пиесата, където Лир носи тялото на неговата обична Корделия, е била от голямо значение за [[Фройд]]. В тази [[сцена]] Корделия предизвиква осъзнаването на неговата тленност, или както го поставя [[Фройд]], тя го кара да се примири с неизбежността на умирането<ref>[http://www.sup.org/books/title/?id=2113 www.sup.org]</ref> . Логично е да се заключи, че [[Шекспир]] е имал нещо определено в предвид със смъртта на Корделия, след като той е единственият [[писател]], който я убива (във версията на [[Нейтън Тейл]] тя заживява щастливо, а в тази на [[Холиншед]] – тя връща баща си на [[трон]]а и го наследява).
В същото време, анализ, базиран на [[теория]]та на [[Алфред Адлер]], предполага, че състезанието между дъщерите в първо действие има повече връзка с неговият контрол над неомъжената Корделия. В своето изследване върху характера на Едмънд, [[Харолд Блум]] го нарича „''Най-оригиналният [[Шекспир]]ов герой''“. „
Гледната точка на [[Фройд]] за семейните [[романс]]и, не се отнася до Едмънд. Яго от „[[Отело]]“ е свободен да преоткрива себе си всяка минута, но той има силни вълнения, дори и отрицателни. Едмънд от своя страна няма силни увлечения; той никога не е обичал никого и никога няма да го направи. От тази гледна точка, той е най-оригиналният герой на [[Шекспир]].[[Трагедия]]та в липсата на разбиране от страна на Лир за последствията от неговите искания и действия е често определяна като тази на разглезено дете, но също така е отбелязано, че неговото поведение е също толкова вероятно да бъде срещнато при родители, които никога не са свикнали с идеята за техните пораснали деца.<ref>[https://theconversation.com/thou-hadst-better-avoid-getting-teary-and-king-leary-this-christmas-52215 theconversation.com]</ref>
=== [[Християнство]] ===
Критиците са разделени по въпроса дали Крал Лир представлява утвърждаването на определена християнска доктрина, или не.<ref>[https://books.google.bg/books?id=d4E6AAAAIAAJ&printsec=frontcover&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false books.google.bg]</ref> Сред тези, които смятат, че Лир е изкупил греховете си чрез [[страдание]]то, са [[А. Брадли]] и [[Джон Риабатъз]], който е написал: „''чрез своето страдание, Лир печели просветлена душа''“ (оригинал: „through his sufferings, Lear has won an enlightened soul“) <ref>Reibetanz, John (1977). The Lear world: a study of King Lear in its dramatic context. Toronto: University of Toronto Press. p. 108.</ref>.
Други критици, които не намират доказателства за [[изкупление]], подчертават ужасите на последното действие включително [[Джон Холоуай]]<ref>Holloway, John (2005). The Story of the Night: Studies in Shakespeare's Major Tragedies. New York: Routledge</ref> и [[Марвин Розенбърг]] <ref>Rosenberg, Marvin (1992). The Masks of King Lear. Newark DE: Univ of Delaware Press. </ref>.
Уилям Р. Елтън подчертава предхристиянската насоченост на [[пиеса]]та. <ref>[https://books.google.bg/books?id=6tG4LdIImjkC&printsec=frontcover&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false books.google.bg]</ref>
=== Приказки ===
В първото издание на „Детски и домашни приказки“ от [[Братя Грим]], притурка към приказка номер 71 – „Принцеса Миша-кожа“ <ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=247&elementID=826653233§ionID=5 www.znam.bg]</ref> ({{lang|de|Prinzessin Mäusehaut}}) се добавя забележката „''както бащата тук, Крал Лир пита неговите дъщери''“. ({{lang|de|wie der Vater hier, so fragt König Lear seine Töchter}}).<ref>[https://www.grimmstories.com/de/grimm_maerchen/prinzessin_maeusehaut www.grimmstories.com]</ref>
== [[История]] на [[Представление|представленията]] ==
=== [[XVII]] [[век]] ===
[[Файл:LearTate.jpg|мини|260п|''Историята на Крал Лир,'' ''(адаптация на Шекспирова трагедия от Нахум Тейт''), ''1681''<ref>[http://andromeda.rutgers.edu/~jlynch/Texts/tatelear.html andromeda.rutgers.edu]</ref>]]
[[Шекспир]] е написал ролята на Лир за главния трагически [[актьор]] в неговата трупа – [[Ричард Бърбадж]]. [[Шекспир]] е пишел за все по-възрастни герои с развитието на техните кариери. Смята се също така, че ролята на Шута е била написана или за шута на трупата, [[Робърт Армин]], или за едно от момчетата в групата, дубльор за Корделия. Само едно особено представление е известно за времето [[Шекспир]] – пред двора на [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] в [[Уайтхол]] на 26 декември [[1606]] г. Оригиналните представления би трябвало да бъдат провеждани в „''Глобус''“ ([[''Globe Theater'']]), където е нямало [[декор]]и в съвременен стил и героите са изразявали ролите си визуално с реплики и [[костюм]]и: костюмът на Лир например би се променил в хода на [[пиеса]]та, тъй като състоянието му запада – започвайки с корона и разкошни дрехи; после като ловец; беснеещ в [[буря]]та; и накрая, коронован с цветя в пародиен разрез с оригиналния му статут.
Ред 285:
* [[King's Company]]
* [[Duke's Company]]
Възобновен бил и съществуващият театрален [[репертоар]], като бил разделен между тях. Вследствие на това до средата на [[19 век]] се представяла не [[Шекспир]]овата версия на „Крал Лир“, а „''Историята на крал Лир''“ от [[Нейтън Тейт|Нахум Тейт]]. Най-значителните му отклонения от [[Шекспир]] било да пропусне фигурата на Шута напълно, да въведе щастлив край, в който Лир и Корделия оцеляват и да развие [[любов]]на история между Корделия и Едгар (двама герои, които нямат допирни точки при [[Шекспир]]), която завършва с [[брак]] между двамата. Като повечето възстановени адаптации на [[Шекспир]], [[Тейт]] се възхищава на естествения [[Шекспир]]ов гений, но е сметнал, че може да подобри работата му според съвременните художествени стандарти (които до голяма степен се ръководят от [[неокласическите]]<ref>[http://www2.cedarcrest.edu/academic/eng/lfletcher/shrew/ssaymaz.htm www2.cedarcrest.edu]</ref> единици за време, място и действие).
Други промени включват даването на Корделия довереник на име Ейрант, привеждайки [[пиеса]]та по-близо до съвременната идея за [[справедливост]], и добавяне на любовни сцени между Едъмъд поотделно и с Регана, и с Гонерила. Има сцена, в която Едгар спасява Корделия от Едмънд, опитващ се да я отвлече и изнасили, и [[сцена]], в която облича мъжки панталони, които биха разкрили глезените на [[актриса]]та. [[Пиеса]]та приключва с празнуване на „''благословеното кралско възкачване на трона''“ – очевидна препратка към [[Чарлс IІ]].<ref>[https://discovery.nationalarchives.gov.uk/details/c/F38029 discovery.nationalarchives.gov.uk]</ref>
=== XVIII [[век]] ===
[[Файл:King Lear mourns Cordelia's death.jpg|мини|290п|''Крал Лир оплаква смъртта на Корделия, 1786 – 1788, Джеймс Бари''<ref>[https://artuk.org/discover/artworks/search/actor:barry-james-17411806 artuk.org]</ref>]]
В ранния [[18 век]] някои писатели започнали да възразяват срещу това „прекоронясване“ в адаптациите на [[Шекспир]]. Например в „The Spectator“ <ref>[https://archive.org/details/cu31924091319503 archive.org]</ref> на 16 април [[1711]] [[Джоузеф Адисън]] пише „''Крал Лир е възхитителна трагедия… както я е написал [[Шекспир]], но с реформирането си според понятието за поетична справедливост, според моето скромно мнение, е загубило половината си красота.''“ Въпреки това на сцената [[версия]]та на [[Тейт]] надделява.
[[Дейвид Гарик]]<ref>[http://www.garrickstemple.org.uk/ www.garrickstemple.org.uk]</ref> е бил първият актьор-ръководител, който започнал да връща елементи от [[Шекспир]]овия оригинал към адаптацията на [[Тейт]]: той запазва основните промени на [[Тейт]], включително щастливия край, но премахва много от репликите на [[Тейт]], включително заключителната реч на Едгар. Той също така намалява значението на връзката между Едгар и Корделия, за да се съсредоточи повече върху тази на Лир и дъщерите му. Неговият [[вариант]] има силно емоционално [[въздействие]]: Лир, воден от [[лудост]]та на неговите дъщери, бил (по думите на един [[зрител]], [[Артър Мърфи]]): „''най-доброто трагично бедствие, което някой някога е виждал на сцена''“ и в [[контраст]] – предаността показана на Лир от Корделия (комбинация от текстовете на [[Шекспир]], [[Тейт]] и [[Гарик]]) води публиката до сълзи.
* Първото професионално изпълнение на „Крал Лир“ в [[Северна Америка]] вероятно са тези на трупата на [[Хейлъм]] ([[Old American Company]]), която пристига във [[Вирджиния]] през [[1752]] и която добавя пиесата към репертоара си до тяхното заминаване за [[Ямайка]] през [[1774]].
Ред 302:
* пропускането на Шута
* щастливия край
[[Едмънд Кийн]]<ref>[https://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclopædia_Britannica/Kean,_Edmund en.wikisource.org]</ref> играе „Крал Лир“ с неговия трагичен край през [[1823]], но се проваля и се завръща към предпочитаната версия на [[Тейт]] след само три представления.
През [[1838]] г. [[Уилям Макриди]] в [[Ковън Гардън]] представя версия, изцяло изчистена от преработките на [[Тейт]]. Възстановеният герой на Шута, бил изигран от актриса, [[Присила Хортън]] <ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?intldl/carroll:@field(DOCID+lchtml003401) memory.loc.gov]</ref>.
И последната поява на [[Хелън Фулсит]] като Корделия, мъртва в бащините ръце, става една от най-емблематичните [[викториански]] сцени.
[[Джон Форстър]], пише в „Ревизьор“ на 14 февруари [[1838]], изразявайки надеждата, че „''успехът на господин Макриди е прокудил този позор (версията на [[Тейт]])<ref>Wells (b) p.73.</ref> от сцената завинаги''. Но дори този вариант не е бил близък до този на [[Шекспир]]
Една от иновациите на Макриди – използването на структури подобни на [[Стоунхендж]] <ref>[http://www.english-heritage.org.uk/visit/places/stonehenge www.english-heritage.org.uk]</ref> на сцената за подсилване на чувството за древна обстановка – се е задържала на сцената до [[20 век]] и може да бъде видяна в телевизионната адаптация от [[1983]] с участието на [[Лоурънс Оливиър]].
През [[1843]] г. влиза в сила законът за регулиране на театрите ([[Theatres Act 1843]]), който слага край на монопола на двете съществуващи трупи и увеличава броя на театрите в [[Лондон]]. В същото време, модата в [[театър]]а е „''живописна''“, оценявайки визуалните спектакли над сюжета или охарактеризирането и често изисква дълги сценични промени. <ref>Schoch pp.58 – 75 and 67.</ref>
Например „Крал Лир“ [[Хенри Ървинг]] от [[1892]] предлага спектакъл като смъртта на Лир, гледана от под скалата Довър, неговото лице бива озарено от червената светлина на залязващото слънце; за сметка на репликите (съкратени 46% от тях, включително ослепяването на Глостър). Но представянето на [[Ървинг]] провокира силни емоции: един зрител, Гордън Крос, пише за първата поява на Лир: {{цитат|''удивителна фигура с маси от бяла коса. Той се подпира на огромен меч в ножница, който той повдига с див вик в отговор на посрещането от неговите пазачи. Походката му, външният му вид, жестовете му разкриват благородния, могъщ ум, който вече деградира в старческа раздразнителност под предстоящите удари на скръб и старост.''|}} <ref>Jackson, Kenneth Hurlstone (1995) [1953]. Language and history in early Britain: A chronological survey of the Brittonic languages, first to twelfth century A.D. Edinburgh: University of Edinburgh Press. ISBN 978-1-85182-140-2.</ref>
Значението на визуализма за [[Ървинг]], и за други театрални професионалисти от [[Викторианската ера]], е илюстрирана от факта, че [[Ървинг]] е използвал картината на [[Форд Мадокс Браун]] <ref>[http://spartacus-educational.com/Jford.htm spartacus-educational.com]</ref> „''Корделия''“ (''Cordelia's Portion'') като вдъхновение за вида на пиесата и че художникът предоставя скици за декорите на други сцени.
=== [[XX]] [[век]] ===
[[Файл:Cordelia's Portion.jpg|мини|311x311пкс|''„'''Частта на Корделия'''“ от Форд Мадокс Браун''<ref>[https://artuk.org/discover/artworks/search/actor:barry-james-17411806 artuk.org]</ref>]]
До средата на века, традицията на актьор-мениджъра <ref>[http://theshakespeareblog.com/2013/11/the-last-of-the-actor-managers-taking-shakespeare-on-tour-donald-wolfit/ theshakespeareblog.com]</ref> намаляла и е заменяна, като театралните трупи наемат професионални директори като автори. Последния от великите актьор-мениджъри<ref>[https://www.britannica.com/art/actor-manager-system#tab=active~checked%2Citems~checked&title=actor-manager%20system%20--%20Britannica%20Online%20Encyclopedia www.britannica.com]</ref>, [[Доналд Уолфит]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0938372/ www.imdb.com]</ref>, играе Лир през [[1944]] в уподобена на Стоунхендж [[сцена]].
Героят на Лир през [[19 век]] често бил крехък старец, но Лировете от [[20 век]] често започвали [[пиеса]]та като силни мъже, показващи царствена [[Власт (обществено отношение)|власт]], включително [[Джон Гилъд]], [[Доналд Уолфит]] и [[Доналд Синдън]].
Ред 324:
* В [[Станфорд на Ейвън]] (Stratford-upon-Avon) през [[1962]] г. [[Питър Брук]] (който по-късно заснема пиесата със същия актьор, [[Пол Скофилд]], в ролята на Лир) поставя действието пред огромна празна бяла [[сцена]]. За ефекта от [[сцена]]та, където Лир и Глостър се срещат, две малки фигури в дрипи в средата на тази празнота, е казано (от Роджър Уорън), че хваща „''едновременно човешкият патос… и универсалният мащаб… на [[сцена]]та''". <ref>Warren, Roger Shakespeare on the Twentieth-Century Stage in Wells p. 257 – 272.</ref>
Някои от репликите от радиопредаването били използвани от [[Бийтълс]] и били добавени към песента „"[[I Am the Walrus]]". [[Джон Ленън]] попаднал на [[пиеса]]та, излъчвана по [[BBC Third Programme]] докато превъртал станциите, работейки върху [[песен]]та. Гласовете на актьорите [[Марк Дигман]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0226590/</ref>, [[Филип Гард]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0345303/ www.imdb.com] www.imdb.com]</ref> и [[Джон Брайнинг]] от [[пиеса]]та са все използвани в [[песен]]та.
Като други Шекспирови трагедии, „Крал Лир“ се оказва подлежащ на промени в други театрални традиции.
През [[1989]] г. [[Дейвид Макърви]] и [[Ийамкод Срийдарън]] адаптират пиесата и я превежда на [[малаялам]] за представление в [[Керала]]<ref>[https://www.keralatourism.org/ www.keralatourism.org]</ref> според традицията „''Катакали''“ – която се развила през [[1600]] г. по времето на [[Шекспир]]. По-късно представлението тръгва на турне и през [[2000]] г. се провежда в [[Шекспир]]овия „Глобус“, завършвайки (по думи на [[Антъни Доусън]]) „''един вид символичен кръг''“ (в [[оригинал]]: a kind of symbolic circle). <ref>Dawson, Anthony B. International Shakespeare in Wells and Stanton pp. 174 – 193.</ref>
* [[Онг Кенг Сен]] от [[1997]] г., може би по-радикална адаптация, включваща шест актьори, всеки представящ отделна азиатска традиция, всеки на свой различен език. Ключов момент е изпълнението на [[Peking opera]] „Older Daughter “ (сливане на Гонерила и Регана), където намушква Лир, който пада по лице на [[сцена]]та; публиката е удивена от това, което описва като „''триумф чрез движещата сила на новото изпълнение в самия момент на поражението на неговия герой''“.<ref>Lan, Yong Li Shakespeare and the Fiction of the Intercultural in Hodgdon and Worthen pp. 527 – 549</ref>
=== [[XXI век]] ===
През [[2002]] и [[2010]] г. [[Шекспир]]овата трупа на [[Хъдсън (Ню Джърси)|Хъдсън]] от [[Ню Джърси]] поставя отделни представления като част от техния [[Shakespeare in the Parks]]<ref>[http://outdoordrama.unc.edu/ outdoordrama.unc.edu]</ref> .
* Версията от [[2002]] г. е режисирана от [[Майкъл Колинс (режисьор)|Майкъл Колинс]] и пренесла действието в [[Западна Индия]], морска среда. Актьорите били облечени във вид, представящ различни [[карибски острови]].
* Продукцията от [[2010]] г., режисирана от [[Джо Цицарели]], е приела атмосферата на [[филм]]а „[[''Тъмният рицар'']]“ ([[The Dark Knight]]) с палитра от [[червено]] и [[черно]] и действие в градски условия. Лир, в чиято роля е (Том Кокс) се появява като ръководител на мултинационалния конгломерат, който разделя богатството си между дъщеря му Гонерила ([[Бренда Скот]]), която е солистка, средната дъщеря Регана ([[Нойл Фейр]]) и дъщеря му Корделия ([[Емили Бест]]), която учи в [[университет]].<ref>[https://www.northjersey.com/errors/404/ www.northjersey.com]</ref>
* През [[2012]] г. [[Питър Хинтън]] режисира [[First Nations]] продукция в [[Националния център на изкуствата]] в [[Отава]], [[Онтарио]], [[Канада]], като постановката представя [[Алгонкин]] през [[17 век]]. Актьорският състав включва [[Аугъст Шеленберг]]<ref>[http://www.augustschellenberg.com/ www.augustschellenberg.com]</ref> като Лир, [[Били Мерасти]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0580113/</ref> като Глостър, [[Танту Кардинал]]<ref>[http://www.northernstars.ca/cardinal_tantoo/ www.northernstars.ca]</ref> като Регана, [[Кевин Лоринг]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0707160/ www.imdb.com]</ref> като Едмънд, [[Джани Лаузън]]<ref>[http://torontobluessociety.com/1996/11/jani-lauzon/ torontobluessociety.com]</ref>, съчетаващ Корделия и Шута, и [[Крейг Лаузън]]<ref>[https://web.archive.org/web/20060213084720/http://www.airfarce.com/info/biocraig.html www.airfarce.com]</ref> като Кент.<ref>[https://www.theglobeandmail.com/arts/theatre-and-performance/a-king-lear-in-need-of-a-king/article4170464/ www.imdb.com] www.theglobeandmail.com]</ref>
Тази концепция после ще бъде пресъздадена като част от серията ''Manga Shakespeare graphic''<ref>[http://www.mangashakespeare.com/titles/king_lear.html www.mangashakespeare.com]</ref>, публикувана от ''Self-Made Hero'', адаптирана от [[Ричард Апигнанеси]] и илюстрована от Иля.
* През [[2015]] г. [[театър]]ът в [[Торонто]]<ref>[http://passemuraille.ca/ passemuraille.ca]</ref> организира представяне в [[Горна Канада]] на фона на Горно канадското въстание от [[1837]] г. В него играе [[Дейвид Фокс]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0288944/</ref> като Лир.<ref>[https://www.thestar.com/entertainment/stage/2015/11/26/david-fox-stars-in-upper-canada-king-lear.html www.imdb.com] www.thestar.com]</ref>
* През [[лято]]то на [[2015]] – [[2016]] г. театралната група на [[Сидни]] <ref>[https://www.sydneytheatre.com.au/ www.sydneytheatre.com.au]</ref> поставя „Крал Лир“, режисиран от [[Нейл Армфийлд]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0035462/</ref>, [[Джефри Ръш]]ref>[http://www.imdb.com/name/nm0001691/ www.imdb.com] www.imdb.com]</ref>в главната роля и Робин Невин като Шута.
За [[лудост]]та в сърцето на [[пиеса]]та, Ръш казва, че за него става дума за откриването на драматичното въздействие в неговата мания.{{цитат| ''Това изглежда работи най-добре за намиране на уязвимост или съпричастност, където публиката може да погледне към Лир и да си помисли колко шокиран трябва да е този стар човек, прогонен от дъщерите си право в бурята. Това е сцена, която не бихте искали да видите при никое друго човешко същество някога.''|}} <ref>www.smh.com.au/entertainment/stage/three-girls-8211-lucky-me-says-geoffrey-rush-as-he-plays-in-king-lear-20151119-gl2eyp.html?promo=4729</ref>
* През [[2016]] г. театралната трупа на [[Talawa Theatre Company]] и [[Royal Exchange Manchester]] съвместно представят „Крал Лир“ с [[Дон Уорингтън]] <ref>[https://www.thestage.co.uk/news/2015/don-warrington-cast-as-king-lear-at-the-royal-exchange/ www.thestage.co.uk]</ref>в главната роля.<ref>[https://www.thestage.co.uk/news/2015/don-warrington-cast-as-king-lear-at-the-royal-exchange/ www.thestage.co.uk]</ref>[[Постановка]]та, състояща се предимно от актьорски състав от чернокожи, е описана в „''Гардиън''“ ([[The Guardian]]): „''толкова близо до окончателността, колкото може да бъде.''“ („as close to definitive as can be“) <ref>[https://www.theguardian.com/stage/2016/apr/07/king-lear-review-royal-exchange-manchester www.theguardian.com]</ref> „''Дейли телеграф''“ ([[The Daily Telegraph]])<ref>[http://www.telegraph.co.uk/ www.telegraph.co.uk]</ref> казва: „''Крал Лир на [[Дон Уорингтън]] е сърцераздирателен подвиг''“. <ref>[http://www.telegraph.co.uk/theatre/what-to-see/don-warringtons-king-lear-is-a-heartbreaking-tour-de-force/ www.telegraph.co.uk]</ref>
* „Крал Лир“ е бил изнасян също така от Кралската Шекспирова трупа <ref>[https://www.rsc.org.uk/ www.rsc.org.uk]</ref>с [[Антъни Шер]] в главна роля. Изпълнението е режисирано от [[Грегъри Доран]] и е описано като съдържащо „''сила и дълбочина''“ („''strength and depth“'').<ref>[https://www.theguardian.com/stage/2016/sep/02/king-lear-review-royal-antony-sher www.theguardian.com]</ref>
== Екранни адаптации ==
Ред 356:
* Френска адаптация на [[Луи Феййладе]] от [[1911]] г. ''Le Roi Lear Au Village''
* [[1914]] г. в [[Америка]] [[Ърнест Уорд]] разширява историята на час.
* Филмът на [[Джоузеф Манкевич]]<ref>[https://www.findagrave.com/memorial/6201717 www.findagrave.com]</ref> от [[1949]] г. [[House of Strangers]] често се смята за адаптация на Лир. Друга [[версия]], смятана за по-забележителна:
* Западния римейк ''[[Broken Lance]]'' от [[1954]] г., ролята на собственик на ранчо се играе от [[Спенсър Трейси]] <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0000075/ www.imdb.com]</ref>
Единствените две значими екранни изпълнения на текста на [[Шекспир]] датират от началото на [[70-те]] години на миналия [[век]]:
* „[[Король Лир]]“<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0064553/fullcredits?ref_=tt_ov_st_sm</ref> на [[Григорий Козинцев]]<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0468882/ www.imdb.com] www.imdb.com]</ref>: Григо́рий Миха́йлович Ко́зинцев) от 1971 г.
* [[Питър Брук]] заснема през [[1971]] г. своя „Крал Лир“<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0067306/ www.imdb.com]</ref>
Ред 369:
Робърт Хеч в „Нацията“ го определя за „отлично заснемане на пиесата, както може да се очаква“ <ref>Both cited by Brode 2001, p. 206.</ref>
* [[Джонатан Милър]] <ref>[https://www.ibdb.com/broadway-cast-staff/jonathan-miller-6928 www.ibdb.com]</ref>два пъти режисира [[Майкъл Хордърн]]<ref>[https://www.findagrave.com/memorial/107083477 www.findagrave.com]</ref> в главната роля за английска телевизия: първата за [[Би Би Си]] ''Play of the Month''<ref>[http://www.bbc.co.uk/programmes/p00l2wcq www.bbc.co.uk]</ref> през [[1975]] г. и втората за ''BBC Television Shakespeare''<ref>[http://www.screenonline.org.uk/tv/id/459382/index.html www.screenonline.org.uk]</ref> през [[1982]] г.
* Също за английската телевизия [[Лорънс Оливие]] <ref>[https://www.laurenceolivier.com/ www.laurenceolivier.com]</ref> играе ролята в [[King Lear (TV programme)]] [[1983]] г. за телевизията в [[Гранада]].
* През [[1985]] г. се появява основна екранна адаптация на пиесата: ''[[Ran]]'', режисиран от [[Акира Куросава]]<ref>[http://kino.dir.bg/artist.php?id=8896 kino.dir.bg]</ref>. По това време най-скъпият японски [[филм]], който някога е правен. <ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/ran/ www.rottentomatoes.com]</ref>
* [[1973]] г. „''Театър на кръвта''“<ref>[http://www.tcm.com/tcmdb/title/17340/Theatre-Of-Blood/ www.tcm.com]</ref>. – пародиен филм на ужасите
* [[1983]] г. „The Dresser“ <ref>[http://www.bbc.co.uk/programmes/b06nsxn0 www.bbc.co.uk]</ref>
* [[1990]] г. ''Where the Heart Is''<ref>[https://www.rottentomatoes.com/m/1028561_where_the_heart_is? www.rottentomatoes.com]</ref> на [[Джон Бурмен]] <ref>[http://www.screenonline.org.uk/people/id/491071/ www.screenonline.org.uk]</ref>Където
* [[Франсис Форд Копола]] умишлено включва елементи от Лир в своето продължение от [[1990]] г. „[[Кръстникът III]]“, включително опитите на [[Майкъл Корлеоне]] да се оттегли от престъпността и [[смърт]]та на дъщеря му в прегръдките му.
* [[1997]] г. [[Джоселин Муорхус]] режисира филма [[A Thousand Acres]] <ref>[https://web.archive.org/web/20070228194318/http://uk.rottentomatoes.com/m/thousand_acres/ uk.rottentomatoes.com]</ref>, който е базиран на едноименния роман на [[Джейн Смайли]]<ref>[https://worldcat.org/identities/lccn-n79-143875/ worldcat.org]</ref>
* През [[2001]] г. пиесата е адаптирана към света на гангстерите в „Моето кралство“ (''[[My Kingdom]]'') на [[Дон Бойд]] – версия, която се различава от всички останали, започвайки с героя [[Сандеман]], изигран от [[Ричард Харис]], в любовна връзка със съпругата си. Насилствената ѝ смърт отбелязва началото на все по-мрачна и насилствена верига от събития, имащи „''сериозни паралели''“. <ref>Rosenthal pp.90 – 91; Lehmann pp.72 – 89</ref>
* [[2003]] г. американската телевизия адаптация ''Кралят на Тексас'' (''[[King of Texas]]''), Джон Лир, изигран от [[Патрик Стюарт]],
Ред 385:
== Крал Лир в България ==
Крал Лир се поставя на сцена в:
* [[Народен Театър "Иван Вазов"]] – пиеса на [[Явор Гърдев]], [[Наум Шопов]]-ролята на Лир, освен него участват [[Мария Каварджикова]], [[Жорета Николова]], [[Юлиан Вергов]], Йосиф Шамли, [[Деян Донков]], [[Валентин Ганев]], Иван Радоев, [[Владимир Карамазов]], [[Валери Йорданов]], [[Захари Бахаров]]<ref>[http://bulphoto.com/image.php?img=29629 bulphoto.com]</ref>.
През [[2006]] г. с постановката [[Наум Шопов]] бележи 75-годишния си рожден ден. <ref>[https://news.bg/culture/edin-neochakvan-kral-lir-ot-yavor-gardev.html news.bg]</ref> През същата година пиесата в [[Народния театър “Иван Вазов”]] <ref>[http://nationaltheatre.bg/ nationaltheatre.bg]</ref>печели „[[Аскеер]]“ за най-добро представление.
В класация – ''10 от най-добри театрални постановки в последните години'' podmosta.bg <ref>[https://podmosta.bg/teatar/ podmosta.bg]</ref> поставя постановката на [[Явор Гърдев]] на второ място.
* Драматичен театър Пловдив на 10 септември [[2012]] г. с премиера на постановката Крал Лир <ref>[http://dtp.bg/ dtp.bg]</ref> открива театралният фестивал „[[Сцена на кръстопът]]“<ref>[http://www.scenatepe.com/ www.scenatepe.com]</ref>
* На 27 март [[2013]] г. Крал Лир се поставя едновременно на две сцени – Драматичен театър Пловдив и [[Театър София]] <ref>[http://sofiatheatre.eu/спектакълът-„крал-лир”-ще-бъде-пряко-излъчван-на-сцената-на-театър-„софия”~165 sofiatheatre.eu]</ref>
== Източници ==
| |||