Кремиковци (компания): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 17:
== История ==
Развиването на [[стоманодобив]]на индустрия е част от стремежа на правителството да извърши [[промишлена революция]] в [[Народна република България]], като преобърне аграрната насоченост на икономиката. Като основен мотив е изтъкнато „подобряването на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София<ref name="DW">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.dw.com/bg/дългото-сбогуване-с-нрб/a-18184071 | заглавие=Дългото сбогуване с НРБ |достъп_дата = |фамилно_име=Цеков |първо_име=Николай |дата=11 януари 2015 |труд= |издател= [[Дойче веле]]|цитат= |език=
=== Социалистически гигант ===
Ред 33:
През [[1999]] г. 71% от [[капитал]]а на [[дружество]]то е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг). В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и [[Прамод Митал]]. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на „Финметалс холдинг“ са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид“ (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг“.
През август 2005 г. Финметалс [[холдинг]] е закупена от [[Global Steel Holdings Limited]], част от [[Ispat Industries]]. През 2006 г. [[Mittal Steel]] и Global Steel Holdings Limited подават отделни оферти за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „Izdemir“<ref>[http://www.rusmet.ru/news.php?act=by_id&news_id=21782&print_ver=1 www.rusmet.ru]</ref>.
По-голяма част от [[продукция]]та си компанията изнася за страни от [[Европейски съюз|Европейския съюз]], [[Турция]], някои бивши [[Югославия|югославски]] републики, както и в [[САЩ]] и [[Китай]]. Печалбата на [[предприятие]]то за [[2003]] г. е 120 милиона [[лев]]а, а за [[2004]] г. – 80 милиона лева
Ред 50:
От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддържат в режим на безопасна готовност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите.
На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спрени са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо – работата му не може да бъде възобновена.<ref>[http://dnes.dir.bg/2009/05/15/news4447412.html Около 13.00 часа днес ще приключи процесът по спиране на природния газ към „Кремиковци“].</ref> Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.
В края на 2010 година назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не участват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от [[Първа инвестиционна банка]].<ref>{{cite web | publisher = Mediapool | year = 2011 | url = http://mediapool.bg/show/?storyid=178355 | title = Купувачът на „Кремиковци“ плати цялата цена | accessdate = 14 април 2011 | ref = harv}}</ref>
| |||