Киприан Киевски: Разлика между версии

Киприан се изявява като успешен дипломат. През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в [[Киев]], за да помири руския митрополит [[Алексий]] с княза на [[Твер]] и последния – с [[Литва|литовския]] княз [[Олгерд]]. Митрополитът бил отлъчил от църквата княза на Твер. Един от посланиците на Цариградския патриарх Филотей е Киприан, който пристига в Литва в края на 1372 г. и остава там до пролетта на 1374 г. След това заминава за Твер при княз Михаил Александрович. Там пристига митрополит Алексий, който се подчинява на указанията на Цариградския патриарх. Алексий и Киприан се отправят заедно в [[Переславъл Залески]], където Киприан се запознава с игумените [[Сергий Радонежски]] и неговия племенник [[Феодор Симоновски|Теодор Симоновски]]. Те водят кореспонденция. Поради политическата неумелост на Алексий Киприан моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. От името на литовските князе той пише писмо до Цариград „да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква“. Цариградският патриарх Филотей го ръкополага за митрополит на Киев и Литва в Цариград на [[2 декември]] [[1375]] г., „за да се запази древното устройство на Русия и в бъдеще, т.е. тя пак да се намира под властта на един митрополит, да се подчинява на съборните закони, та след смъртта на кир (на [[гръцки език|гръцки]]: господин) Алексий кир Киприан да получи цяла Русия и да бъде единствен митрополит на цяла Русия“.

През април-май 1379 г. Киприан пристига в Цариград. След като на 1 юли 1379 г. [[Йоан V Палеолог|Йоан V]] и неговият син Мануил с помощта на венецианците и с одобрението на султан [[Мурад I|Мурад]] отново превземат града, генуезците са изгонени, Андроник IV избягва в [[Галата (Истанбул)|Галата]] и синодът веднага отстранява патриарх Макарий. В решение на патриархатасинода на патриаршията (6 октомври 1379 г.) се намира подписът на Киприан, „митрополит„смиреният митрополит на цяла Русия“ (Ό ταπεινός μπτροπολίτηςμητροπολίτης πάσης 'Ρωσίας Κυπριανός). Новият Цариградски патриарх [[Нил Керамей]] заема патриаршеския престол през май-юни 1380 г. При такива обстоятелства в Цариград пристигат посланици от Москва с кандидата за „митрополит на Велика Русия“, по старото съглашение, постигнато между патриарх Макарий и Андроник IV.

След [[Куликовска битка|Куликовската битка]] княз Дмитрий Донски рязко променя отношението си към Киприан, защото неговата политика на сближение с Литва е оправдана, а и монашеството, възглавявано от св. [[Сергий Радонежски]] стои на страната на Киприан. През зимата на 1380 – 1381 г. княз Дмитрий Донски изпраща своя личен духовник ФеодорТеодор, игумен на [[Симоновски манастир|Симоновския манастир]] в Киев, за да покани митрополит Киприан в Москва при себе си в митрополията. През 1381 г. Киприан пристига в Москва: „в четверток шестой недели по Велице дни [после Пасхи], на праздник Вознесениа Господня, [75] прийдеприиде изо Царяграда на Русь пресвяшенныипресвяшенный Киприан на митрополию свою ис Киева на Москву. Князь же великий ДмитреиДмитрей Иванович прия его с великою честию и весь град изыде на сретение ему. И бысть в тъитъй день оуу князя у великаго пир велик на митрополита и радовахуся светло“. Следвайки византийския съборен акт, Дмитрий моли Киприан за опрощаване на „миналите грехове“ и порицава грамотите на „бившия цариградски патриарх Макарий“ (1376 – 1379 г.), който междувременно бил назначил за митрополит на „Велика Рус“ руснака Пимен. След като [[Йоан V Палеолог|Йоан V]] сключва мир със сина си Андроник IV през май 1381 г., Пимен се завръща в Русия. Той е арестуван в Коломна, лишен от сан и хвърлен в тъмница.

Още през 1381 г. Киприан въвежда почитанието на св. княз Александър Невски. През 1382 г. играе важна роля при превземането на Москва от хан [[Тохтамиш]] играе важна роля. Едва през 1386 (или 1390, при [[Василий I (Московско княжество)|Василий I]]) той заема официално митрополитската катедра в Москва. Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан [[Тамерлан]] (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че св. Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви. Тамерлан напуска Дон, където е стоял 2 седмици. На мястото на посрещането на иконата е построен още при Василий I [[Сретенски манастир|Сретенският манастир]] (днес на ул. „Сретенка“ в Москва е запазен само храмът). Празникът Сретение на Владимирската икона се чества на 26 август.

Киприан е известен църковен писател, редактор и преводач на богослужебни книги, вкл. и на „[[Кормчия|Кормчая]]та““, автор е на жития на руски светци (св. [[Петър Московски]]). Пише статиисъчинения по литургика, събира писменататворенията на руски духовници и князе, води обширна кореспонденция с голяма историческа ценност.