Уикипедия

Рояк (село): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
}}
 
'''Рояк''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Дългопол]], [[Варненска област]]. Старото му име е '''Куштепе'''.
 
== География ==
Село Рояк се намира в северната част на общ. Дългопол, Варненска област, Североизточен район на страната. ГеографскоГраничи положениес –Дългопол 43и със селата Китен,083 севернаБлъсково, ширинаКомарево и 27,383Чайка. Землище – 18 източна472 дължинадка.
 
Землище – 18 472 дка. Граничи с Дългопол и със селата Китен, Блъсково, Комарево и Чайка.
Рояк отстои (по права линия) на 5 км североизточно от Дългопол, на 12 км югозападно от Провадия, на 45 км западно-югозападно от Варна и на 330 км източно от София. По шосе (от център до център) разстоянието до Дългопол е 8,4 км, до Сава – 7,4 км, до Провадия – 13,6 км, до Чайка – 4,7 км, до Комарево – 5,7 км, до Варна (през Провадия) – 60 км, до София (през Провадия) – около 434 км, до София (през Айтос и Казанлък) – км.
 
Птиците почиват в Рояк на път за топлите страни.▼
 
== История ==
Първото известно име на селото е Птичи връх<sup>1</sup>. Според местни хора, то е основано през ХVІІІ век от двама българи, пастири от близкото село Чайлък (Чайка)<sup>2</sup>. Турците му казват Куш тепе (1873<sup>3</sup>, 1878), което е буквален превод от български език. Произлиза от „kuş“ – птица<sup>45</sup>) и „tepe“ – връх, хълм; гребен (на птици).
 
което е буквален превод от български език. Произлиза от “kuş” – птица<sup>5</sup> и “tepe” – връх, хълм; гребен (на птици)<sup>6</sup>.
След Освобождението името на селото се изписва Куш-тепе (1880, 1900, 1905, 1910<sup>7</sup>, 1930<sup>8</sup>), Куш-Тепе (1887, 1892<sup>9</sup>, 1894<sup>10</sup>).
 
През 1910 г. Комисия Ралчов предлага за с. Куш-тепе названието „Птичи върх”върх“, като пояснява: ”Превод”<sup>11</sup>”Превод“. Комисия 1931 получава предложение старото българско име на Куш-тепе да бъде възстановено. Разглеждат се два варианта – Птиче връх и Птичи връх<sup>12</sup> и е утвърден вторият<sup>13</sup>.
Със ЗМВРНЗ № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Куш-тепе е преименувано на Рояк<sup>14</sup>, название звучащо близко до старите му имена. Димитър Златарски споделя, че селото е било малко и бързо се е наРОИло. От там е дошло и името Рояк.<sup>15</sup> Според В. Миков и П. Делирадев, в случая Рояк означава “червено-жълт” (от цвета на залязващото слънце или от есенните багри по растителността)<sup>16</sup>. Друго значение на “рояк” е ято птици<sup>17</sup>.▼
 
Възрастни хора разказват, че селото е основано преди три столетия (около 1700 г.?). Първите обитатели за изселници от съседното село Чайляк
▲Със ЗМВРНЗ № 3775, обн. на 7 декември 1934 г., с. Куш-тепе е преименувано на Рояк<sup>14</sup>, название звучащо близко до старите му имена. Димитър Златарски споделя, че селото е било малко и бързо се е наРОИло. От там е дошло и името Рояк.<sup>15</sup> Според В. Миков и П. Делирадев, в случая Рояк означава “червено„червено-жълт”жълт“ (от цвета на залязващото слънце или от есенните багри по растителността)<sup>16</sup>. Друго значение на “рояк”„рояк“ е ято птици<sup>17</sup>.
След Кримската война (1853–1856) в Куш тепе се преселват турци и татари. Техни наследници в най-ново време са Хаджи Казак Салих, Хаджи Мехмед, Лятифовите и др. Известно е и присъствието на судански род, за родоначалник на който се смята някоя си Джемиле. За нея се разказва предание, според което като дете Джемиле е отвлечена и продадена като робиня в Провадия. Тя се жени за някой си Дауд от Куш тепе. Пред имената на децата им се поставя думата Арап – Арап Кадир, Арап Адем и др.▼
 
▲Възрастни хора разказват, че селото е основано преди три столетия (около 1700 г.?). Първите обитатели за изселници от съседното село Чайляк. След Кримската война (1853–18561853 – 1856) в Куш тепе се преселват турци и татари. Техни наследници в най-ново време са Хаджи Казак Салих, Хаджи Мехмед, Лятифовите и др. Известно е и присъствието на судански род, за родоначалник на който се смята някоя си Джемиле. За нея се разказва предание, според което като дете Джемиле е отвлечена и продадена като робиня в Провадия. Тя се жени за някой си Дауд от Куш тепе. Пред имената на децата им се поставя думата Арап – Арап Кадир, Арап Адем и др.
 
Първият българин жител на селото е Димитър от град Чорлу (на стотина км западно от Истанбул). Той се заселва в края на ХІХ век. След него идва семейството на Петър – майстор колар от Добрич.
 
Разказ за Вълчо, отгледан от Гюлсюм. Нападение на националисти от Ново село над мюсюлманите от Куш тепе.
Рояк
След подписване на Одринския мирен договор (1829) в Куш тепе (Рояк) идват българи преселници от Гердеме (Хлябово) и други села от Каваклийско (Тополовградско).<sup>37</sup>▼
През 1951 г. много турски семейства се изселват в югоизточната ни съседка. На тяхно място идват двадесетина български фамилии от Аспарухово, Дългопол, Цонево и други села. По време на кооперирането на земята, много от българите се завръщат в родните си селища (около 1961 г.). В Рояк остават 2–3 български домакинства.▼
 
▲След подписване на Одринския мирен договор (1829) в Куш тепе (Рояк) идват българи преселници от Гердеме (Хлябово) и други села от Каваклийско (Тополовградско).<sup>37</sup>
== Население ==▼
 
▲През 1951 г. много турски семейства се изселват в югоизточната ни съседка. На тяхно място идват двадесетина български фамилии от Аспарухово, Дългопол, Цонево и други села. По време на кооперирането на земята, много от българите се завръщат в родните си селища (около 1961 г.). В Рояк остават 2–32 – 3 български домакинства.
 
▲== Население ==
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6ItDFdNf2 | заглавие = „Справка за населението на село Рояк, община Дългопол, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 6 януари 2017 | издател = webcitation.org | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 6 януари 2017 | издател = citypopulation.de | език = en | език-икона = да }}</ref></small>
 
Line 49 ⟶ 55:
 
=== Етнически състав ===
 
==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
 
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 6 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
Line 74 ⟶ 78:
== Религии ==
През Османската епоха в центъра на селото е построена джамия. С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. тя е обявена за паметник на културата от местно значение.
 
Рояк е петото от община Дългопол, за което разказва „Народно дело“. До него от Варна се стига по пътя през Провадия и разклон надясно преди Дългопол. Разстоянието е около 70 километра. Рояк е чисто мюсюлманско село. В началото на миналия век са живели и християни, но са се изселили. Малкото на брой деца учат в Дългопол и Провадия.▼
 
== Обществени институции ==
Първото читалище в селото се казва „Гайрет”„Гайрет“ (Търпение). Първи председател е Фикри Хюсеинов. Помещава се в неговата къща. Около 1935 г. той се изселва в Турция. Има издадена стихосбирка в южната ни съседка. Синът му Айтач е ядрен физик, завършил в Кембридж, Великобритания. Днес е пенсионер, живее в Анкара.
С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. къщите на Исмаил Ахмедов, Атче Сахирова, Ибрям Хасанов, Шакир Мустафов, Кадир Рушидов, Исмаил Мехмедов и Мустафа Хакиев са обявени за паметници на културата от местно значение.▼
 
▲С Решение на Експертния съвет на НИПК от 16.ХІ.1971 г. къщите на Исмаил Ахмедов, Атче Сахирова, Ибрям Хасанов, Шакир Мустафов, Кадир Рушидов, Исмаил Мехмедов и Мустафа Хакиев са обявени за паметници на културата от местно значение.
<!-- == Редовни събития == -->
▲Птиците почиват в Рояк на път за топлите страни
Най-голямото събитие през годината в село Рояк е, когато се завърне гурбетчия от чужбина. Тогава опустяващото село се оживява и се създава празнична атмосфера. Не са малко местните, които си изкарват хляба в странство.
 
▲Рояк е петото от община Дългопол, за което разказва „Народно дело“. До него от Варна се стига по пътя през Провадия и разклон надясно преди Дългопол. Разстоянието е около 70 километра. Рояк е чисто мюсюлманско село. В началото на миналия век са живели и християни, но са се изселили. Малкото на брой деца учат в Дългопол и Провадия.
 
== Личности ==
* Суави Басри Хаджи (1956, Рояк). Депутат от ДПС.
* Д-р Рийза Мустафа (? Рояк). Хирург. До 1989 г.работи в Провадия, а след това се изселва в Турция.
* Доц. Исмаил Ахмед Гердемели
* Фикри Юмер – заслужил треньор по борба, журналист и писател. Живее в Разград
* Петко Александров. Момичето от Птичи връх. Н. д., 2.ІІІ.1983.
 
== Източници ==
Line 97 ⟶ 99:
{{Община Дългопол}}
{{Портал|География|България}}
 
[[Категория:Села в област Варна]]
[[Категория:Населени места в община Дългопол]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Рояк_(село)“.