Лудвиг ван Бетховен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 9360362 на 178.254.230.206 (б.) Етикет: Връщане |
Редакция без резюме |
||
Ред 51:
==== Пианист и композитор ====
В началото успехите на Бетховен като композитор са свързани с кариерата му на виртуозен пианист. Само през първите 10 години във Виена той създава 20 от своите 32 клавирни сонати, между които Соната за пиано № 8 до минор,
На 29 март 1795 г. Бетховен се представя за първи път пред виенската общественост като пианист и композитор със своя концерт за пиано B-Dur op. 19. През 1798 г. той предприема едно концертно пътуване към Прага, Дрезден и Берлин, което се превръща в голям негов успех включително и финансов. Това турне, което е по инициатива на Лихновски следва пътя на пътуването, което князът прави с Моцарт през 1789 г.
Ред 60:
=== Виена 1802 до 1812 ===
[[Файл:Beethoven AlmanachDerMusikgesellschaft 1834.jpg|мини|Бетховен съчинява 6-та симфония]]
==== Израстване като композитор ====
{{Listen|type=music|pos=left|filename=Ludwig van Beethoven - Symphonie 5 c-moll - 1. Allegro con brio.ogg|title=Симфония No. 5, Op. 67 (1st movement)|description=composed during Beethoven's middle period}}
Този период от престоя на Бетховен във Виена, въпреки неговите големи проблеми със слуха, е най-продуктивният в творческата му биография. През този период той създава и утвърждава своя уникален стил.
Между есента на 1802 и 1812 г. Бетховен композира шест от деветте си симфонии. Между тях са и 3-та симфония (героична), 5-та симфония и 6-та симфония (пасторална), както и 4-ти и 5-ти концерти за пиано, последната версия на 3-ти концерт за пиано, концерта за цигулка оп.61 и пет струнни квартета оп. 59 Nr. 1–3, op. 74 и op. 95. По това време той композира и първия вариант на своята единствена опера „Фиделио“. На 20 ноември 1805 г. е показана за първи път с първоначалното си заглавие „Леоноре“, но по-късно още два пъти е преработвана.
==== Бетховен и Гьоте ====
Започвайки още през 90-те години на 18-ти век, Бетховен създава песенни композиции по Гьоте. През 1809 -1810 г. създава цикъл песни оп. 75 и оп.83 както и музика към Егмонт.
Благодарение на усилията си Бетина Брентано, сестра на поета Клеменс Брентано, успява да организира среща на Бетховен и [[Йохан Волфганг фон Гьоте]]. Срещата им става през месец юли 1812 г. в курорта [[
[[Файл:Incident Teplitz 1812.png|мини|Случаят в Теплице]]
Има история, почти анекдотична по време на срещата на двамата гении в Теплице. По време на разходка срещат намиращият се там по това време [[Франц II|император Франц]] в обкръжението на своята свита и придворни. Гьоте отдръпвайки се встрани се покланя дълбоко, докато Бетховен преминава през тълпата придворни едва докосвайки шапката си.<ref name="cm-beethoven">[http://www.classic-music.ru/beethoven.html Классическая музыка.ru
=== Криза и последни години ===
[[Файл:Beethoven Mähler 1815.jpg|мини|ляво|Бетховен през 1815 г., детайл от картина на Йозеф Малер]]
От 1812 г животът на Бетховен започва да се влошава видимо. Наред с проблемите в личния му живот започват проблеми с доходите му, както и влошаване на състоянието на слуха му до пълната му загуба. От 1813 г. Бетховен започва да използва [[слухова тръба]] за да комуникира със своята среда. Слуховите тръби са изработени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, специално за Бетховен. От 1818 г. е доказва и използването на така наречените разговорни тетрадки, при което неговите събеседници записват това, което искат да му кажат, както и записки на самият Бетховен. Поради напредналата загуба на слуха той не може да се проявява повече като пианист.
На 15 ноември 1815 г. умира брат му Каспар Карл и оставя деветгодишен син. Бетховен започва една продължителна съдебна битка за правото да се грижи за племенника си.
Едновременно с личната криза на Бетховен се променя и стила му на композиране. От 1813 до 1814 г. той се занимава основно с композирането на ''Wellingtons Sieg'', както и една основна промяна, като заглавието на операта се променя от Леоноре на [[Фиделио]]. През следващите години се връща към сонатите за пиано. Създава сонатите оп. 90 (1814),
След повече от десетгодишна пауза Бетховен отново се обръща към симфониите и създава своята [[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|симфония № 9]]. През 1824 г. той я завършва. Последната част с хоровото изпълнение на Одата на радостта на [[Шилер]] е изключително популярна. Първата премиера на деветата симфония е представена на 7 май 1824 г. заедно с части на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое желание Бетховен стои до диригентския пулт за подкрепа и даване на темпото, но на оркестъра е дадено указание да не се съобразява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент диригент. Още при месата публиката започва да аплодира бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да приеме овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която участва в изпълнението на одата на радостта, внимателно го обръща към публиката. По това време Бетховен е напълно глух. През 1985 г. част от „Одата на радостта“ е приета за официален химн на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.
Line 131 ⟶ 133:
=== В литературата ===
* Поетът Пенчо Славейков посвещава поемата си „Cis moll“ на Бетховен. В нея се казва, че Бетховен разбира, че губи слуха си, но неговата съдба е да бъде посредник между божествената хармония и света.
=== Паметници на Бетховен ===
| |||