Вярва се, че за да бъде прието новороденото като част от семейството, с него трябва да се обиколи няколко пъти семейното огнище (святото ѝѝ място – олтар), като името на детето и Хестия се споменават от всички членове на семейството и се отправят молитви към богинята.
Под опека на Хестия се смята и приготвянето на месото, оставащо за хранатахрана на групата хора, които участват в [[жертвоприношение]]. Вярва се, че Хестия присъства на всяко жертвоприношение. Девствеността ѝѝ е причината, поради която почитащите извършват жертвоприношение в нейна чест с крави, които не са по-възрастни от една година.
Древните елини вярват, че градовете и населените места са едни големи семейства, и затова там също се поставя (наподобяващо семейното) огнище, което е почитано като символ на хармония и дружелюбни взаимоотношения. Огнищата, изграждани на специални свещени места в градските [[пританейон]]и, никога не са загасвянизагасяни (т.нар. „вечен огън“). На тези огнища-олтари са извършвани жертвоприношения в чест на Хестия за закрила на жителите на полиса. Всеки път, когато група от жителите решава да се изсели от града, задължително взема със себе си от огъня на градската Хестия, и с него запалва огън в новия си град и къщи. Поради тази причина богинята се възприема като символ на връзките с майката и родното (населено) място. Неин олтар има в центъра на всеки дом, град и населено място, а общия ѝѝ олтар за цяла Елада е [[делфи]]йската Хестия.
