Свети Георги (Цариград): Разлика между версии

Църквата е разположена в цариградския квартал [[Фенер (квартал)|Фенер]], на северозапад от историческия център на стария Константинопол в близост до [[Велика народна школа|Великата школа]] и до българската църква „[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]“. „Свети Георги“ е относително малка църква, особено като се вземе предвид статуса ̀ѝи в православния свят. Църквата е скрита зад високи стени, издигнати, за да не привлича нежелани погледи в [[ислям]]ската [[Османска империя|имперска]] столица. Църквата има семпла външна фасада, но е богато украсена отвътре.

След [[Завладяване на Константинопол от османските турци|падането на Константинопол]] във властта на османските турци в [[1453]] година основен център на православния живот в преобладаващо мюсюлманския град става кварталът Фенер. Около 1600 патриарх [[Матей II]] (1596 – 1603) премества седалището на патриаршията в бившия манастир „Свети Георги“. Църквата е реконструирана много пъти и малко е останало от оригиналния и&#768;ѝ вид. Патриарх [[Тимотей II Константинополски]] (1612 – 1620) я преустроява и разширява в [[1614]]. Отново е реконструирана при патриарх [[Калиник II]] (1694 – 1702). В началото на 18 век (източниците се различават в определянето на точната година) църквата тежко пострадва от пожар. В 1720 патриарх [[Йеремия III]] (1716 – 1726, 1732 – 1733) пише на митрополита на [[Арта]] Неофит: „По милостта и волята на всеблагия Бог, господарите, да им даде Бог дълъг живот, се разчувстваха и ни позволиха да възстановим от основи светата църква на нашия патриаршески и вселенски трон и започнахме това строителство с Божията помощ.“<ref>[http://www.ec-patr.org/afieroma/churches/show.php?lang=en&id=01 Уебсайт на Вселенската патриаршия]</ref> Възстановителните работи продължават и при патриарх [[Паисий II]] (патриарх на няколко пъти между 1726 и 1754).

[[FileФайл:Byzantine eagle.JPG|мини|250п|Патриаршеският [[двуглав орел]] на входа на църквата]]

Църквата отново пострадва от пожар в [[1941]] и по политически причини не е напърно възстановена чак до [[1991]] година. Най-големите &#768;ѝи ценности, спасявани при всеки пожар, са патриаршеският трон, за който се смята, че е от 5 век, няколко редки [[мозаечна икона|мозаечни икони]] и мощите на светците [[Григорий Богослов]] и [[Йоан Златоуст]]. Част от мощите на тези двама светци, задигнати от Константинопол при [[Завладяване на Константинопол от кръстоносците|завладяването на града]] от кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] в 1204 са върнати на храма „Свети Георги“ от папа [[Йоан-Павел II]] в 2004 година. В храма се пазят и мощите на св. великомъченица Евфимия Всехвална. При възстановяването на храма, подето от свещеномъченик Григорий V, са направени два нови престола, като десният (южният) е посветен на св. Евфимия, а левият – на светите Три светители<ref>[http://www.ec-patr.org/afieroma/churches/show.php?lang=en&id=01 www.ec-patr.org]</ref>.