Битка при Мохач (1687): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:История на Унгария, ползвайки HotCat |
Ted Masters (беседа | приноси) м Disambiguated: Буда → Буда (град), Сюлейман II → Сюлейман II (Османска империя) |
||
Ред 23:
== Предистория ==
Предходно, през 1686 г., австрийците след [[битката при Виена]], превземат бившата унгарска столица [[Буда (град)|Буда]], което било много голям успех за времето си. Османската империя отправя предложение за мир в края на годината, което е отхвърлено, защото императорът искал да завладее цяла Унгария.
През април 1687 г. във Виена е приет стратегически план за по-нататъшно настъпление в дълбочина. Двете армии се срещат в средата на юли на река Дунав. Османската армия, наброяваща над 80 хиляди души, е водена от великия везир Сюлейман паша. В състава ѝ са 20 хил. [[бошняци]], 20 хил. [[мамелюци]], 20 хил. [[спахии]] и 20 хилядна армия изпратена от кримския хан. Тя се укрепва пред Осиек на река Драва. Австрийците имат на разположение 40 хил. лотарингска армия и още 20 хил. баварци, предвождани от курфюрста Максимилиан II.
Ред 33:
Османската загуба има не толкова военно, колкото психологическо измерение и значение. Османците губят целия обоз, по-голямата част от артилерията (66 оръдия) и според някои оценки 10 хиляди души. Загубата е оценена на около два милиона дуката, включително луксозната шатра на великия везир със 160 османски знамена.
Поражението при Мохач вкарва Османската империя във вътрешнополитическа криза. Бойният дух на османската армия е нисък, а след битката избухва бунт на еничарите и спахиите срещу великия везир. Сюлейман паша се спасява с бягство в Истанбул, където го застига султанската заповед на [[Мехмед IV]] за екзекуция, по примера на [[Кара Мустафа]] преди пет години. След по-нататъшните репресии, анадолските [[секбан]]и водени от [[Йеген Осман ага]] свалят от власт султана и издигат нов - [[Сюлейман II (Османска империя)|Сюлейман II]]. Възползвайки се от на практика избухналата османска гражданска война, австрийците навлизат дълбоко на османска територия. Осъществявайки [[хабсбургска окупация на Сърбия (1686 – 1691)]], е [[опожаряване на Скопие|опожарано Скопие]]. Военни действия на османския Балкан не са се водили от над два века - от времето на [[Янош Хуниади]]. В градската джамия на Кюстендил, на 20 март 1690 г., е заклан [[Зияде Ахмед ефенди]]. Мюсюлманското население бяга от Унгария, Славония и Трансилвания, отчасти поради репресии от християни, отчасти защото мюсюлманското законодателство предвижда емиграция в случай на завладяване на мястото им на пребиваване от немюсюлмани. <ref>Max von Turek: s.v. ''Mohács'', in: Bernhard von Poten: ''Handbuch der gesamten Militärwissenschaften'', Leipzig 1879, S.37</ref>
В крайна сметка, след като на власт идва [[Фазъл Мустафа паша]], австрийците са прогонени от Балкана, но последвалите два последователни опита ([[битка при Сланкамен]] и [[битка при Зента]]) за връщане на Унгария са неуспешни. Във втората начело на османската армия е османският султан и халиф /[[Мустафа II]]/, което не се е случвало от времето на [[Сюлейман Великолепни]].
| |||