Христо Смирненски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
вр на стар вандализъм |
|||
Ред 42:
Като ученик в Техническото училище, той продължава да се труди – като обикновен работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва [[Първа световна война|Първата световна война]]. През май 1917 г. Христо постъпва като [[юнкер]] във [[Военно училище|Военното училище]], но въпреки суровото казармено всекидневие, продължава да пише и да публикува в хумористичните издания. В края на годината избухва [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]. Командването на училището въвежда продължителна карантина с цел да се избегне проникването на комунистически идеи. През април 1918 г. излиза първата му сбирка – „[[Разнокалибрени въздишки в стихове и проза]]“. Тя е с хумористичен характер и излиза под перото на Ведбал, но по-късно е разкритикувана от собствения си автор.
Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказва [[Войнишко въстание|Войнишкото въстание]] през 1918 г. Разбунтувалите се срещу [[Фердинанд I|Фердинанд]] и правителството войници са отблъснати от юнкерите от Военното училище. Смирненски става свидетел на най-кръвопролитния сблъсък – край Захарна фабрика.
=== Зрял период ===
Ред 65:
=== Последни години ===
През пролетта на 1921 г. Смирненски се разболява от [[паратиф]] и през лятото заминава в рилското село [[Радуил]], за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. Във връзка с една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „[[Жълтата гостенка]]“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново се чувства зле и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в [[Чамкория]], където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише
[[Туберкулоза]]та не подминава и Смирненски. В началото на април поетът неочаквано получава кръвоизлив и лекарите откриват [[Каверна (медицина)|каверна]]. Лекарските препоръки за чист въздух, силна храна и пълно спокойствие обаче са непосилни за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в [[Горна баня]] и там състоянието му се стабилизира. Но и тук Смирненски не престава да твори и да посреща множество посетители. В края на май е отпечатана и последната му творба – сатирата „[[Приказка за стълбата]]“, в която поетът разобличава политическите [[ренегат]]и, въздигнали се от социалните низини и станали „принцове“. Тази сатирична творба на Смирненски неслучайно е посочена от българската литературна критика за най-зрялата в неговото творчество. Не само тези ренегати засяга тя. Отнася се и за „всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене“ – онези, които се изкачват по стълбата (на властта, но и на живота) с цената на убежденията си, на нравствеността си, която продават на [[Дявол]]а, за да стъпят на всяко едно ново стъпало.
| |||