Уикипедия

Николай Игнатиев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м допълнителни редакции
Sin4ez (беседа | приноси)
80 редакции
Премахната редакция 9360305 на Вени Марковски (б.)
Етикет: Връщане
Ред 17:
Пренасочен е към дипломатическа служба през 1856 г. Кариерата му започва в [[Лондон]] като военен аташе. На [[Париж]]кия конгрес на [[Великите сили]] след [[Кримската война]] участва активно като военен експерт в преговорите за корекция на руската граница по река [[Дунав]]. Първо дипломатическо поръчение е оценено с орден „Св. Станислав“ – II степен, а за дейността си в Лондон получава орден „Св. Владимир“ – IV степен. През 1858 г. е изпратен с малък ескорт на опасна мисия в [[Хива]] и [[Бухара]], [[Узбекистан]].
 
СледващатаСледващото му дипломатическадипломатическо мисияпътуване е в [[Далечния изток]] като посланик в двора на китайския император в [[Пекин]]. Активно се възползва от страховете на китайското[[китай]]ското правителство от успехите на Англо-френската експедиция от [[1860]] г. и изгарянето на Летния дворец. Подписва от името на Русия Пекинската конвенция. С нея Русия получава не само левия бряг на река [[Амур]] – първоначалната цел на неговата мисия, но също и земите между река [[Усури]] и [[Тихия океан]]. Там по-късно е построено пристанището [[Владивосток]]. Директор е на Азиатския департамент във Външното министерство (1861 – 1864).
 
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
Ред 29:
Същевременно Игнатиев е бил наясно, че ако въстаналите народи попаднат под западно влияние, това ще се отрази на руските интереси на Балканите:<ref>{{cite book |title=Записки (1875 – 1878)|last=Игнатиев |first=Н.П. |authorlink= |coauthors= |year=1986 |publisher=изд. Отечествен фронт |location=София |isbn= |pages=58 |url= |accessdate= |quote= |lang= bg|lang-icon=bg }}</ref>{{цитат|...ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия|}}
 
От 18 февруари до 20 март 1877 г., с цел да обезпечи неутралитет на европейските държави в предстоящата Руско-турска война, посещава Берлин, Париж, Лондон и Виена, но се сдобива само е безсъдържателния [[Лондонски протокол (1877)|Лондонскиот протокол]]31 март. ПоПрез цялото време, благодарение на подготовкатаполучаваните на войнатаот посолството на Русия в Цариград, което е под негово ръководство, изпраща в столицата неточни сведения за военната мощ на Турция, в резултат на което на предстоящата война се е гледало като на военна разходка, в резултат на което Русия започва военните действия недостатъчнос недостатъчни подготвенасили.
 
СледАктивно катоучаства в сключването на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]] между Русия подписваи Османската империя на 19 февруари ([[3 март]]) [[1878]], неизпълним заради сключеното преди това секретно [[Райхщадско споразумение]] между Русия и Австро-Унгария. Повишен е в звание „генерал от пехотата“ на 16 април 1878 г. През май 1878 е уволнен, а негов личен враг [[Пьотър Шувалов]] е назначен за представител на Русия на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]], след което е подписан [[Берлински договор|Берлинския договор]], рускотокойто унищожава разпоредбите на предварителния Санстефанския договор. Руското външно министерство е, подложено на критики иза ограничените резултати от Руско-турската война, обвинява Игнатиев, че е превишил правомощията си при сключването на предварителния Санстефанския договор, катои по този начин е влошил дипломатическата позиция на страната.<ref name="хевролина">{{cite book | last = Хевролина | first = Виктория | year = 2017 | title = Николай Павлович Игнатьев. Российский дипломат| publisher = Litres | pages = 368-369 | isbn = 9785457958609 | lang = ru}}</ref> След продължителен отпуск, част от който прекарва в [[Ница]], през лятото на 1879 г. му е възложена организацията на НижгородскияНижегородския панаир.<ref name="хевролина"/>▼
Граф Игнатиев е инициатор на сключването на несъгласуван с руското външно министерство [[Санстефански договор|Санстефански предварителен мирен договор]] между Русия и Османската империя на 19 февруари ([[3 март]]) [[1878]], който е бил неизпълним предвид сключеното още през 1876 г. секретно [[Райхщадско споразумение]] между Русия и Австро-Унгария.
 
Игнатиев е повишен в звание „генерал от пехотата“ на 16 април 1878 г., а месец по-късно е уволнен от дипломатическа служба.
 
▲След като Русия подписва [[Берлински договор|Берлинския договор]], руското външно министерство е подложено на критики и обвинява Игнатиев, че е превишил правомощията си при сключването на предварителния Санстефанския договор, като по този начин е влошил дипломатическата позиция на страната.<ref name="хевролина">{{cite book | last = Хевролина | first = Виктория | year = 2017 | title = Николай Павлович Игнатьев. Российский дипломат| publisher = Litres | pages = 368-369 | isbn = 9785457958609 | lang = ru}}</ref> След продължителен отпуск, част от който прекарва в [[Ница]], през лятото на 1879 г. му е възложена организацията на Нижгородския панаир.<ref name="хевролина"/>
 
=== Министър (1881 – 1882) ===
[[Файл:Victoria, BC Liberal Town Hall Forum public libéral.jpg|мини|100px|[[Майкъл Игнатиев]], канадски историк, публицист и политик, правнук на Н. П. Игнатиев]]
 
След идването на власт на император [[Александър III (Русия)|Александър III]] (1881), Игнатиев е назначен за кратко (25 март – 4 май) за министър на държавното имущество, след което е назначен за министър на вътрешните работи с очакването, че ще провежда консервативна и националистическа политика. През време на непродължителния му престой в министерството на вътрешните работи (до 30 май 1882 г.), в Русия рязко се изостря еврейскиятеврейския въпрос и се провежда вълна от еврейски погроми в южните части на страната. Още преди назначението му за министър, Игнатиев проявява антисемитизъм. На 12 март 1881 г. той пише:<ref>А. Б. Миндлин, Государственные политические и общественные деятели Российской Империи в судьбах евреев, СПб 2007, с. 142</ref>
{{цитат|...в Петербург съществува могъща полско-жидовска (от руската дума жид – обидно прозвище за евреите, б.р.) група, в ръцете на която се намират банки, адвокатурата, значителна част от пресата и др. обществени работи... Всеки честен глас от руския живот бива заглушаван от полско-жидовските викове, твърдящи, че руските искания следва да бъдат отхвърлени като остарели и необразовани.|}}
 
Line 47 ⟶ 43:
На 3 май 1882 г. по негова инициатива биват публикувани [[Майски закони|Майските правила]], с които се налагат огромни ограничения на правата на евреите и по същество стават повратен пункт в политиката по отношение на евреите след реформите на цар Александър II. Те са отменени едва след Февруарската революция от 1917 г.
 
На 30 май [[1882]] г. граф Игнатиев е уволнен и след отпуск се оттегля от поста си, като до края на живота си не заема официални длъжности.
 
Умира на 20 юни 1908 година в имението си [[Круподеринци]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Игнатиев“.