Шестдневна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
На 11 юни е подписано примирие. Арабските загуби са много по-тежки от тези на Израел: по-малко от хиляда израелци са убити, докато умрелите араби наброяват над 15 000 души. Военният успех на Израел се приписва на елемента на изненада, иновативен и добре изпълнен боен план, и слабото ръководство на арабските сили. Израел поема контрол над ивицата Газа и Синайския полуостров от Египет, Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания и Голанските възвишения от Сирия. Израелският морал и международен престиж се увеличават многократно след края на войната и израелските територии се утрояват. Все пак, скоростта и леснотата на израелската победа водят до прекалена самоувереност сред [[Израелските отбранителни сили]], което допринася за първоначалния арабски успех в последвалата [[война от Йом Кипур]] (1973 г.). Преместването на цивилно население в резултат на войната има дълготрайни последици, тъй като 300 000 [[палестинци]] напускат Западния бряг и около 100 000 сирийци напускат Голанските възвишения, ставайки бежанци. Сред арабския свят еврейските малцинства са изпъдени и бежанци тръгват към Израел и Европа.
Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал [[Моше Даян]] – тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на [[Организация на обединените нации|ООН]], разположен след [[Синайска кампания|Синайската кампания]] от [[1956]] г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря
Войната е блестящ военен успех за Израел.
| |||