Северна Македония: Разлика между версии

След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.<ref name=Banac>{{cite book |title=The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics. |last=Banac |first=Ivo|publisher=Cornell University Press|year=1984|place=London and Ithaka|isbn=0801416752|page=317}}</ref> Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени.<ref name=Banac/> Официалната сръбска власт определя славянското население в Вардарска Македония за „южни сърби“.<ref name=Danforth>{{cite book|title= The Macedonian Conflict|last= Danforth|first= Loring M.|year= 1997|publisher= Princeton University Press|isbn= 0-691-04356-6 |pages= 65}}</ref> Сръбското правителство нарича Вардарска Македония „Южна Сърбия“, а езикът на местното славянско население смята за диалект на сърбохърватския.<ref name=Danforth/> В обществения живот се позволява употребата единствено на сърбохърватски език.<ref name=Danforth/> Употребата на български, включително местните диалекти, е забранена.<ref name=Banac/> Забранява се също публикуването на вестници, списания и книги на български.<ref>{{cite book|title= Историја на Македонија|last= Рихлик|first= Ян|last2=Коуба|first2=Мирослав|authorlink=Ян Рихлик|year= 1997|place=Скопие|publisher= Македонска Реч|isbn= 978-9989-163-88-3 |pages=189}}</ref> Срещу сръбската власт избухват: [[Тиквешко въстание|Тиквешкото въстание]] на 15 – 25 юни 1913 г. и [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]] на 7 септември 1913 г.