Северна Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м текстът е с източник
Ред 128:
Според сключения преди Балканските войни [[Българо-сръбски договор (1912)|Българо-сръбски договор]] от 1912 г. Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония.<ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878 – 1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11 – 14</ref> По време на [[Балканската война]] сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южна Македония, а България заема източна Македония. Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на [[Междусъюзническата война]] се стига до фактическото разделяне на Македония на три части – [[Вардарска Македония]] за Кралство Сърбия, [[Пиринска Македония]] за Царство България и [[Егейска Македония]] за Кралство Гърция.
 
След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.<ref name=Banac>{{cite book |title=The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics. |last=Banac |first=Ivo|publisher=Cornell University Press|year=1984|place=London and Ithaka|isbn=0801416752|page=317}}</ref> Сръбските власти затварят 641 български училища и 761 църкви, а екзархийските духовници и учители са прогонени.<ref name=Banac/> Официалната сръбска власт определя славянското население в Вардарска Македония за „южни сърби“.<ref name=Danforth>{{cite book|title= The Macedonian Conflict|last= Danforth|first= Loring M.|year= 1997|publisher= Princeton University Press|isbn= 0-691-04356-6 |pages= 65}}</ref> Сръбското правителство нарича Вардарска Македония „Южна Сърбия“, а езикът на местното славянско население смята за диалект на сърбохърватския.<ref name=Danforth/> В обществения живот се позволява употребата единствено на сърбохърватски език.<ref name=Danforth/> Употребата на български, включително местните диалекти, е забранена.<ref name=Banac/> Забранява се също публикуването на вестници, списания и книги на български.<ref>{{cite book|title= Историја на Македонија|last= Рихлик|first= Ян|last2=Коуба|first2=Мирослав|authorlink=Ян Рихлик|year= 1997|place=Скопие|publisher= Македонска Реч|isbn= 978-9989-163-88-3 |pages=189}}</ref> Срещу сръбската власт избухват: [[Тиквешко въстание|Тиквешкото въстание]] на 15 – 25 юни 1913 г. и [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]] на 7 септември 1913 г.
 
==== По време на Първата световна война ====