Ски скокове: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink
Редакция без резюме
Ред 7:
Първият ски скачач е [[Норвегия|норвежкият]] [[лейтенант]] [[Олаф Рай]] (''Olaf Rye''), който през 1809 г. скача 9,5 метра пред публика от други военни. През 1862 г. ски скачачи като [[Сондре Норхайм]] (''Sondre Norheim'') преодоляват много по-големи дистанции.
 
По време на зимните олимпийски игри в [[Кортина д'Ампецо]] през [[Зимни олимпийски игри 1956|1956]] г. [[Финландци|финландският]] отбор въвежда нов стил на скачане, при който ръцете стоят изпънати до тялото вместо да са над главата като при гмуркане.<ref>[http://corporate.olympics.com.au/games/cortina-d-ampezzo-1956 Cortina D' Ampezzo 1956],. http://corporate.olympics.com.au,. 29 октомври 2017</ref>
 
През 1970-те години са въведени правила, според които основната цел престава да е максимално дълъг скок, а точното приземяване върху критичната зона.&nbsp;<ref name="Без страх" />
Ред 64:
 
==== Ски полети ====
Ски полетите са екстремна форма на ски скоковете. Провеждат се на шанци с размер над 185 метра, като на всяка една от тях са възможни полети над 200 метра. Има само пет такива шанци. Това са: [[Викерсундбакен]] във [[Викерсунд]], Норвегия; [[Оберстдорф]], Германия; [[Кулм]], Австрия; [[Леталница]], [[Планица]], Словения; и [[Харахов]], Чехия. Шестата шанца [[Копър пик]] в [[Мичиган]] понастоящем не се използва, но има планове за реконструкцията ѝ по стандартите на [[Международна федерация по ски|ФИС]] <ref>{{cite web|url=http://copperpeak.org|title=copperpeak.ororg}}</ref>
 
В продължение на много години най-голямата шанца е тази в Планица, където са поставени всички световни рекорди по ски скокове до 2011. През 2010 шанцата във Викерсунд е реконструрирана и удължена, с което изпреварва тази в Планица. Още на първото състезание на обновената шанца през февруари 2011 г., в тренировъчен скок норвежецът [[Йохан Ремен Евенсен]] скача 243 m, а по-късно през същия ден, в квалификацията, скача 246,5 m <ref>[http://www.fisskijumping.com/ www.fisskijumping.com]</ref> С това Евенсен изпреварва както официалния световен рекорд от 239 m на норвежеца [[Бьорн Ейнар Роморен]], така и най-дългия до момента региситриран скок от 240 m на финландеца [[Яне Ахонен]], и двата постигнати на състезанието в Планица през 2005. (Яне Ахонен пада при приземяването и според правилата на ФИС постижението му не се счита за рекорд). На 14 февруари 2015 отново на шанцата във Викерсунд словенецът [[Петер Превц]] подобрява рекорда на Евенсен с 3,5 m, постигайки 250 m. <ref>[http://data.fis-ski.com/dynamic/results.html?sector=JP&raceid=4180 Ски полети, Викерсунд,]. 2015</ref>. На следващия ден, по време на квалификацията, Дмитрий Василев скача 254,3 m, но пада при приземяването.<ref>http://data.fis-ski.com/pdf/2015/JP/3880/2015JP3880RLQ.pdf Резултати от квалификацията за втори кръг 15.02. февруари 2015</ref>, а норвежецът [[Андерс Фанемел]] по време на първия скок от състезанието постига 251,5 m с което подобрява рекорда на Превц.<ref>http://data.fis-ski.com/pdf/2015/JP/3880/2015JP3880RL.pdf Резултати от втори кръг във Викерсунд 15.02. февруари 2015</ref>
 
ФИС провежда [[Световно първенство по ски полети]] от 1972 г. обикновено на всеки две години, но има случаи, когато са провеждани и в последователни години. През 2010 г. световният шампионат се провежда в Планица, а през 2012 – във Викерсунд.