Разлика между версии на „Петър Хаджииванов“

м
fixlink; козметични промени
м (fixlink; козметични промени)
 
=== Начална военна кариера ===
Постъпва във [[Военното училище]] в София през 1915 г. Завършва го успешно и на [[4 октомври]] [[1920]] г. е произведен в чин [[подпоручик]] с първо назначение в [[Седми пехотен преславски полк]] в Шумен. През 1925 г. завършва и търговско-стопански науки в [[Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]]<ref>[https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/24/phivanov/ edinzavet.wordpress.com]</ref>, днес [[УНСС]] в София.
 
До началото на Втората световна война Хаджииванов служи последователно във Втора жандармерийска дружина, [[Двадесет и седми пехотен чепински полк]], [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк]], [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]], [[Първи артилерийски полк (1889 – 1945)|Първи артилерийски полк]], [[Осемнадесети пехотен етърски полк]], в щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия]] като началник на разузнаваческа секция и началник на оперативна секция, издигайки се от подпоручик (27 ноември 1923 г.) през [[капитан]] (3 септември 1928 г.), до [[майор]] (6 май 1936 г.)
След завършването на войната полковник Хаджииванов е назначен за началник на [[Школа за запасни офицери „Христо Ботев“|Школата за запасни офицери]] (17 януари – 3 септември 1946), а по-късно е началник на [[Военната академия]] (1946 – 1948). На военна служба е до отстраняването му от армията през 1954 г.
 
Като офицер от запаса и военен пенсионер Хаджииванов се отдава на обществена дейност. Става член на Националния съвет на [[Отечествения фронт]], на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]], председател е на секция „Военна история“ от основаването и&#768;ѝ. През 1962 г. е удостоен със званието „[[активен борец против фашизма и капитализма]]“. Редактор е на списание „Съвременна пехота“ и е автор на много статии в периодичния печат, както и на няколко монографии на военна тема. Мемоарната му книга „До Алпите с Първа българска армия“ е издадена и на унгарски език.
 
Петър Хаджииванов умира на [[2 май]] [[1984]] г. в София.