Селско стопанство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink |
м fixlink |
||
Ред 54:
{{цитат|От гледна точка на продоволствената сигурност и от позицията на влошаващо се здравословно състояние на българската нация може да се счита за абсурд, когато вноса на такива важни продукти като плодове, зеленчуци, месо и редица други преобладава над износа и достига заплашителните равнища от 70 – 80%. Липсва ясна политика за развитие на сектора и значението му за икономиката на страната като се има предвид, че агроиндустрията в света през 2030 г. ще определя в значителна степен развитието на всички важни за човека преработвателни индустрии като хранително-вкусовата, фуражната, леката, енергетиката, химическата, фитофармацевтичната, козметичната, туристическата и редица други.}}
Аналогични са и оценките дадени в Икономически доклад на БАН за 2016 година<ref>[http://www.iki.bas.bg/files/Doklad_2016_0.pdf www.iki.bas.bg]</ref>: Съсредоточаване на земята в малък на брой стопанства, които и получават субсидиите, монокултурно земеделие, като се произвеждат само 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от
млякото, необходими за населението на България, голям административен апарат в Министерството на замеделието (17000 човека, без някои държавни предприятия), което го превръща в най-голямата икономическа структура на държавата и други.
| |||