ФК „Интер“: Разлика между версии

[[Файл:Giacinto.jpg|мини|ляво|[[Джачинто Факети]] - легендарния капитан на [[Интер]] и [[Италия]].]] [[Файл:Lothar_Matthäus.jpg|мини|[[Лотар Матеус]] - световен шампион, играч на първенството, играч на годината и носител на [[Златна топка на Франс Футбол (1956 – 2009)|златна топка]].]] В над стогодишната история на ФК Интер, над 800 [[футболист]]а са обличали черно-синята фланелка<ref>http://archivio.inter.it/cgi-bin/giocatori-tabella</ref>, повечето от които са италианци. Към най-открояващите се [[Национален отбор по футбол на Италия|италиански национали]] спадат: [[Вирджилио Фосати]] - първият капитан и същевременно треньор на отбора, [[Луиджи Чевенини]], [[Джузепе Меаца]] - футболният символ на Интер и [[Италия]] през 20-те и 30-те години, двукратен световен шампион с националния отбор, човекът на когото е кръстен [[Джузепе Меаца (стадион)|стадиона]] в [[Милано]]. През 60-те години идва реда на [[Джачинто Факети]] - един от символите на „[[Великият Интер]]“, първият в историята [[защитник (футбол)|защитник]], който прави пробиви в атака и бележи [[гол]]ове, първият и единствен футболист, в чест на когото клуба на Интер оттегля номер на фланелка (тази с номер 3)<ref>http://www.fifa.com/newscentre/news/newsid=113433.html</ref>. Към него задължително се добавят и [[Сандро Мацола]], [[Армандо Пики]], [[Тарчизио Бурнич]], [[Анджело Доменгини]] и [[Марио Корсо]], всички освен Пики и Корсо, са европейски шампиони през 1968 г., а на [[Световно първенство по футбол|световното първенство по футбол]] през 1970 г. стават вицешампиони. След затварянето на границите през 70-те години, с екипа на Интер блесват играчи като [[Роберто Бонинсеня]], [[Габриеле Ориали]], [[Еваристо Бекалоси]] и [[Грациано Бини]]. В следващото десетилетие идва ред на [[Алесандро Алтобели]] - един от най-ефективните и резултатни [[нападател]]и в историята на италианския футбол, [[Валтер Дзенга]] - наричан ''„човека-паяк“'', в три поредни години избиран за най-добър вратар на годината<ref>http://www.rsssf.com/miscellaneous/iffhs-gkoy.html</ref>, поставил рекорд (неподобрен и до днес) от 518 минути без допуснат гол на световно първенство<ref>http://www.fifa.com/worldfootball/news/newsid=755487.html</ref>, [[Джузепе Бергоми]] - рекордьорът по брой мачове за Интер, трикратен носител на [[Купа на УЕФА|купата на УЕФА]]<ref>http://archivio.inter.it/cgi-bin/primatisti?L=en</ref>. В последните години Интер се свързва с името на [[Марко Матераци]], четирикратен шампион на Италия, който има главна заслуга за спечелването на световното първенство по футбол през 2006 г.

 

 

Интеристите печелили [[Европейско първенство по футбол|европейското първенство]] са седем на брой: [[Тарчизио Бурнич|Бургнич]], [[Анджело Доменгини|Доменгини]], [[Сандро Мацола|Мацола]] и [[Джачинто Факети|Факети]] ([[Италия]], 1968)<ref>http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=1968/round=179/match=73910/report=lu.html</ref>, [[Луис Суарес Мирамонтес|Луис Суарес]] ([[Испания]], 1964)<ref>http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=1964/round=172/match=3996/index.html</ref>, [[Лоран Блан]] ([[Франция]], 2000)<ref>http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=2000/round=1461/match=65299/index.html</ref> и [[Йоргос Карагунис]] ([[Гърция]], 2004).<ref>http://www.uefa.com/competitions/euro2012/history/season=2004/round=1623/match=1059194/index.html</ref>