Теория на еластичността: Разлика между версии

'''Теория на еластичността''' е раздел на [[Механика на непрекъснатите среди|механика на непрекъснатите среди]], в който се изучават обратимите [[Деформация|деформации]] на телата, т.е. деформациите, които изчезват при снемане на натоварването.<ref>[http://uacg.bg/?p=179&id=462&f=2&dp=23&l=1 uacg.bg]</ref>

Най-общо, еластичност е свойството на телата да се съпротивляват на изменението на формата и [[Обем|обемаобем]]а си при натоварване и да възвръщат тази форма и обем при разтоварване.

Основната задача на теорията на еластичността е определяне на преместванията, деформациите и напреженията в еластичните тела по зададено външно натоварване. Основният закон на теорията на еластичността е [[Закон на Хук|законът на Хук]], според който [[Тензор|тензоритетензор]]ите на [[Напрежение (механика)|напрежението]] и деформацията в еластично тяло са свързани с линейна зависимост. Този закон, в случая на едномерен опън, има вида '''σ''' = '''''Eε''''', където '''σ''' е напрежението на опън, '''''ε''''' относителното удължение, а '''''E''''' – коефициентът на пропорционалност, наречен [[Модул на еластичност|модул на Юнг]].

Съвременното формулиране на основните закони и съотношения на теорията на еластичността е дадено от френските учени А. Навие и [[Огюстен Луи Коши|О. Коши]] в началото на XIX в. До края на този век с трудовете на Г. Ляме, Б. Сен-Венан, К. Бусинеск и други теорията на еластичността се превръща в класическа математическа теория от голямо значение за строителството и техниката. Днес тя е теоретична основа на пресмятанията на якост, деформируемост и устойчивост в [[Строително инженерство|строителното дело]], авиостроението и ракетостроенето, [[Машиностроене|машиностроенетомашиностроене]]то, минното дело и други.