|
| забележки =
}}
TYK BESHE XITLER!
'''Ту̀рция''', официално '''Репу̀блика Ту̀рция''' ({{lang|tr|Türkiye Cumhuriyeti}}), е [[държава]], чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в [[Югоизточна Европа]], но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с [[Грузия]], [[Армения]], [[Азербайджан]] и [[Иран]]; на юг – с [[Ирак]] и [[Сирия]]; на запад – с [[Егейско море]] и островите в него, [[Гърция]] и [[България]]. До [[1922]] г. територията на днешната държава е в центъра на [[Османска империя|Османската империя]]. Площта ѝ е 783 562 km², от които 769 632 km² суша и 13 930 km² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.
Сунитският [[ислям]] се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече [[Алевии|алевитство]], [[юдейство]] и православно [[християнство]]. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като [[НАТО]], [[ОИСР]], [[Съвет на Европа]], [[ОССЕ]] и [[Г-20]]. Турция започва преговори за пълноправно членство в [[ЕС|Европейския съюз]] през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от [[Централна Азия]], [[Африка]], [[Близкия изток]] чрез членството си в организации като [[Организация Ислямска конференция|Организация „Ислямска конференция“]] и Организация за икономическо сътрудничество.
След [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.|опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.]] в страната е въведено извънредно положение.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/02/10/2915649_chistkata_v_turciia_uvolniavat_sushtite_ucheni_koito_i/ Чистката в Турция: „Уволняват същите учени, които и превратаджиите щяха да уволнят“], dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.</ref>
== География ==
{{основна|География на Турция}}
=== Разположение ===
Турция оформя мост между [[Югоизточна Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]], като азиатската и европейската част на страната са разделени от [[Мраморно море]] и проливите [[Босфор]] и [[Дарданели]]. В Европейска Турция, включваща [[Източна Тракия]] с по-голямата част от град [[Истанбул]] и няколко острова в Мраморно и [[Егейско море]] ([[Мармара]], [[Авша]], [[Пашалиман]], [[Имврос]] и други), влизат 3% от територията на страната.
Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос [[Авлака]] на остров Имврос) и най-източната точка (край град [[Аралък]]) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров [[Тавшан]] на север и нос [[Анамур]] на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос [[Баба]], който е също и най-западната точка на континента [[Азия]]. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – [[България]] и [[Гърция]] на северозапад, [[Сирия]] и [[Ирак]] на югоизток и [[Иран]], [[Азербайджан]], [[Армения]] и [[Грузия]] на изток.
Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и [[Черно море]]) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до [[Средиземно море]]. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.
<gallery align="center" perrow="4" widths="180px">
Image: Istanbul and Bosporus big.jpg|Спътникова снимка на Босфора, направена от [[Международната космическа станция]] през април 2004 г.
Image: Pontic Panorama.jpg|Панорама от Понтийските планини
Image:Demirkazik Crest of Aladag Mountains in Nigde Turkey.jpg|Връх Демирказик
</gallery>
=== Релеф ===
{{раздел-мъниче}}
По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположени [[Понтийски планини|Понтийските планини]], на юг – [[Тавър|Тороските планини]], а между тях е разположено [[Анадолско плато|Анадолското плато]], още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият [[вулкан]] [[Арарат (връх)|Арарат]], който е 5 165 m.
=== Климат ===
Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат [[средиземноморски климат]] с горещо и сухо лято и мека влажна зима (''Csa'' [[Климатична класификация на Кьопен|по Кьопен]]). По черноморското крайбрежие климатът е [[океански климат|океански]] (''Cfb'' по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие [[сняг]] вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.
Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е [[полупустинен климат|полупустинен]] (''Bsk'' по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около [[Кония]] и [[Малатия]], където годишните валежи често са под 300 mm.
В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (''Dsa'' и ''Dsb'' по Кьопен) и [[континентален климат|континентален]] (''Dfb'' по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.
{{Климатограма
| [[Измир]]<br/><small>(средиземноморски климат)</small>
| 5.6 | 12.2 | 131.2
| 5.9 | 13.4 | 98.8
| 7.2 | 15.8 | 76.7
| 10.9 | 20.7 | 44.1
| 15.1 | 25.9 | 31.8
| 19.4 | 30.6 | 7.9
| 22.0 | 33.0 | 2.1
| 21.8 | 32.7 | 2.2
| 18.3 | 29.0 | 10.7
| 14.3 | 23.8 | 37.9
| 10.6 | 18.4 | 92.1
| 7.5 | 14.0 | 150.8
|float=left
|clear=none
|source=[http://worldweather.wmo.int/014/c00049.htm WMO]
}}
{{Климатограма
| [[Кония]]<br/><small>(полупустинен климат)</small>
| -4.3 | 4.6 | 34.9
| -3.5 | 6.8 | 28.2
| -0.5 | 11.5 | 27.0
| 4.2 | 17.4 | 32.6
| 8.5 | 22.2 | 42.2
| 12.4 | 26.5 | 23.4
| 15.5 | 30.0 | 6.6
| 15.2 | 30.0 | 4.8
| 10.6 | 25.8 | 11.0
| 5.7 | 20.0 | 28.2
| 0.7 | 13.0 | 31.2
| -2.5 | 6.5 | 40.4
|float=left
|clear=none
|source=[http://worldweather.wmo.int/014/c01365.htm WMO]
}}
{{Климатограма
| [[Ерзурум]]<br/><small>(континентален климат)</small>
|-13.4 | -3.9 | 23.1
|-12.3 | -2.5 | 27.5
| -7.4 | 1.9 | 35.8
| 0.2 | 10.6 | 52.2
| 4.6 | 16.6 | 72.5
| 7.6 | 21.4 | 49.9
| 11.4 | 26.1 | 28.2
| 11.4 | 26.8 | 17.9
| 6.9 | 22.3 | 25.4
| 2.1 | 14.8 | 45.8
| -3.3 | 6.6 | 35.1
| -9.7 | -1.0 | 23.0
|float=left
|clear=none
|source=[http://worldweather.wmo.int/014/c00053.htm WMO]
}}
<div style="clear:both"></div>
=== Флора и фауна ===
Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, [[малка дропла]], фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.
== История ==
{{основна|История на Турция}}
Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави [[История на Грузия|Грузия]] ([[Колхида]] и [[Иверия]]), [[Ахеменидско царство|Персия]], [[История на Армения|Армения]], [[Древен Рим|Рим]] и [[Византийска империя|Византия]].
=== Древна история ===
[[Файл:Walls of Troy (1).jpg|мини|250п|Част от стените на древния град Троя]]
Полуостров [[Мала Азия]] (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. [[Неолит]]ните селища, като [[Чаталхьоюк]], [[Чайоню]], [[Невалъ Чори]], [[Хаджълар]], [[Гьобекли тепе]] и [[Мерсин]], са едни от най-старите известни в целия свят.<ref name="AnatoliaNeolithic">{{Cite web | url = http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | title = Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia | last = Thissen | first = Laurens | publisher = CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop | format = PDF | accessdate = 21 декември 2006 | date = 23 ноември 2001 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070605005726/http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | archivedate =5 юни 2007 | deadurl=yes | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Селището [[Троя]] възниква през неолита и се използва без прекъсване до [[Желязна епоха|желязната епоха]].
[[Файл:Celsus-Bibliothek2.jpg|мини|Библиотеката в [[Ефес]], датираща от 135 г. пр. Хр.]]
В Древността жителите на Анатолия говорят [[Индоевропейски езици|индоевропейски]], [[Семитски езици|семитски]] и [[картвелски езици]], както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските [[Хетски език|хетски]] и [[лувийски език]], някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.<ref name="AnatoliaIndoEuropean">{{Cite journal | last = Balter | first = Michael | title = Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family? | journal = Science | volume = 303 | issue = 5662 | page = 1323 | date = 27 февруари 2004 | doi = 10.1126/science.303.5662.1323 | pmid = 14988549 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
[[Хати]]те са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците [[хети]], заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. [[Асирия|Асирийците]] завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от [[Вавилония]].<ref>{{cite web | url = http://www3.uakron.edu/ziyaret/timeline_3period.html | title = Ziyaret Tepe – Turkey Archaeological Dig Site | publisher= uakron.edu | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.aina.org/articles/assyrianidentity.pdf | title = Assyrian Identity In Ancient Times And Today' | format = PDF | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват [[фригийци]]те, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на [[кимерийци]]те.<ref name="TroyHittiteEmpirePhrygians">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/03/waa/ht03waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus, 2000 – 1000 B.C. | work = Timeline of Art History | publisher = The Metropolitan Museum of Art, New York | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> След падането на [[Фригия]] в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са [[Лидия]], [[Кария]] и [[Ликия]].
От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски [[гърци]]. Те основават там множество колонии, сред които [[Милет]], [[Ефес]], Смирна (днес [[Измир]]) и Византион (днес [[Истанбул]]). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името [[Армения]]. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийското [[Ахемениди|Ахеменидско царство]], а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на [[Александър Македонски]].<ref name="PersiansInAsiaMinor">{{cite web | url = http://www.wsu.edu/~dee/GREECE/PERSIAN.HTM | title = Ancient Greece: The Persian Wars | last = Hooker | first = Richard | publisher = Washington State University, WA, United States | accessdate = 22 декември 2006 | date = 6 юни 1999 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави ([[Витиния]], [[Кападокия]], [[Пергамско царство|Пергам]], [[Понтийско царство|Понт]]), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от [[Римска република|Римската република]].<ref name="AlexanderToRome">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/04/waa/ht04waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in ''Timeline of Art History.'' | publisher = New York: The Metropolitan Museum of Art | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
=== Римска и Византийска епоха ===
* През 44 – 57 г. пътешествия на [[Апостол Павел]] през градовете на Анатолия.
* През [[326]] г. [[Константин Велики]] пренася столицата на [[Римската империя]] във [[Византион]], през 330 г. го преименува в [[Константинопол]].
* През [[395]] г. e в състава на [[Византийската империя]];
=== Възход на Османската империя ===
[[Файл:OttomanEmpireIn1683.png|мини|250п|Османската империя през XIV–XVII в.]]
* През [[1037]] – [[1109]] г. съществува държавата на ''Велики Селджук'' с център [[Иран]].
* През [[1288]] – [[1320]] г. започва създаването на Османската държава.
* През [[1326]] г. османците завладяват [[Бурса|Пруса]];
* През [[1371]] г. e [[Черноменска битка|битката при Черномен]] – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
* През [[1387]] г. e [[Битка при Плочник|битката при Плочник]] – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
* През [[1389]] г. e [[битка при Косово поле|битката при Косово поле]], поражение за православните страни, убити са [[княз Лазар]] и султан [[Мурад I]];
* През [[1393]] г. турците завладяват Велико Търново, столицата на [[Търновското царство]]. Царството на [[цар Иван Шишман]] става васално на Османлиите. През [[1395]] г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
* През [[1396]] г. Кръстоносната войска на [[Сигизмунд]] е разбита от [[Баязид I|Баязид]] край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на [[Видинско царство]]). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на Османлиите.
* През [[1402]] г. [[Баязид I|Баязид]] е разгромен от [[Тамерлан]] край [[Анкара]], наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат [[Въстание на Константин и Фружин|въстание]] за отвоюването на България.
* През [[1422]] г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
* През [[1453]] г. e превзет [[Константинопол]], с което [[Византия]] престава да съществува;
* През [[15 век|15]]-[[16 век]] са покорени [[Гърция]], [[Босна (област)|Босна]], [[Трапезунд]], [[Влашко]], части от Унгария, [[Крим]], [[Армения]], [[Сирия]], [[Египет]], [[Хеджаз]], Северна Африка, [[Кипър]];
* 1514 – 1517 г. султан [[Селим I]] Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до [[Етиопия]], Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и [[халиф]].
* Периодът [[1520]] – [[1566]] г. е под управлението на султан [[Сюлейман I]] Кануни, наречен в Европа ''Великолепни'', а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята.
=== Упадък и опити за модернизация ===
[[Файл:Young Turks 1909 2.jpg|мини|250п|Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.]]
[[Файл:TreatyOfSevres (corrected).PNG|мини|250п|Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор]]
* През [[1683]] г. е първо поражение на османците при [[Виена]] от обединената армия на австрийци и [[поляци]] – начало на териториални загуби и упадък на [[Османската империя]];
* През [[1783]] г. империята губи [[Крим]]; [[1800]] г. – [[Египет]]; [[1829]] г. – [[Сърбия]] и [[Влашко]]; [[1876]] – [[1909]] г. – управлението на султан [[Абдул Хамид II]], последния султан имащ все още някакво могъщество. Той прави опит да запази владенията на империята в поредица войни: [[1878]] г. – [[България]]; [[1882]] г. – Северна Африка; [[1912]] г. – [[Либия]]; [[1913]] г. – европейските си владения, в Балканската война;
* През [[1914]] – [[1918]] г. Османската империя търпи поражение в [[Първата световна война]] – ликвидация на Османската империя;
* Твърди се, че през [[1915]] – [[1916]] са извършени три геноцида: [[Арменски геноцид|арменският геноцид]] (Турция отхвърля термина ''геноцид'' като твърди, че убийствата били междуетнически), [[Понтийски гръцки геноцид|Геноцидът над Понтийските гърци]], и [[Геноцид на Сурйойо|Геноцидът над асирийския народ]] (който за разлика от другите два народа е бил на стотици километри от фронтовите линии).
=== Република Турция ===
* През [[1920]] г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпише [[Севърски договор|Севърския мирен договор]] и властта в Истанбул е готова да го направи, но [[Кемал Ататюрк]], който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
* През 1921/22 г. [[Ататюрк]] отблъсква гръцки опит за настъпление с посока [[Анатолия|Централна Анатолия]]. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на [[Измир|Измир (Смирна)]]. Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. [[Гръцко-турска война (1919-1922)]])
* На [[24 юли]] [[1923]] г. е подписан [[Лозански договор|Лозанския мирен договор]]. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на [[Версайска система от договори|Версайските решения]] от 1919 – 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн гърци са принудени да напуснат [[Мала Азия]], а 400 хил. турци и помаци – [[Западна Тракия]] и [[Егейска Македония]].
* В резутат на национално-освободително движение на [[29 октомври]] [[1923]] г. Турция е провъзгласена за република – първа в [[Близкия Изток|Близкия]] и [[Средния Изток]], столицата е преместена в [[Анкара]] и е приета [[Конституция]].
* [[1923]] – [[1938]] г. [[Мустафа Кемал Ататюрк]] провежда [[Реформи на Ататюрк|коренни промени]] в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на [[фесове]]. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това [[мюсюлманите]] са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата ''Гази'' (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
* Ататюрк умира на [[10 ноември]] [[1938]] г. и властта преминава в ръцете на неговия съратник [[Исмет Иньоню]], външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война – прозападна. Турция запазва неутралитет през [[Втората световна война]].
* Член на [[ООН]] от [[1945]] г.
* [[1946]] – [[1950]] г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
* През [[1948]] г. страната получава икономическа помощ по [[план Маршал|плана Маршал]].
* През [[1952]] г. Турция става член на [[НАТО]]
* През [[септември]] [[1980]] г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, въглавяван от генерал [[Кенан Еврен]], продължава икономическите реформи.
* През 2013 г. избухват [[антиправителствени протести в Турция (2013)|антиправителствени протести]], а в края на годината и [[Корупционен скандал в Турция 2013|корупционен скандал]].
* Между [[15 юли|15]] и [[16 юли]] [[2016]], в Турция се извършва [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016|опит за военен преврат]].
== Население ==
{{основна|Население на Турция}}
{{bar box
| title=Етноси в Турция<ref name="Milliyet"/><ref name=konda/>
| titlebar=#ddd
| left1=етноси
| right1=процент
| float=right
| bars=
{{bar percent|[[Турци]]|Orange|76.03}}
{{bar percent|[[Кюрди]]|pink|15.07}}
{{bar percent|Други|purple|9.10}}
}}
Столицата на Турция и вторият най-голям град е [[Анкара]], най-големият е [[Истанбул]]. Някои от другите по-големи градове са [[Измир]], [[Бурса]], [[Адана]], [[Газиантеп]], [[Кония]], [[Анталия]], [[Диярбакър]], [[Мерсин]], [[Кайсери]], [[Самсун]].
Населението на Турция е 75 627 384 (декември [[2012]]) и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75 – 76% [[турци|турско]], 14 – 15% от населението са [[кюрди]], а 7 – 10% други етнически малцинства.<ref name="Milliyet">{{cite web|url=http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html|language=Turkish |title=55 milyon kişi 'etnik olarak' Türk / Güncel / Milliyet Gazete |publisher=Milliyet.com.tr }}</ref><ref name=konda>{{Citar web|url=http://www.konda.com.tr/html/dosyalar/ttya_en.pdf|titulo= Social structure survey 2006|ano=2007|obra=www.konda.com.tr|publicado=Konda, Research and Consultancy|lingua3=en|arquivourl=http://www.webcitation.org/5sstAzJsW|paginas=5;19|formato=pdf}}</ref>
{| class="navbox" width="97%"
!colspan="12" style="padding:0.3em 0; line-height:1.2em; <!--(for sake of wrapped line plus footnote ref)--> font-size:120%;"| [[Списък на градовете в Турция|Най-големи градове в Турция]]<br/>{{nobold|<small>(по данни на TurkStat. към декември 2011 г.)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.citypopulation.de/Turkey-RBC20.html| заглавие = Население в областните градове към 01.03.2001 и към 01.02.2011 година | достъп_дата = [[5 април]] [[2011]] | издател = Национален статистически институт (НСИ)}}</ref></small>}}
|-
! [[Списък на градовете в Турция|Място]] !! [[Списък на градовете в Турция|Град]] !! [[Административно деление на Турция|Област]] !! [[Списък на градовете в Турция|Население]] !! [[Списък на градовете в Турция|Място]] !! [[Списък на градовете в Турция|Град]] !! [[Административно деление на Турция|Област]] !! [[Списък на градовете в Турция|Население]] !! rowspan=11 | {{navbar|20-те най-големи градове в Турция|plain=1}}
[[Файл:Resim 101.jpg|150 px|]]<br>
[[Истанбул]]<br>
[[Файл:Ankara Kizilay square.JPG|150 px|]]<br>
[[Анкара]]<br>
[[Файл:Izmir coast.jpg|150 px|]]<br>
[[Измир]]
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 1 ||align=left | '''[[Истанбул]]''' ||align=left | [[Вилает Истанбул|Истанбул]] ||13 522 528 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 11 ||align=left | '''[[Кайсери]]''' ||align=left | [[Кайсери (вилает)|Кайсери]] || 844 656
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 2 ||align=left | '''[[Анкара]]''' ||align=left | [[Анкара (вилает)|Анкара]] || 4 417 522|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 12 || align=left | '''[[Ескишехир]]''' ||align=left | [[Ескишехир (вилает)|Ескишехир]] || 648 396
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 3 ||align=left | '''[[Измир]]''' ||align=left | [[Измир (вилает)|Измир]] ||2 803 418 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 13 ||align=left | '''[[Гебзе]]''' ||align=left | [[Коджаели]] || 545 229
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 4 ||align=left | '''[[Бурса]]''' ||align=left | [[Бурса (вилает)|Бурса]] ||1 734 705|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 14 ||align=left | '''[[Шанлъурфа]]''' ||align=left | [[Шанлъурфа (вилает)|Шанлъурфа]] || 515 199
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 5 ||align=left | '''[[Адана]]''' ||align=left | [[Адана (вилает)|Адана]] ||1 628 725 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 15 ||align=left | '''[[Денизли]]''' ||align=left | [[Денизли (вилает)|Денизли]] || 511 751
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 6 ||align=left | '''[[Газиантеп]]''' ||align=left | [[Газиантеп (вилает)|Газиантеп]] || 1 376 352 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 16 ||align=left | '''[[Самсун]]''' ||align=left | [[Самсун (вилает)|Самусн]] || 802 011
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 7 ||align=left | '''[[Кония]]''' ||align=left | [[Кония (вилает)|Кония]] || 1 073 791 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 17 ||align=left | '''[[Адапазаръ]]''' ||align=left | [[Сакария (вилает)|Сакария]] || 429 331
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 8 ||align=left | '''[[Анталия]]''' ||align=left | [[Анталия (вилает)|Анталия]] || 1 001 318 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 18 ||align=left | '''[[Кахраманмараш]]''' ||align=left | [[Кахраманмараш (вилает)|Кахраманмараш]] || 428 724
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 9 ||align=left | '''[[Диярбакър]]''' ||align=left | [[Диярбакър]] || 875 069 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 19 ||align=left | '''[[Малатия]]''' ||align=left | [[Малатия]] || 419 959
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 10 ||align=left | '''[[Мерсин]]''' ||align=left | [[Мерсин (вилает)]] || 859 680 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 20 ||align=left | '''[[Ерзурум]]''' ||align=left | [[Ерзурум (вилает)|Ерзурум]] || 382 383
|-
|}
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Турция}}
Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г. държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години с възможност за преизбиране още за един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. бяха на 5 години).
Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател.
На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществен живот.
{{Br}}
Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал [[Ататюрк]], който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на [[Аднан Мендерес]] през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.
Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за [[арменски геноцид|геноцида над арменците]] (1915 – 16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.
=== Административно деление ===
{{основна|Административно деление на Турция}}
Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от нялколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.
Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.
Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).
{{Вилаети в Турция|state=collapsible collapsed}}
=== Въоръжени сили ===
[[Файл:Turkish troops.jpg|мини|200px|Турски командоси]]
{{основна|Въоръжени сили на Турция}}
Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от [[сухопътни войски]], [[военноморски флот]] и [[военновъздушни сили]], подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР.
Със своите 622 129 души<ref name="Turkey">{{cite news|title=Turkey's Armed Forces, CSIS (Page 32) |date=25 юли 2006|url=http://www.csis.org/media/csis/pubs/060626_asia_balance_powers.pdf}}</ref> в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в [[НАТО]] след тази на [[САЩ]]. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.
През втората половина на [[20 век]] турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни [[преврат]]а, най-вече с цел опазване светския характер на [[държава]]та.
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Турция}}
Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност<ref name=WB-GDP-PPP>{{cite web|url=http://databank.worldbank.org/data/download/GDP_PPP.pdf|title=''Gross Domestic Product 2013, PPP.'' (Last revised on 22 September 2014.)|publisher=The World Bank: World Development Indicators Database|format=PDF|accessdate=27 ноември 2014}}</ref> и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.<ref name=WB-GDP>{{cite web|url=http://siteresources.worldbank.org/DATASTATISTICS/Resources/GDP.pdf |title=Gross Domestic Product 2010 |publisher=The World Bank: World Development Indicators Database |format=PDF |accessdate=14.02.2013}}</ref> След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.mei.edu/sites/default/files/publications/Arguden_0.pdf |title=An Overview of the Turkish Economy|publisher=The Middle East Institute, стр. 5|autor=Yılmaz Argüden |format=PDF |accessdate=16.02.2013}}</ref> 4,7% за 2007 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.oecd-ilibrary.org/docserver/download/5km36j7d320s.pdf?expires=1361029399&id=id&accname=guest&checksum=60B554A6A670CA3EE286EFC257305DF0 |title=The 2008 – 09 Crisis in Turkey|publisher=OECD Economics Department, стр.5|autor= Lukasz Rawdanowicz|format= PDF|accessdate=16.02.2013}}</ref> през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година иконимиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на Световната икономическа криза.<ref name=IMFTUR>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2008/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=49&pr.y=13&sy=2001&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=186&s=NGDP_R%2CNGDP_RPCH%2CNGDP%2CNGDPD%2CNGDP_D%2CNGDPRPC%2CNGDPPC%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CPPPSH%2CPPPEX&grp=0&a=| заглавие = Report for Turkey| достъп_дата = 16.02.2013 | издател = IMF }}</ref> От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година.<ref name=IMFTUR/> Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десете най-развити икономики в света,<ref>{{cite news|url=http://www.foreignpolicy.com/articles/2010/05/20/turkeys_zero_problems_foreign_policy?page=0 |work=Foreign Policy |author=Ahmet Davutoğlu |title=A new vision |accessdate=16.02.2013}}</ref> също така до 2023 година се планира износът и да се повиши до 500 млрд. [[Щатски долар|$]].<ref>{{cite web|url=http://www.hurriyetdailynews.com/n.php?n=survey-reveals-high-hopes-on-turkish-exports-2011-01-17 |title=Survey reveals high hopes for Turkish exports |work=Hürriyet Daily News |accessdate=16.02.2013}}</ref>
[[Файл:Maslak kerembarut.jpg|мини|ляво|350px|Икономическа зона в Истанбул]]
Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, [[банка|банковия сектор]], [[транспорт]]а и [[комуникации]]те. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.<ref name=eceoropa>{{cite web|url=http://ec.europa.eu/agriculture/enlargement/countries/turkey/profile_en.pdf |title=Turkey – Agriculture and Enlargement |format=PDF |accessdate=14.02.2013}}</ref> През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.<ref>CIA, The World Factbook, [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html#tu GDP composition by sector (%) – Turkey]. Посетен 14.02.2013</ref>
Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),<ref name=EIA1>EIA, [http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=TU Analysis – Turkey]. Посетен 14.02.2013</ref> нефт (за 2010 г. около 55 хил. [[барел]]а на ден),<ref>[http://www.indexmundi.com/turkey/oil_production.html Turkey Oil – production]. Посетен 14.02.2013</ref> хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на [[Бор (елемент)|бор]] се намират в Турция.<ref>{{cite web|url= http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm|title=Developments in the Economic Sector (of Turkey)|publisher=Правителство на Турция|accessdate=17.02.2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20071219043858/http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm <!--Added by H3llBot-->|archivedate=19 декември 2007}}</ref> Турция е вторият по големина доставчик на текстил за [[Европейски съюз|ЕС]]<ref>[http://www.tcp.gov.tr/english/sectors/sectoringpdf/hg-clothing_2012.pdf Clothing Industri – production]. Посетен 14.02.2013</ref> и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).<ref name=eceoropa/>
Стартиралият през [[1970|70-те]] години на [[20 век]] проект [[Проект Югоизточен Анадол|Югоизточен Анадол]] цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с [[кюрди]] източна част.
=== Селско стопанство ===
За 2016 г. Турция е най-големият производител на лешници, череши, смокини, кайсии и нар, както и вторият най-голям производител на дюли и дини, а също и третият най-голям производител на краставици, зелен пипер, леща и шамфъстък.
=== Промишленост ===
[[Файл:Sogutozu Ankara Turkey.jpg|мини|ляво|300px|Бизнес-център в [[Анкара]]]]
[[Файл:Crowne Plaza İzmir.jpg|мини|upright|Търговски център в [[Измир]]]]
Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.<ref>{{cite web|url=http://www.itkib.org.tr/english/about/sectors/ready/readygarment_info.pdf|format=PDF|title= Turkish clothing industry |accessdate=17.02.2013}}</ref> Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника в [[Европа]]. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори в [[Европа]].<ref>{{cite news|url=http://edition.cnn.com/2005/BUSINESS/01/17/turkey.beko/|accessdate=17.02.2013|title=Turkey switches on to TV market|work=CNN.com|date=17 януари 2005|first=Jim|last=Boulden}}</ref> За 2008 г. Турция е трета в Европа (след [[Германия]] и [[Италия]]) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),<ref>{{cite web|url=http://www.invest.gov.tr/en-US/infocenter/publications/Documents/HOME.APPLIANCES.ELECTRONICS.INDUSTRY.PDF|title=Turkish home appliances & electronics industry report, стр 5 |format=PDF |accessdate=17.02.2013}}</ref> а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Старият континент.
[[Файл:İstanbul 4284.jpg|мини|Станция на Истанбулското метро]]
Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната: [[Toyota]], [[Ford]], [[Хонда|Honda]], [[Opel]], [[Hyundai]], [[Mercedes-Benz]], [[МАН Груп|MAN AG]] и други. Автомобили произвеждат и няколко турски марки като [[Tofaş]], [[Etox]], [[Otosan]] и [[Oyak-Renault]]. През 2008 година Турция е произвела 1,147,110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител в [[Европа]] и петнадесети най-голям производител в света.<ref>{{Cite news|url=http://www.ulasimonline.com/news_detail.php?id=8052&uniq_id=1246562801|title=Türkiye otomotiv sektöründe büyüyor|publisher=Ulaşım Online|date=29 юни 2009|accessdate=6 юли 2009}}</ref><ref>{{cite web|url=http://oica.net/category/production-statistics/ |title=2008 Production Statistics |publisher=OICA |accessdate=1 ноември 2010}}</ref> Турция е на едно от челните места по производство на камиони в Европа. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони.
Турция е също и една от водещите корабостроителни нации в света, а също така и на четвърто място в света по произведени [[Яхта|мега яхти]] (яхти дълги над 25 метра).<ref name="ship-moe">{{cite web|title=Shipbuilding Industry in Turkey|url=http://www.tcp.gov.tr/english/sectors/sectoringpdf/shipbuilding_2012.pdf|publisher=Министерство на икономиката на Турция|year=2012|accessdate=17.02.2013}}</ref> За 2011 г. турската [[Корабостроене|корабостроителна]] индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. долара.<ref name="ship-moe"/>
=== Туризъм ===
[[Туризъм|Туризмът]] е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са [[Истанбул]], [[Анталия]], [[Бодрум]], [[Мармарис]], [[Измир]] и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд долара.<ref>{{Cite news|url=http://www.turkstat.gov.tr/PreHaberBultenleri.do?id=3993|title=Tourism Statistics in 2008|work=TURKSTAT|accessdate=29 януари 2009|date=29 януари 2009}}</ref> През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона турци.<ref>[http://www.kultur.gov.tr/EN,36567/tourism-statistics.html www.kultur.gov.tr]</ref> Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.<ref>[http://www.kulturturizm.gov.tr/genel/text/eng/TST2023.pdf www.kulturturizm.gov.tr]</ref> Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани на [[Германия]], [[Великобритания]], [[Русия]], [[Холандия]], [[Израел]], [[Иран]]. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.
<gallery>
Картинка:Анкара 2046737391 8f49cdb9ea o.jpg|Мавзолеят на Ататюрк, [[Анкара]]
Картинка:View of Cappadocia edit.jpg|[[Кападокия]]
Картинка:Istanbul-Sultan_Ahmet.jpg|[[Султан Ахмед джамия]]
Картинка:Istanbul-Topkapi_Saray.jpg|[[Топкапъ сарай]]
Картинка:Celsus-Bibliothek.jpg|Библиотеката на Целз в Ефес
Картинка:Oludeniz.jpg||Панорамен изглед на част от крайбрежието на [[Фетхие]]
File:Uludag range.JPG|[[Олимп (Мала Азия)|Малоазийския Олимп]] е популярна ски-дестинация в Турция
</gallery>
== Култура ==
{{основна|Култура на Турция}}
<!--
{| border="1" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0"
|+<big>'''Празници'''</big>
|— style="background:#efefef;"
!Дата
!Българско име
!Местно име
!Описание
|—
|
|
|
|
|} -->
== Други ==
* [[Комуникации в Турция]]
* [[Транспорт в Турция]]
* [[Външна политика на Турция]]
{{Географско местоположение|Център=[[Турция]]|Изток=[[Грузия]], [[Армения]], [[Азербайджан]], [[Иран]]|Юг=[[Ирак]], [[Сирия]]|Запад=''[[Бяло море]]''|Северозапад=[[Гърция]], [[България]]}}
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Turkey}}
* [http://www.cankaya.gov.tr/ Официален сайт на президента на Турция]
* [http://www.tbmm.gov.tr/ Официален сайт на парламента на Турция]
* [http://www.mfa.gov.tr/ Министерство на външните работи на Турция]
{{Европейски_съюз}}
{{НАТО}}
{{ОИСР}}
{{Европа}}
{{Азия}}
{{Балкани}}
{{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}}
[[Категория:Турция| ]]
| 