Уикипедия

Есхил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 18:
Роден е през [[525 пр.н.е.|525 г. пр.н.е.]] Участва в [[гръко-персийските войни]] (битките при [[Маратон (Гърция)|Маратон]], [[Саламина|Саламин]] и [[Платея]]). Първото му участие в драматическо състезание се пада между 500 и 497 г. пр.н.е. за утвърждаване на ''есхиловата драматургическа линия''.
 
Античните учени приписватизброяват в литературното му наследство около 90 пиеси (трагедии и [[Сатирна драма|сатирни драми]]), от които до нас са достигнали само 7седем: „Персите“ (единствената запазена историческа трагедия), „[[Седемте срещу Тива]]“, една пълна трилогия – „[[http://bg.wikibooks.org/wiki/Орестия „Орестия“]]“ („Агамемнон“, „Хоефори“ и „Евмениди“), „[[Молителките]]“, и „[[Прикованият Прометей]]“. От останалите му творби са запазени заглавия и фрагменти от повече от 75 пиеси, от които може да се види какъв митологически материал се е разработвал в тях.
 
Според [[Аристотел]] Есхил пръв въвежда втори актьор, намалява партиите на хо̀ра и дава преднина на диалога. Заради тези радикални промени е наречен „баща на трагедията“.
 
Скоро след последнатанаписването сина „Орестия“ Есхил напуска Атина и за трети път заминава за [[Джела]] на о. [[Сицилия]], където през 456 г. преди н.е. завършва жизнения и творческия си път, където е и погребан.
 
Преразказаната от [[Валерий Максим]] и [[Плиний Стари]] легенда гласи, че Есхил загива, когато орел изпуснал върху голата глава на Есхил костенурка, приемайки я за камък (някои орли се хранят с костенурки, чупейки ги в твърди предмети). Плиний Стари в своята „[[Естествена история]]“ добавя, че Есхил бил на улицата, за да избегне пророчество, че ще го убие падащ предмет. Съществува и версия, че орелът е изпуснал камък, приемайки лисинатаплешивината му за яйце.
 
== Творчество ==
У Есхил елементите на традиционния мироглед се преплитат с гледищата, породени от демократическата държава. Той вярва в реалното съществуване на божествените сили, които въздействат върху човека и често пъти коварно му поставят примки. Есхил се придържа плътно към старинната представа за наследствената родова отговорност – вината на прадядото се предава на потомците и ги влече към гибел. От друга страна, боговете у Есхил стават пазители на правните основи на новото държавно устройство и той усилено изтъква момента на личната отговорност на човека за свободно избраното от него поведение.
 
Като материал на Есхил служат героичните митове. Най-често той изобразява съдбата на героя или на героичния род в три последователни трагедии, които сюжетно и идейно образуват една цялостна трилогия; след нея идва сатирната драма със сюжет от същия митологически цикъл, към който спада и трилогията. Но като взема сюжети от епоса[[епос]]а, Есхил не само драматизира легендите, но и ги преосмисля, пронизва ги със своя проблематика.
 
Отличен е приживе 13 пъти с наградата „Най-добър трагически поет“ в полиса [[Древна Атина]].
 
== Произведения ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Есхил“.