Народна република България: Разлика между версии

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. [[Царство България]] е окупирано <ref>[http://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1944-47.htm?storyid=131371&srcpos=8 Хронология 1944 – 1947]: ''9 септември 1944. В условията на започнала съветска окупация....Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас.''</ref><ref>[http://www.kas.de/wf/doc/kas_32912-1522-11-30.pdf?140131111603 Окупацията на България от Съветската армия и изграждането на комунистическата диктатура www.kas.de]</ref><ref>Веселин Ангелов, „Третата национална катастрофа“ – съветската окупация в България 1944 – 1947 г., изд. „Анико“, С., 2005 г. ISBN 9549070077</ref> от [[Червена армия|Червената армия]], чието присъствие тук е решаващ фактор не само за завземането на властта, но и за задържането ѝ. <ref>Знеполски Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София 2008, с. 60 ISBN 978-954-28-0236-5</ref> За този период на заседания на Политбюро на ЦК на БРП (к) се разглеждат въпросите за международното и вътрешното положение, което Добри Терпешев характеризира с това, ''„...че сега не може да се предизвика криза; но утре, когато войската на СССР си отидат, тогава противниците възнамеряват да минат в настъпление“''<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/750---37----62--8--1945-- Решение №37 и Протокол №62 от заседание на ЦК на БРП (к) от 8 юни 1945 г. с взети решения във връзка с международното и вътрешно положение на страната, с. 11] </ref> Това се потвърждава и от записките на Георги Димитров в своя „Дневник“ ''"...че ние далеч не сме така силни, ...то голяма роля за това трябва да се отнесе за сметка на присъствието на Червената армия в страната. Иначе ние бихме имали гражданска война."'' <ref>Знеполски Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София 2008, с. 60, ISBN 978-954-28-0236-5, даденият цитат е взет от Георги Димитров, Дневник ...., с.452</ref> На власт идва правителството на [[Правителство на Кимон Георгиев 2|Отечествения фронт]], ръководено от [[Кимон Георгиев]]. То обявява война на Германия на 10 септември и подписва примирие на 28 октомври с антихитлеристката коалиция, водена от [[Съветския съюз]], [[САЩ]] и [[Великобритания]]. През 1946 г. министър-председател става [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (БРП (к)).

От 1944 до 1962 г. в България действат 44 [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|концлагера]], сред които [[Белене (лагер)|Белене]], [[Ловеч#Лагерът „Слънчев бряг” край Ловеч|Слънчев бряг (край Ловеч)]], Свети Врач (Сандански), Богданов дол, Росица, пернишката мина [[Куциян]], урановите мини в Бобовдол, Николаево, Поручик Чунчево, Ножарево, Черново, Зелендол, Скравена. [[Белене (лагер)|Концлагер Белене]] e открит отново през [[1984]] г. за въдворяване на [[български турци]], отказали да сменят имената си с български. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП от септември 1944 до май 1945 през лагерите и т.н. [[трудови групи]] са преминали 184 360 души.<ref>[http://chitanka.info/text/2020-bylgarskata-gilotina-tajnite-mehanizmi-n Поля Мешкова, Диню Шарланов – Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд chitanka.info]</ref><ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/658-2012-03-22-19-03-54 50 години от последните лагери на комунизма. Част 1: Политическото въдворяване – предизвестие за ада край Ловеч desebg.com]</ref><ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/sekretnidokumenti/1950-1959/1880---9--17--1956- Протокол № 9 от 17 ноември 1956 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП archives.bg]</ref><ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/294---132--21--1948-- Решения № 132 от 21 юли 1948 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП archives.bg]</ref><ref>[http://desebg.com/2011-01-13-09-25-08/1812-2014-04-29-10-21-15 Доклад на обществено-държваната комисия за подпомагане на разследването по извършени престъпления в лагерите край Ловеч, Скравена и на други места от 1990 г. desebg.com]</ref><ref>[http://desebg.com/2011-01-13-09-23-35/1774-2014-03-28-08-53-26 Протокол А 101 на заседанието на Политбюро ЦК на БКП – 5.05.1962 на БКП desebg.com]</ref>

След [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември 1944 г.]] и края на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление в Македония]], комунистическа България поема политика на тясно сближение с [[Югославия]]. Тогавашният министър-председател и водач на БРП [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] инициира идеята за осъществяването на проекта за [[Балканска федеративна република|Балканска федерация]]. За спойващо звено трябва да послужи Македония, която трябва да се влее във федерацията като единна федеративна република с изявено македонско национално самосъзнание, с граници от [[Пирин]] до [[Шар планина]]. За целта е стартирана политика на насилствена [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизация на българското население в Пиринско]] чрез съзнателна смяна на етническото самоопределение на българското население, проведена с помощта на административна принуда и масирана пропаганда.<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2736---------9--10--1946- ПРОТОКОЛ ОТ Х РАЗШИРЕН ПЛЕНУМ НА ЦК ОТ 9 И 10 АВГУСТ 1946 Г. archives.bg]</ref><ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/446--198-20-1947- Протокол № 198 от 20 септември 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП archives.bg]</ref><ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2729--21-1948-- ПРОТОКОЛ ОТ СЪВЕЩАНИЕ НА ОКОЛИЙСКИ СЕКРЕТАРИ ОТ 21 АПРИЛ 1948 Г. archives.bg]</ref><ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/800---7--2--1944-- Протокол № 7 от 2 ноември 1944 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП archives.bg]</ref><ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/564---76--15--1947-- Протокол № 76 от 15 март 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП archives.bg]</ref>

През декември 1946 г. е проведено преброяване на населението в Пиринска Македония. Държавните власти дават указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, включително помаците, с изключението на хората с произход от вътрешността на страната.<ref>[http://vmro.snimka.bg/football/futbol-makedoniya-1941-1944.624478.25338413 Телеграма от 27 декември 1946 г. за Разлог], [http://vmro.snimka.bg/football/futbol-makedoniya-1941-1944.624478.25338416 Телеграма от 27 декември 1946 г. за Неврокоп]</ref> На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП в [[Благоевград|Горна Джумая]] решава да се приеме формула за наличие на 70% „македонци“ в градовете, в графата говорим език на преброителните документи да се пише „български“, а в селата – предимно „македонски“.<ref name="sega">[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009112600040001301 Иван Петрински, В Пиринския край приемат с негодувание т.нар. „културна автономия“], в. Сега</ref> В резултат на тези указания от 281 015 жители, 169 444 лица са определени като етнически македонци.<ref>[http://demos.hit.bg/makm.html „Македонското малцинство“ в Република България demos.hit.bg]</ref>

Скоро след това – през [[1948]] г., поради разрива в отношенията между [[Тито]] и [[Сталин]] договорът е разтрогнат. Известно време [[БКП]] и българската държава запазват противоречивата си, противобългарска политика по [[Македонски въпрос|македонския въпрос]]<ref>[http://www.archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/sekretnidokumenti/1950-1959/1949---37--20--1951-- Решение № 37 от 20 декември 1951 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП www.archives.bg]</ref> – до [[1963]] г., когато на [[Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)|Мартенския пленум на ЦК на БКП]] [[Тодор Живков]] открито заявява, че населението в Пиринска Македония е част от българската нация и е било политически принудено от БКП, по време на [[Културна автономия на Пиринска Македония|Културната автономия на Пиринска Македония]] между 1944 – 1948 година, да се обяви за македонско.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:TRAOt0_iV48J:www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel6t2/f1bop35ae127.pdf+ПРОТОКОЛ+“А”+№+128+НА+ЗАСЕДАНИЕТО+НА+ПОЛИТБЮРО+НА+ЦК+НА+БКП,+СЪСТОЯЛО+СЕ+НА+26.ІІІ.1968+г.&hl=en&pid=bl&srcid=ADGEESgGaRa5NQPElRphmGONf2mhIJBiR-BAIFYk0ULTtTFk-jgI4VLSDgzQpT8JeWTSJ8TSHNTBqjKpB3nKr4zNh9Z8yanFCwm0Hlsht-PgjKqjy-BnSv3nt5D_pY6ZglGD4nQFBbJ4&sig=AHIEtbQjZbwzuSVShiTGD-q5_qvRlPwrtg ПРОТОКОЛ „А“ № 128 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП, СЪСТОЯЛО СЕ НА 26.ІІІ.1968 г.], като текст [http://archives.elido.co.uk/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0069&n=000001&g= тук]</ref>

Доста по-късно става известно, че през 1960 г., в условия на неплатежоспособност и необходимост от погасяване на предстоящи падежи през II-то тримесечие за 46 милиона долара, III-то тримесечие за 36 милиона долара и IV-то тримесечие за 25 милиона долара към западни банки, Тодор Живков лично се обръща с писмено предложение до Първия секретар на ЦК на [[КПСС]] – [[Никита Хрушчов]] с молба [[СССР]] да закупи резерва на БНБ, натрупан в продължение на 66 години – от Освобождението през 1878 г. до 1944 г., от 22 тона злато и 50 тона сребро срещу конвертируема [[валута]] (тогава капиталистическа).<ref>[http://bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPBNBArchives/index.htm Българска народна банка. Сборник документи. Т. V. 1948 – 1990 г. Част четвърта. С.: ДАА и БНБ, 2009, 328 стр – Документ № 767 bnb.bg]</ref><ref name = dese>http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/734--1-1960- Как Живков тайно подари златния резерв на Хрушчов. Част 1: През 1960 г. Първия посяга на златото при фалита на НРБ</ref>

При продажбата златото е закарано в Новосибирск, където е рафинирано, за да бъде приведено в съответствие с изискванията на международните златни борси и след това платено по цена 35,10 щатски долара за тройунция, общо 23 милиона долара.<ref>[http://bnb.bg/ResearchAndPublications/PubNonPeriodical/PubNPBNBArchives/index.htm Българска народна банка. Сборник документи. Т. V. 1948 – 1990 г. Част първа. С.: ДАА и БНБ, 2009, 36 стр bnb.bg]</ref> През следващите години Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато и между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31,8 тона, като получената конвертируема валута е използвана единствено и само за погасяване на задължения на България предимно към съветските банки – Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон.<ref name = dese/>

На 4 декември 1963 г., [[Тодор Живков]] в качествата си на [[Генерален секретар на ЦК на БКП|Първи секретар на ЦК на БКП]] и [[Министър-председател на България|Председател на Министерския съвет на България]] към този момент, лично внася предложение, по време на пленума на ЦК на БКП, България да отправи към [[ЦК на КПСС]] въпроса за по-нататъшно най-тясно сближаване и в перспектива сливане на Народна република България със [[СССР]], превръщайки я в 16-а [[Съюзни републики на СССР|съюзна република на СССР]] и така застрашавайки целостта и националната независимост на страната. Пленумът на ЦК оценява предложението като ''забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм'', което ще издигне ''на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз.''. Предложението ''„да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни“'' е единодушно одобрен от пленума и подписан лично от [[Тодор Живков]].<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1960-1969/3090---------4--1963- ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ПЛЕНУМ НА ЦК ОТ 4 ДЕКЕМВРИ 1963 Г. archives.bg]</ref><ref>[http://desebg.com/2011-01-13-09-24-01/735--1 Стенограмата от пленума на ЦК на БКП за сливане на България със СССР. Част 1 desebg.com]</ref><ref>[http://desebg.com/cache/multithumb_thumbs/b_800_0_0_0___images_stories_Dokumenti_1963-slivane_SSSR_3-part_143-D72.jpg Решение от от пленума на ЦК на БКП за сливане на България със СССР. desebg.com]</ref>

Решението за участие на България във военната интервенция след [[Пражка пролет|Пражката пролет]] е взето от Министерски съвет, чийто председател е Тодор Живков, със строго секретно постановление №39 на МС от 20.VIII.1968 с мотива “за оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ".<ref>[http://1968bg.com/images/stories/PDF/PDF_State_Archives/8_20_1968%20Postanovlenie%20No39.pdf Постановление №39 на МС от 20.VIII.1968 1968bg.com]</ref> Във военната операция участват 12-ти и 22-ри мотострелкови полк със численост от 2164 души и танков батальон с 26 машини Т-34.<ref>[http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=10&Itemid=20 Пражка пролет – ВОЕНЕН АРХИВ 1968bg.com]</ref>

Живков и „възродителния“ процес. Част 1: Политиката на БКП към турското малцинство</ref><ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1980-1989/1656---371--8--1984-- Протокол № 371 от 8 май 1984 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП archives.bg]</ref><ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1980-1989/1520--223-25-1989- Протокол № 223 от 25 октомври 1989 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП archives.bg]</ref><ref>Amnesty International: Bulgaria. Imprisonment of Ethnic Turks. Human Rights Abuses during the Forced Assimilation of the Ethnic Turkish Minority. London, 1986; Destroying Ethnic Identity: The Turks of Bulgaria. A Helsinki Watch Report. New York, 1987; Poulton, H. Minorities in the Balkans. Minority Rights Group Report, 82, 1989, 8 – 22; Reuter, J. Die Entnationalisierung der Türken in Bulgarien. Sofias Politik der Zvangsbulgarisierung aus jugoslavisches Sicht. – Südosteuropa, 34, 1985, 3 / 4, 169 – 177; Amnesy International – Jahrbuch, 1986, S. 351 – 356; Amnesy International – Jahrbuch, 1987, S. 386 – 39; Amnesy International: Bulgarien: Fortgesetzte Menschenrechtsverletzungen an Angehörigen der türkischstämmigen Minderheit (Extern), Juli 1987; Amnesy International – Jahrbuch, 1988, S. 389 – 391;</ref>

На 26 април 2000 г. [[38 Народно събрание|38-то народно събрание]] приема [[Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен]], обнародван в Държавен вестник, с брой № 37 от 5 май 2000 г. Текстът му се състои от четири члена. В Чл. 1. се казва, че управлението на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], дошла на власт с помощта на външна сила, обявила война на България, довежда страната до [[национална катастрофа]]. В Чл. 2. се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. БКП е отговорна за различни неща, от „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“ и „моралния и икономическия упадък на държавата“ до нарушаване на [[Права на човека|човешките права и свободи]] по редица начини и подчиняване интересите на страната на чужда държава „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“. Чл. 3. обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а Чл. 4. обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.<ref>[https://bg.wikisource.org/wiki/Закон_за_обявяване_на_комунистическия_режим_в_България_за_престъпен Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен bg.wikisource.org]</ref><ref>[http://dv.parliament.bg/DVWeb/fileUploadShowing.jsp?&idFileAtt=151094&allowCache=true&openDirectly=false Държавен вестник Брой 37, 5.5.2000 г. dv.parliament.bg]</ref>

През 1948 – 1953 г. се провежда [[съветизация на българската икономика]]. Примитивният характер на българската икономика преди 1946 г. и сходството ѝ с тази на СССР в първите му години са причина налагането на плановото стопанство да въздейства положително на стопанската дейност много по-бързо, отколкото в другите източноевропейски държави.<ref>[https://archive.is/20121213085204/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0058) Foreign and Economic Policies], Библиотека на Конгреса.</ref> Между 1950 и 1973 г. БВП на главата от населението нараства от $ 1651 на $ 5284,<ref name="madison185">{{Harvnb|Madison|2006|p=185}}</ref> а през 1989 г. е $2830.<ref>[https://scholarship.richmond.edu/economics-faculty-publications/35/ scholarship.richmond.edu]</ref>