Нюйоркско метро: Разлика между версии

114 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
({{lang-en}} => {{lang|en}})
Редакция без резюме
Станциите на Нюйоркското метро обхващат следните квартали: [[Манхатън]], [[Бруклин]], [[Куинс]] и [[Бронкс]]. [[Стейтън Айлънд]] има железопътна линия, която е открита през 1860 г. и използва подвижен състав модел R44, но няма връзки и не е официално част от Нюйоркската метро система, въпреки че е включена във всички официални карти на метрото от 1998 г. насам.
 
Всички линии преминават през Манхатън с изключение на линията (совалков превоз)<ref>[http://law.dir.bg/reference.php?f=sdanap00 „Совалков превоз“ ''(shuttle service)''] означава такава превозна услуга, която се извършва с цел да се превозят с няколко отивания и връщания групи от пътници. Обикновено тези линии имат само две станции (начална и крайна спирка) и свързват летища с централната част на града, край който се намират.</ref> '''„Франклин Авеню“''' ''(Franklin Avenue Shuttle)'' в Бруклин, линията '''„Рокауей Парк“''' ''(Rockaway Park Shuttle)'' в Куинс и '''„Бруклин-Куинс Кростаун Локал“''' ''(Brooklyn–Queens Crosstown Local)'', която свързва Бруклин и Куинс. Почти всички 468 станции на метрото (с изключение на две) се обслужват 24 часа в денонощието.<ref>Станциите „Фултън Стрийт“ и „Броуд Стрийт“ от линията „BMT Nassau Street Line“ са затворени през почивните дни.</ref> Въпреки названието си Нюйоркското метро не е изцяло подземно. Около 40% от метро системата е на повърхността (наземна или повдигната на платформи от стомана и бетон). Всички линии са отделени от уличното автомобилно движение и пешеходците.
 
== История ==